Подкрепа по време на нужда
През 2013 г. въоръжената и предимно мюсюлманска коалиция „Селека“ завзе властта в Централноафриканската република, една от най-бедните страни в света. Християнските милиции отвърнаха на удара и в резултат на избухването на въоръжен конфликт хиляди хора бяха убити и стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си. Оттогава в ЦАР продължава кървава гражданска война, а самата страна е под оръжейно ембарго от Съвета за сигурност на ООН.
Ръководството на Централноафриканската република многократно е призовавало за помощ в борбата срещу бунтовниците във Франция, бившата колониална метрополия, която някога е имала стратегически интереси в природните ресурси на тази страна. През 2013 г., по време на миротворческата операция „Сангарис“, френски войски се опитаха да стабилизират ситуацията в ЦАР. Загиналите цивилни и скандалите обаче засенчиха тази кампания и след нея Франция реши да се оттегли от страната.
Освен това, в отговор на искания от правителството на ЦАР за доставка на оръжия, те бяха снабдени с китайски и пакистански АК-47 в лошо състояние, конфискувани в Сомалия от терористичната група „Ал Шабаб“. В тази ситуация разочарованата Централноафриканска република се обърна към друга сила, с която имаше дългогодишни връзки - Русия, за необходимите оръжия и подкрепа.
Контактите между Русия и Централноафриканската република са установени още по съветско време. Те станаха особено топли след идването на власт в Републиката през 1966 г. от президента Жан-Бедел Бокаса, който беше подкрепен от Съветския съюз. През 1960-1970-те години в ЦАР работят до 150 съветски специалисти в области като образованието, медицината и земеделието, а гражданите на ЦАР учат в съветските университети. Двете държави сключватспоразумения за търговия (1969 г.) и за икономическо и търговско сътрудничество (1970 г.).
Отношенията не се влошават дори след като известният диктатор Бокаса, заподозрян в канибализъм, държавна измяна, убийства и корупция, се провъзгласява за император. Освен това, след като Франция го сваля през 1979 г., СССР разкритикува „военната и политическа намеса на империализма във вътрешните работи на независимите африкански държави“.
След това отношенията между бившите партньори са преустановени за известно време и дори след възстановяването им не придобиха същата топлина. След оттеглянето на Франция през 2010 г. обаче започва нов период на възраждане на руско-централноафриканското сътрудничество.
През декември 2017 г. Русия осигури освобождаването си от оръжейното ембарго на Съвета за сигурност за Централноафриканската република, което позволи на Москва да доставя оръжие и да обучава местните войски в това, което експертната група на ООН описва като част от международни усилия (включително Мисия на Европейския съюз за обучение) за укрепване на армията и полицията на ЦАР.
"Единственото ни искане беше руската делегация да предостави допълнителна информация за серийните номера на оръжията, за да можем да проследим доставките на оръжие до ЦАР", заяви неидентифициран американски служител по това време.
В същото време Русия уведоми комитета на Съвета за сигурност, който наблюдава ембаргото на оръжията на ЦАР, че 175 руски „инструктори“ участват в мисията за обучение, според доклад на експертна група на ООН, публикуван през юли 2018 г. От тях 170 са цивилни инструктори, а останалите петима военни.
Според доклада руските инструктори са участвали в редица задачи, включително: охрана на конвои, превозващи строителни материали за болници, осигуряване на безопасността на болниците, построени с руско участие и обучение на полицейски служители като предпоставка за снабдяването им с руско оръжие.
В доклада се казва още, че руският гражданин е назначен за съветник по националната сигурност на президента на Туадера и той „взаимодейства с въоръжени групи“, за да обсъди въпроси, включително „разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, национално помирение“ и разпределение на печалбите от природни ресурси на страната.
Според доклада през юни 2018 г. двама правителствени войници и един руски инструктор са ранени при нападение на терористи по време на пътуване в южната част на републиката.
Съдейки по доклада на експерти на ООН, Русия участва активно в гражданската война в Централноафриканската република, като подкрепя действащия президент Туадера с доставката на оръжие и обучава военния персонал и полицията. Но защо прави това, какви са нейните специфични интереси в тази държава?
Официалната позиция на Москва е, че тя се стреми да възстанови мира в Централноафриканската република чрез въоръжаване и обучение на правителствените сили. Както каза официалният представител на руското министерство на външните работи Артьом Кожин: "Помощта за Русия се осъществява в рамките на общите усилия на международната общност за укрепване на звената за национална сигурност на ЦАР".
