Със сигурност можете да интерпретирате това предложение от различни гледни точки - икономиката, сигурността, стабилността в Европа, но ние ще се опитаме да разгледаме ситуацията от гледна точка на геополитиката и променящата се картина на света. За целта трябва да се отбележи, че Съветът за сигурност, подобно на самия ООН, се развива въз основа на края на Втората световна война и отразява нова картина на света, така нареченият модел на Ялта, чиито контури са определени на известната Ялтинска конференция на победителите в самия край на войната.
Същността на модела на Ялта е формирането на биполярен свят, където основните действащи сили бяха съветският и западният блок, формално разделен тогава по идеологическия принцип, но всъщност отразяващ класическата, геополитически определена картина на света, в който морската цивилизация - Западният блок - се противопостави на сухоземната цивилизация - Съветският блок, т.е. разделяне на света наполовина.
Номерът на краха на съветския блок беше, че премахвайки, както изглежда тогава, идеологическата конфронтация, съветското ръководство в лицето на Михаил Горбачов елиминира геополитическия поземлен блок, който се развиваше около СССР след края на Втората световна война.
Именно падането на втория геополитически - евразийски, по отношение на геополитиката, полюс - се превърна в най-голямата геополитическа катастрофа, както каза по-късно президентът Владимир Путин, а не в ликвидирането на съветската марксистка идеология. Въпреки че идеологическото отстъпление също изигра колосална разрушителна роля за премахване на алтернативното геополитическо влияние на идеологическия и геополитически блок, противопоставящ се на Запада.
В един момент геополитическата картина на света се промени: геополитиката на атлантиста спечели, САЩ бяха основната движеща сила по онова време, а евразийската геополитика беше победена, тъй като нейният източник - съветският блок в центъра на СССР, който се основаваше на континенталната земя Русия - беше победен , самоунищожение.
Вторият полюс на геополитическия баланс на биполярния свят на Ялта изчезна и в света настъпи така наречения еднополюсен момент, тъй като американският политолог Чарлз Крайтхаммер определи ситуацията след разпадането на СССР. Историята приключи - както изглеждаше на друг американски политолог Франсис Фукуяма. Но в същото време Организацията на обединените нации, която е изградена специално като институция за определяне на биполярен модел, също губи своето значение.
От този момент нататък САЩ се превръщат в основен източник на сила, суверенитет и значения. ООН в този нов свят, ориентиран към Америка, придоби ролята на определен американски офис, подкрепяйки решенията, взети във Вашингтон. В случай, че има някаква неизправност в офиса, както в ситуацията с Югославия или Ирак, Вашингтон просто не плюе по визата и действа независимо, като действителният, нов и уникален, без конкуренция или алтернатива, господар на света.
Всъщност САЩ бяха хиперсила - единственото геополитическо образувание (второто самооттегляне), номер едно във военната област (второто - Варшавският договор - саморазпадане) и номер едно в икономиката (вторият се срина, но новата все още не е узряла).
В тази ориентирана към САЩ картина на света Съветът за сигурност на ООН престана да отразява всякаква значимост.
Русия е загубила всичките си качества - както геополитически, така и военно-икономически, включително всякакъв вид суверенитет, което означава, че смятането с него е престанало да е необходимо. Великобритания и Франция (обикновено случайно попаднали там като част от търговията за разделението на Европа между Сталин, Рузвелт и Чърчил) се превърнаха в абсолютни и послушни апологети на волята на Вашингтон в Европа, лишени от суверенитет още през 1945 година. А Китай, чиято основна сила за днес е икономиката, още не беше нараснал.
Всъщност Съветът за сигурност на ООН дълго време представлявше пясъчна кутия за Вашингтон, в която бяха концентрирани смъркащи и неуспешно пълзещи с лъжичките си, усърдно пълнейки калъпи с пясък, неудобни бебета под наблюдението на зрял американски тийнейджър, който при желание имаше възможност да облече самонадеяните бебета на цепки и шамари.
В такава ситуация нито една многостранна среща нямаше смисъл. Вашингтон разговаряше с всеки отделно, седнал на трона, докато всички останали роби пропълзяха сред публиката, всеки по свой начин и всеки със свой дребен въпрос.
