/Поглед.инфо/ Според уебсайта military.direct Индия се нарежда на четвърто място на света по военна мощ след Китай, САЩ и Русия. Класацията, публикувана от сайта, се базира на фактори като военния бюджет, броя на военния персонал и резервистите, броя на ВВС и ВМС, ядрените сили и техническото оборудване на войските. Сайтът представя китайска армия като най-мощна на света с 82%, САЩ има 74%, Русия - 69%, Индия - 61%. Великобритания завършва челната десетка с 41%.
Не е изненадващо, че министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин направи едно от първите си посещения в чужбина в Делхи. Курсът, обявен от Байдън за изостряне на отношенията с КНР, накара министъра да търси начини за сближаване с основния опонент на Китай в Азия - Индия. След сблъсъците на границата миналото лято атмосферата между държавите остава напрегната.
Остин говори откровено за целите на посещението си: да засили ролята на Индия във военно-политическия съюз КУАД, състоящ се от САЩ, Австралия, Япония и Индия и насочен срещу КНР. На 12 март се проведе виртуална среща на високо равнище на КУАД, на която съветникът на президента по националната сигурност Джейк Съливан заяви, че „лидерите на четворката обсъждат предизвикателствата, поставени от Китай, и вярват, че демокрацията може да превъзмогне авторитаризма“.
В същото време САЩ разбират, че Делхи, за разлика от Токио или Канбера, няма да бъде еднозначно ориентиран към Вашингтон. Самата Индия е един от световните центрове на силата с независими интереси. Следователно задачата на американската политика е да направи сътрудничеството възможно най-тясно, да увеличи влиянието си върху индийското ръководство и да превърне Индия в лост за натиск върху КНР.
Лойд Остин трябваше да изпълни задължителните упражнения в Делхи: да представи на индийците нарушаването на човешките права и да обяви за нежелателно задълбочаването на военно-техническото сътрудничество с Русия. Председателят на комисията по външни работи на Сената Боб Менендес каза на министъра преди пътуването си: "За да покаже загрижеността на Америка относно правата на човека заради репресиите срещу протестиращите фермери, както и заради сплашването на журналистите и правителствените критици."
Лойд Остин повдигна тези въпроси на среща с индийския министър на отбраната Раджанат Сингх, но не получи очакваните уверения. На заключителната пресконференция американският министър на отбраната отбеляза, че е повдигнал „специфичен въпрос за правата на човека, но не е имал възможност да го обсъди с премиера Нарендра Моди“. По всяка вероятност Моди не е искал да се срещне с уважавания гост по две причини. Първо, за да не дава прекомерни надежди за тясно, но не съвсем равноправно сътрудничество със Съединените щати в делата на Азиатско-тихоокеанския регион, и второ, да покаже, че Индия не се нуждае от поученията на САЩ.
Разликата в изявленията на министрите на отбраната след разговорите е поразителна. Лойд Остин: "Потвърдих нашата решимост да създадем заедно ефективно възпиращо средство срещу Китай и това трябва да бъде основата за сътрудничество в региона." Раджанат Сингх: „Индия възнамерява да работи със САЩ, за да използва пълния потенциал на глобалното сътрудничество, включително споделяне на разузнавателна информация, логистично сътрудничество и съвместно производство на високотехнологични системи“.
Това показва, че Делхи не бърза да се впрегне в американската антикитайска политика.
Остин старателно заобикаля острите ъгли по въпроса за придобиването от Индия на руски оръжейни системи. Съединените щати все още не възнамеряват да прилагат финансови санкции срещу Индия във връзка с придобиването на системите за противовъздушна отбрана С-400, въпреки че такива санкции бяха приети срещу Турция. Министърът все пак предупреди: „Ние, разбира се, изискваме от нашите партньори да изоставят руското оборудване, за да не се налагат санкции“. Индийската страна не реагира на тези думи. През октомври доставката на С-400 за Индия започва в съответствие със споразумението от 2018 г. Индия просто „не забеляза“ американския Закон за противодействие на противниците на Америка чрез санкции от 2017 г., целящ да спре продажбата на руско оръжие и ирански петрол на международните пазари. Индийското правителство информира предварително Вашингтон, че „придобиването на С-400 е спешно условие за гарантиране на националната сигурност“. Делхи не обмисля закупуването на американските системи за противовъздушна отбрана „Пейтриът“ поради несъпоставимостта на техните характеристики с „Триумф“.
Предложенията на Остин за закупуване на поредната партида оръжия от САЩ не са нови. Говореше се за придобиване на бойни безпилотни летателни апарати и за голяма поръчка за 150 изтребителя, за да може Индия да съпостави броя на самолетите си с Китай. Вашингтон вече е предал безпилотни летателни апарати на Делхи по лизингова програма. Надеждите на американците обаче да продадат на индийците своите леко модернизирани изтребители F-16, преименувани на F-21 , не са много оправдани.
След поредица непоследователни действия от страна на Индия, когато Делхи обвини руския Су-30 МКИ в ниско качество и купи скъпи френски „Рафал“, се стигна до осъзнаването, че трябва да се предявят претенции за качеството на сглобяването на изтребителите от собствените производители, които сглобяват по договор с Русия. А бойните характеристики на тези самолети и съотношението цена / качество ги поставят над западните им конкуренти. Поради това през януари беше обявено, че Индия възнамерява да закупи от Русия 21 леки изтребителя МиГ-29 и 12 изтребителя „Сухой“. Покупките на американски изтребители са премахнати от дневния ред.