Москва обаче също не крие интереса си към природните ресурси на републиката. „Русия проучва възможностите за взаимно изгодно развитие на природните ресурси на Централна Африка“, каза Кожин. „Концесиите за проучване бяха пуснати през 2018 г. Вярваме, че тези проекти ще помогнат за стабилизиране на икономическата ситуация в ЦАР, ще допринесат за създаването на инфраструктура и ще послужат като основа за привличане на допълнителни инвестиции в икономиката на страната. "
Още през октомври 2017 г. руското външно министерство, след среща между ръководителя на ведомството Сергей Лавров и президента на ЦАР Фаустин-Арханг Туадера, заяви, че "потвърди решимостта на своята държава" да укрепи двустранните връзки "и посочи значителните потенциал на партньорство в областта на проучването на полезни изкопаеми "и енергетиката.
А през май 2018 г. руският президент Владимир Путин се срещна с Туадера. По време на тази среща руският лидер заяви, че Москва "ще се радва да разгледа различни планове за развитие на нашите отношения, преди всичко в икономическата и хуманитарната сфера".
Тоест Русия подкрепя сегашното правителство в Централноафриканската република не само заради мироопазващите цели, но и заради интереса си към природните си ресурси, включително диамантни и златни находища. Тук се появяват медийни съобщения, че руските частни военни кампании, включително „Вагнер“, са свързани с развитието на тези области. Но наистина ли е така и защо руските наемници са на територията на ЦАР?
Главен готвач и войници-композитори
Говорейки за ролята на руските ЧВК в Централноафриканската република, е необходимо веднага да се изясни, че цялата информация за тях се основава на медийни данни, които нямат официално потвърждение. Дейността на частните военни компании в Русия е технически „незаконна“, което им позволява да съществуват в „сива зона“ и държавата може да отрече правдоподобно връзката си с тях.
През последните години няколко медии обявиха, че наемници от руската ЧВК „Вагнер“ работят в ЦАР. Така наречената група „Вагнер“ е неофициално въоръжено формирование, често наричано в медиите частна военна компания. Такава организация не фигурира сред руските правоприлагащи органи или в списъка на юридическите лица, а служителите ѝ не са в списъците на личния състав на руските въоръжени сили.
Това обаче не пречи на служителите на ЧВК да присъстват в страни като Сирия и Судан, да изпълняват ролята на военни инструктори, съветници по сигурността и въоръжена охрана за ВИП лица, както и да участват пряко в битки с местни антиправителствени групи.
Според „Белингкет“, ЧВК се контролира от Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили, а западните експерти смятат, че „Вагнер“ е прикрита част на руската армия, подчинена на ръководството на страната. А самото неофициално име произлиза от позивната („Вагнер“) на лицето, което се смята за основател на ЧВК - пенсионираният подполковник от ГРУ Дмитрий Уткин. Той е известен с интереса си към историята на Третия райх, откъдето може да е дошъл неговият позивен знак.
Според вестник РБК групата "Вагнер" се финансира от държавата и високопоставени руски бизнесмени, включително, на първо място, ресторантьор от Санкт Петербург и един от най-големите получатели на държавни поръчки Евгений Пригожин. Това фамилно име ще звучи и нататък.
Що се отнася до присъствието на служители на „Вагнер“ в ЦАР, още през март 2018 г. кореспондент на Znak.com посети лагер във фермата „Молкино“ близо до Краснодар, за който се смята, че принадлежи към тази организация. Според бивш войник от Вагнер, който той интервюира, наемниците от този лагер трябвало да бъдат изпратени в Африка като инструктори.
Две седмици по-късно руското външно министерство публично повдигна темата за вече споменатите 175 руски „инструктори“, които според негов представител са били изпратени в Централноафриканската република „в края на януари - началото на февруари“. Министерството обаче не изясни дали става дума за цивилни инструктори, членове на „Вагнер“ или друга военна организация.
През юни 2018 г. „Белингкет“, позовавайки се на неидентифициран източник, съобщи, че служителите на ЧВК обучават военните на ЦАР. И през юли лидерът на казашкото движение в Русия Евгений Шабаев, който заяви, че е посетил наемниците от групата „Вагнер“, които са били ранени при сблъсък с американските войски в Сирия през 2018 г., публикува писмо, в което се посочва, че руските военни компании работят в ЦАР и „в много други африкански и арабски страни“.
