/Поглед.инфо/ Големи купчини лицемерие неизменно придружават изрази на загриженост от страна на външни сили за благосъстоянието на сирийския народ. Но дори и според тези ниски стандарти, нов рекорд за самоцелна нечестност се поставя от Закона за гражданска защита "Цезар" - нов законодателен акт на Съединените щати, налагащ най-суровите санкции в света върху Сирия и довеждащ милиони сирийци до ръба на глада.

Предполага се, че законът има за цел да предпази обикновените сирийци от насилствени репресии от президента Башар Асад. Законът получава хуманитарна гарнитура, като го кръщава на сирийския военен фотограф, който засне и изнесе извън страната снимки на хиляди сирийци, убити (уж, бел.р.) от правителството.

Но вместо да защитава сирийците, както се твърди, Законът Цезар е мярка за колективно наказание, която прави хората хората по-бедните, както в зоните, контролирани от правителството, така и в контролираните от опозицията райони.

Въпреки че ситуацията в Сирия така или иначе беше лоша след 10 години война и дългогодишно икономическо ембарго, кризата се влоши много повече през деветте месеца от прилагането на закона от 17 юни миналата година. Той увеличи броя на сирийците, които са близо до глад, до цели 12,4 милиона, или 60 процента от населението, според ООН.

Вече повече от половин милион деца на възраст под пет години страдат от изоставане в растежа си, в резултат на хронично недохранване.

Тъй като сирийската валута се срина и цените се повишиха с 230 процента през последната година, сирийските семейства вече не могат да си позволят да купуват основни храни като хляб, ориз, леща, олио и захар.

„Гладната война ... ме плаши повече от войната с оръжие“, казва Гасан Масуд, сирийският актьор, известен с ролята на Саладин във филма на Ридли Скот от 2005 г. „Царство небесно“.

Политически неутрална и популярна фигура в Сирия, Масуд разказва, че държавните служители печелят 50 000 сирийски лири ($ 13 / £ 9) на месец, когато се нуждаят от 800 000, за да оцелеят.

„Аз съм вегетарианец, но не приемам, че гражданинът не може да яде месо, защото килограм струва 20 000 сирийски лири", казва той.

Законът Цезар заплашва налагането на санкции срещу всяко лице или компания, която прави бизнес със Сирия и по този начин налага тежка икономическа обсада на страната.

Въведен точно докато епидемията на Ковид-19 се появи за първи път в Сирия миналото лято и скоро след имплозията на ливанската икономика, с която Сирийската арабска република е тясно свързана, законът нанася и окончателния и опустошителен удар за сирийците, които вече бяха приземени от десетилетие на унищожение.

Предполага се, че законът е насочен срещу президента Асад и неговия режим, но никога не е имало причина да се вярва, че това ще ги дестабилизира или ще ги принуди да облекчат репресиите (предполагаемите, но недоказани такива, бел.р.).

Тъй като държат властта, те са в добра позиция да контролират намалените ресурси. Както и при 13-годишните санкции на ООН, насочени срещу Саддам Хюсеин между 1990 и 2003 г., жертвите са не диктаторът и семейството му, а цивилното население. Иракското общество беше разбито, с резултати, които все още са пред очите ни, и същото се случва сега в Сирия.

„Санкциите и други мерки, които имат за цел да накажат репресивните управляващи, обикновено нанасят най-голяма вреда на обикновените хора“, заключава базираната в Брюксел Международна кризисна група в анализа си.

През 90-те години на миналия век писах, че санкциите убиват повече иракчани, отколкото Саддам, но защитниците на ембаргото ще твърдят, че неговите критици помагат на иракския лидер и ако наистина има значителни страдания сред цивилните, то всичко е само и единствено по негова вина.

Днес същите дискредитирани аргументи се използват днес, за да оправдаят Закона Цезар, макар че той удря хората, живеещи в 30 процента от територията на Сирия, която е извън управлението на Асад, точно толкова, колкото им вреди в 70-те процента под негов контрол.

Университетска преподавателка в контролираната от правителството Латакия на брега на Средиземно море казва, че се опитва да оцелее със заплата на стойност 18 долара на месец. Тя се храни по-малко и зависи от плодове и зеленчуци от роднини фермери.

В Дамаск хората казват, че Ковид-19 се разпространява лесно, тъй като нямат пари да купуват както храна, така и маски.

В контролирания от бунтовници Идлиб, където хората се сблъскват както с бомбардировки, така и с Ковид-19, една жена каза, че смята, че 95% от хората са в по-лошо положение поради пан-сирийския икономически колапс.

Дори в бившите кюрдски райони, които сега са окупирани от турската армия, жителите плащат, за да бъдат пренасяни контрабандно през границата в Турция, където могат да си намерят работа, която им гарантира заплата за живот.

Излъчените новини и прегледите на сирийския конфликт, излъчени или публикувани тази седмица на 10-ата годишнина от началото на гражданската война през март 2011 г., почти не споменават Закона Цезар и безмилостните последици от санкциите.

Това е подходящо за курса, тъй като ембаргото не убива драстично или публично като бомби и куршуми - напротив, то дори може да бъде изобразено, както е в настоящия случай, като ненасилствена мярка, предназначена да помогне на цивилните.

Сирия е изпаднала в токсичен тупик, при който основните играчи са външни сили, които се консултират само със собствените си интереси, независимо от техните опетнени от сълзи официални мотиви.

Погледнато от строго военна гледна точка, Асад, подкрепен от Русия и Иран, спечели войната и контролира повечето населени райони. Кюрдите, подкрепяни от Съединените щати, държат голяма част от североизточна Сирия, но те са етнически прочистени от два анклава от Турция.

Турците от своя страна защитават няколко милиона арабски цивилни, против Асад, натъпкани в част от провинция Идлиб близо до турската граница.

Съединените щати и техните съюзници може да заклеймят Асад, но отдавна те не смятат, че е възможно или задължително в техен интерес да го свалят от власт.

Те се опасяват, че ако той все пак падне, Сирия може да рухне в хаос от либийски тип и да бъде превзета от джихадистите. Но тъй като западните сили също искат да откажат на Асад, Русия и Иран пълна победа, те се задоволяват да видят, че настоящата мрачна ситуация продължава дълго.

Аргумент в полза на санкциите е, че те в крайна сметка ще принудят президента Башар Асад да направи отстъпки и да сложи край на войната.

Но те са имали точно обратното въздействие според Обединените арабски емирства, които вероятно ще играят централна роля във всички преговори за постигане на постоянен мир.

По-рано този месец външният министър на страната, шейх Абдула бин Зайед ал-Нахян заяви, че:

„Да се запази законът Цезар такъв, какъвто е днес, затруднява този път [към разрешаване на кризата]“.

Президентът Байдън не иска да бъде всмукан допълнително в сирийското тресавище и е малко вероятно да поеме инициативата. Голяма част от американския външнополитически естаблишмънт смятат, че Съединените американски щати са допуснали грешка след 11 септември, фокусирайки се върху войните в Близкия изток, когато е трябвало да се изправят срещу Китай.

Позволяването на Сирия да укрепва, докато й се налага икономическа обсада, въплътена в Закона Цезар, означава, че милиони сирийци потъват все по-дълбоко в мизерия и отчаяние.

Състояние на „без мир, без война“, в което няма окончателни победители и победени, е привлекателно за чуждестранните сили, но в момента Сирия е като непостоянна картонена къща, която всеки момент може да рухне.

Превод: ЕС