Всичко се промени толкова бързо, в исторически мащаб, както стана по времето на разпадането на съветско-евразийския, сухоземния геополитически блок. В Русия Владимир Путин дойде на власт, в резултат на което относително суверенитета, минималната икономическа база и значителен военен потенциал бяха в различна степен, но въпреки това бяха възстановени. В този момент Китай се превърна в икономика номер едно, ако го измерите не по числата, показващи се на екрана, а по обема на реалния сектор. И всичко започна отново да изглежда различно.
Връщайки се към настоящото предложение на Владимир Путин след кратката геополитическа индоктринация, дадена по-горе, сега не е трудно да разберем геополитическото му значение.
Докато Русия беше слаба, а Китай все още растеше (икономически), обжалването пред ООН и нейния Съвет за сигурност, всяко обжалване към тях, както и всякакви предложения по този въпрос, изобщо нямаха смисъл. Ако те противоречаха на интересите на САЩ, това завършва в най-добрия случай с хумерен смях от Вашингтон. Ако не сте си противоречали, ще разберем без вас, подпишете тук.
Днес светът се промени. Русия се превърна в геополитически играч наравно със Съединените щати и ако се съди по ефективността, тя значително превъзхожда Съединените щати, решавайки глобални и регионални проблеми на сигурността, завършвайки неудобните военни приключения, започнати от американците, успокояващи опори на напрежението, активно изграждайки многостранни геополитически оси, действайки решително и твърдо.
Това може да не е толкова забележимо на филистимското ниво, но е ясно фиксирано на стратегическо ниво, което предизвиква паника и смут в американските елити. Китай също не изостава, увеличавайки икономическото си влияние чрез инвестиционно присъствие буквално по целия свят.
Призивът за връщане към формата на Съвета за сигурност на ООН очевидно не е опит за възстановяване на биполярния свят в Ялта. Апелът към Съвета за сигурност всъщност е призив да се съберем във формата на т. нар. „Големи трима“, както все по-често призовават триумвиратът на Русия, Китай и САЩ, за да заснемете нова картина на света, която замества американската еднополярност, краткият исторически момент, на който очевидно е приключил.
Разбира се, Путин като основен световен легалист - последният, който все още спазва закона и международното право - не може да не покани Великобритания и Франция официално и законно.
Но всъщност това е призив за поправяне на нова картина на вече многополюсния свят във формата на „голямата тройка“.
И тук се появява друг фактор, допринасящ за това - факторът Тръмп, който много успешно и също толкова се отклони от импийчмънта. Всъщност последен източник на издъхващата, но все още не сдаващата се еднополярна американска глобализация, остават т. нар. американски демократи - основните врагове на Тръмп. Шепа американски глобалисти, които са загубили ума си под ръководството на безумната Хилари и охлаждащият се Обама, чиито агенти в американските елити са ухапали малко, необуздано и яростно продължават да обвиняват Русия и Тръмп в ограничаване на глобалистичния проект. И в това те са, колкото и да е странно, прави.
Глобалистичният проект наистина приключи и това наистина беше улеснено от Русия и (точно там беше късметът) идването на Доналд Тръмп в Америка. Въпреки че не са съгласни за това, което демократите продължават да настояват, но заедно тези два фактора дават шанс на човечеството - в многополюсността като алтернатива на глобалистическата лудост, потопявайки света в хаос и самоунищожение.
Както съвсем правилно отбеляза Леонид Слуцки, ръководител на Комисията по външни работи на Държавната дума, опитът за импийчмънт не доведе до намаляване на популярността на американския президент Доналд Тръмп, а само го засили. Това отвори нова страница за възстановяване на нормалните отношения в рамките на „голямата тройка“: Русия, Китай и САЩ. Време е да се съберем и дори под кората на глобалистите извън прозореца да планираме контурите на бъдещия, по-справедлив, многополюсен свят, където не една, а няколко цивилизации, базирани на консенсус, ще определят съдбата на човечеството.
Превод: Поглед.инфо