На 28 юли трима независими журналисти, Орхан Джемал, Кирил Радченко и Александър Расторгуев, пристигнаха в Банги, столицата на Централноафриканската република, за да разследват дейността на руските наемници в страната с подкрепата на Центъра за управление на разследванията на Кремъл на дългогодишния критик на властите Михаил Ходорковски. Те планират да посетят базата на територията на имението Беренго, където според съобщения в медиите може да се намират служители на „Вагнер“. На журналистите обаче им е отказано да влизат в базата под предлог, че имат нужда от акредитацията на Министерството на отбраната.
И на 31 юли тримата журналисти, шофиращи до огромна златна мина в отдалечена и нестабилна част на Републиката, попадат в засада и са убити. В същото време, според журналиста Ален Нзило, засадата е била устроена в район, където присъствието на бунтовниците е намаляло през предходните месеци и са действали местните военни и патрули на мироопазващите сили на ООН. Освен това той смята за странно, че нападателите са пуснали шофьора.
Никой не е обвинен в убийството на журналистите. Министърът на правосъдието на ЦАР заяви пред Си-Ен-Ен, че разследването продължава.
Говорейки „ Вагнер“ обаче, важно е да се помни, че това е просто зъбно колело в добре смазаната машина на руските ЧВК, които вече са разпространили своите мрежи в няколко държави, включително Сирия, Судан и Централноафриканската република.
И така, в Централноафриканската република има организация „Сева Секюритис“ - ЧВК, която осигурява защита на самия президент на страната Туадере, въпреки че ООН беше информирана, че нейните служители пристигат в ЦАР като „инструктори“. „Сева“ е дъщерно дружество на „Лобайе Инвест“, собственост на Евгений Пригожин, за когото също се смята, че е собственик на „Вагнер“, като финансира дейността му.
През юни-юли 2018 г., след като руските наемници и оръжия пристигнаха в републиката, „Лобайе“ получи разрешение за добив на полезни изкопаеми в провинциите Ява и Пама. Според документи, получени от Си-Ен-ЕН, компанията е спечелила правата за проучване на 7 обекта за търсене на диаманти и злато.
Собственикът на „Лобайе“, Евгений Пригожин, е бизнесмен от Санкт Петербург, който се е занимавал с кетъринг за най-висшите чиновници на руската държава, поради което в медиите той е наречен „готвач на Путин“. Освен това неговите компании изграждат военни бази в Русия и предоставят други услуги чрез търгове на Министерството на отбраната.
Близък съюзник на президента Путин, Пригожин използва своите компании за прокарване на руското влияние в света. Той е собственик на Агенцията за интернет изследвания - така наречената „фабрика за тролове“, заела се с дезинформация и формиране на обществено мнение по положителен начин за сегашното руско правителство.
През 2020 г. репортери на Си-Ен-ЕН откриха руски „фабрики за тролове“ в Гана и Нигерия, които изпълняват кампании за дезинформация и по този начин отклоняван вниманието от Кремъл за каквото и да било участие. Освен това „Лобайе“ и други компании финансират руска радиостанция, провеждат футболни турнири и конкурси за красота в ЦАР, като по този начин укрепват връзките между двете страни.
Освен това Си-Ен-Ен получи документи, които сочат, че парите от компанията на Пригожин „М-Финанс“ са получени от съветника по националната сигурност на президента на ЦАР Валери Захаров, бивш офицер от руската ГРУ. Според медията Пригожин също е допринесъл за назначаването му на поста, като по този начин подкрепя интересите на руския държавен и частен бизнес в републиката. В ЦАР Захаров живее в централата на „Лобайе“, разположена в ограден комплекс край Банги.
Полковник Константин Пикалов, известен още като "Мазай" и "Полковника", също играе важна роля за прокарване на руските интереси в Централноафриканската република. Бивш офицер от кариерата на руската армия, участник в две чеченски войни, той служи в ЧВК „Славянски корпус“ в Либия. Според разследванията полковникът ръководи военните дела в Африка чрез военната компания за сигурност „Конвой“, руско юридическо лице със седалище в Санкт Петербург, и действа като връзка между военно-политическите консултанти на ЧВК и руското министерство на отбраната. Това се подчертава от „Белингкет“, което разкрива имейли с инструкции по военни въпроси за „Мазай“ в ЦАР.
