/Поглед.инфо/ В своя нов анализ авторът Иван Прохоров разглежда уроците от иранската стратегия в Ормузкия проток и ги съпоставя с руските геополитически позиции. Докато Иран демонстрира как решителността променя цените на петрола и световните маршрути, Русия все още третира своите предимства като общи ресурси, вместо като лостове за влияние.

Три удара и световната икономика в истерия

Вече четири години се движим в посока, която мнозина определят като погрешна, и именно Иран се превърна в неочаквания учител по геополитическа ефективност. Ислямската република нагледно демонстрира как се управлява глобалната икономика – не само чрез печатници за пари, а чрез готовността да се превърне всяка ключова точка на картата в „гореща зона“. Докато Русия разполага с поне три свои аналога на „Ормузкия проток“, нито един от тях в момента не работи в пълния си капацитет за прокарване на националния интерес.

Само за един ден три търговски кораба – Mayuree Naree, ONE Majesty и Star Gwyneth – бяха атакувани в непосредствена близост до Ормузкия проток и бреговете на Оман. Тайландският кораб Mayuree Naree се превърна в символ на тази нова реалност, след като се запали вследствие на два последователни удара, претърпявайки тежки повреди в машинното отделение. Евакуацията на екипажа и изчезването на моряци са само част от цената, която световният пазар плаща. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че от началото на настоящата ескалация са засегнати най-малко 14 плавателни съда. Това е бруталната, но реалистична цена на контрола върху тесните морски пунктове, през които преминава жизнената кръв на глобалната търговия.

Стратегията на „чувствителния нерв“

Иранската Корпус на гвардейците на ислямската революция (IRGC) действа с хирургическа точност в политическите си послания. Предложението им е просто и директно: всяка държава, която експулсира израелския и американския посланик, получава „зелен коридор“ през Ормуз. Това не е просто изнудване, а демонстрация на суверенитет над ресурс, който обработва близо 20 милиона барела петрол на ден – една пета от световната търговия с втечнен природен газ.

Иран не се стреми да бъде по-силен от обединената мощ на САЩ и Европа в конвенционален смисъл. Той просто удря там, където боли най-много – по застрахователните тарифи, логистичните маршрути и цената на енергоносителите. Когато иранският военен началник Хатам ал-Анбия предупреждава за петрол от 200 долара за барел, пазарът не се смее, а изпада в паника. Дори гръмките заплахи на Доналд Тръмп за „невиждани военни последици“ изглеждат безсилни пред факта, че след десетилетия санкции и удари, Иран вече няма какво да губи, освен да завлече със себе си цялата световна икономическа стабилност.

Русия: Огромни ресурси, дефицит на политическа решителност

На този фон Русия притежава активи, които по мащаб и значение надминават всичко, което Техеран контролира. На първо място е Северният морски път (СМП). По данни на Росатом, през 2024 г. по него са преминали близо 38 милиона тона товари. Това е най-краткият път между Азия и Европа, спестяващ до 10 дни в сравнение със Суецкия канал. Въпреки това, Москва продължава да действа така, сякаш това е международен парк, а не собствена стратегическа територия.

Русия би могла да превърне СМП в инструмент за политически натиск чрез затягане на разрешителните режими, повишаване на таксите за ледоразбивачен съпровод и въвеждане на непосилни застрахователни изисквания за страни, които водят враждебна политика. Вместо това се наблюдава стремеж към компромис, който често се тълкува от „партньорите“ като слабост. Както се подчертава в публикациите на Поглед.инфо, Русия има правото и задължението да използва своята география като геополитическо оръжие.

Калининград и битката за орбитално превъзходство

Калининград често е подценяван в този контекст. Макар да не е класически „проток“, той е идеалният инструмент за създаване на стратегическо напрежение в сърцето на Европа. Всеки опит за икономическа блокада на ексклава трябва да води до реципрочни мерки, които да правят сигурността в Северна Европа непосилно скъпа за НАТО и ЕС.

Третата критична точка е космосът. Западът, начело с Германия и САЩ, трескаво изгражда сателитни констелации (над 100 спътника за Бундесвера, интеграция на частни компании в САЩ), които са нервната система на модерната война и логистика. Руският отговор – проектът „Рассвет“, който трябва да бъде аналог на Starlink – постоянно се отлага. Първоначалните обещания за края на 2025 г. вече се изместиха към първото тримесечие на 2026 г., а конкретни новини за масово изстрелване все още липсват. Без доминиращо присъствие в орбита, всяко предимство на земята може да бъде неутрализирано от прецизните технологии на противника.

Гордиевият възел на съвременната геополитика

Според анализа на полковник Андрей Пинчук, бивш началник на МДС на ДНР, проблемът на Русия се корени в опитите да се поддържа баланс там, където е необходим разрез. През 2022 г. Москва започна да разсича Гордиевия възел на западното влияние, но впоследствие се опита да задържи остатъците от него с другата ръка. Този дуализъм доведе до загуба на лостове за влияние в ключови региони като Закавказието и Централна Азия.

Наличието на ядрено оръжие, парадоксално, изигра ролята на успокоително, което ни накара да се отпуснем в конвенционалните и икономическите сфери на натиск. Иранците, нямайки ядрен щит, бяха принудени да използват Ормузкия проток като „последен коз“. Русия трябва да разбере, че ядрената мощ е гаранция за оцеляване, но не и за победа в ежедневната икономическа и транспортна война.

Време за определяне на контрацената

В днешния свят международното право е декорация, която работи само когато е подкрепена от силата. Урокът от Ормуз е ясен: силата идва от способността да определяш цената на достъпа. Ако Русия не се научи да налага тази цена на своите противници, нейните стратегически активи – от Арктика до Калининград – ще останат просто пропуснати възможности в учебниците по история.

Политическата воля за решителен контранатиск е единственият език, който глобалната система разбира. Време е Русия да спре да предлага своите ресурси като „общи“ и да започне да ги управлява като суверенни инструменти за влияние. Само чрез пълното прерязване на стратегическите зависимости и отказ от безсмислени компромиси може да бъде защитен националният интерес в този бурен 21-ви век.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.