Тези документи показват, че въпреки, че Захаров формално е руски военен съветник на президента на републиката, важни военни въпроси винаги са били насочвани към „Мазай“, когото екипът на Пригожин е разглеждал като представител на Министерството на отбраната или на Кремъл като цяло .
В резултат на това получаваме добре смазана руска военна машина, официално и неофициално работеща на територията на ЦАР. Но как присъствието на руските военни влияе на разрешаването на политическата криза в тази страна?
Безопасност при износ
В края на декември 2020 г. в Централноафриканската република се проведоха президентски избори, които отново бяха спечелени от действащия държавен глава Фаустин-Арханг Туадера. Победата му обаче беше засенчена от лидери на няколко бунтовнически групи, свързани с двете основни антиправителствени сили, християнската „Антибалака“ и мюсюлманската „Селека“, обявяващи създаването на Коалиция от патриоти за промяна. Бунтовниците скоро предприемат офанзива срещу столицата Банги и превземат град Мбайки. Местен новинарски портал съобщава, че след ожесточени боеве за града, войниците от армията на ЦАР и руските наемници от „Вагнер“ са победени, но на помощ им идват подкрепления.
В контекста на напредъка на бунтовническите групи, подкрепящи бившия президент на страната Франсоа Бозизет, правителството на ЦАР се обърна към Русия за помощ. Руското външно министерство заяви, че Москва незабавно отговаря на това искане и изпрати още 300 военни инструктора в Републиката, като уведоми съответния комитет на Съвета за сигурност на ООН за това.
Още през март 2021 г. въоръжените сили на ЦАР с помощта на руски инструктори успяха да премахнат блокадата от Банги и да освободят още 27 населени места в центъра и на запад от страната. Освен това бе възстановен трафикът по магистралата, която води от Банги до Камерун.
Сега, според руския посланик в републиката Владимир Титоренко, военните от ЦАР ще прогонят бунтовниците от района северно от град Кага-Бандоро и след това ще освободят градовете на границата със Судан. Тази операция е разработена от Генералния щаб на страната, заедно с руски специалисти и военни от Руанда, и трябва да доведе до възстановяване на държавния контрол над границата с Чад и Судан.
Вярно е, че не се казва нищо за това дали наемници от руските ЧВК участват в освобождаването на населените места от бунтовниците. Но като се има предвид информацията от местните медии, че те са се борили с напредващите бойци, това е доста вероятно. Русия обаче все още не признава официално присъствието на „Вагнер“ и други ЧВК в ЦАР, въпреки че работи в тясно сътрудничество с тях, както се вижда от кореспонденцията с полковник Пикалов, разкрита от „Белингкет“.
Като цяло Русия работи в ЦАР в две основни области. От една страна, Москва се интересува от природните ресурси на републиката, на първо място, от запасите от злато, диаманти, мед, уран и колтан и търси за свързаните с нея компании („Лобайе“ на Пригожин) правата да ги добива. От друга страна, осъзнавайки слабостта на своята икономика и невъзможността да се конкурира при равни условия със САЩ, Китай и бившите метрополии на Африка като Франция в бизнес и инвестиционни проекти, Русия предлага на Черния континент т.нар. износ на сигурност “.
Фокусирайки се главно върху военното сътрудничество, Русия чрез своите военни и наемници от ЧВК обучава въоръжените сили на ЦАР и пряко помага на ръководството си да възстанови контрола върху територията на страната. В същото време действа ефективно както по официални, така и по неофициални методи, като ги комбинира при необходимост.
Но в същото време официалните руски сили в ЦАР, за разлика от Сирия, са твърде малко, за да постигнат радикален поврат в гражданската война. А неофициалните сили създават пречки пред широкото им използване, свързани с необходимостта да се отрече тяхното присъствие и в същото време да се контролира тяхната дейност. И Москва не може бързо да увеличи броя на своите сили в Република Москва, тъй като ситуацията в ЦАР е под строгия контрол на ООН, с която тя трябва да координира своите действия.
Само мащабни стратегически проекти за възстановяване на страната, съчетани с мирен процес, при който всички политически сили ще седнат на масата за преговори и ще се опитат да постигнат компромис, могат коренно да променят ситуацията в Централноафриканската република. И такива проекти изискват комбинация както от икономически възможности, така и от техния собствен образ за бъдещето на страната. И действайки само по военни методи, Русия може да се окаже в ситуация, при която възможностите ѝ за разрешаване на политическата криза в ЦАР ще бъдат изчерпани и тогава ръководството на тази страна ще се обърне към други външни играчи.
