/Поглед.инфо/ Японското правителство публикува проект на Държавната стратегия за реформиране на енергийния сектор на страната до 2030 г.

Интересно е преди всичко, защото Токио ще намали значително зависимостта си от вноса на енергийни източници и ще осигури надеждно производство, независимо от външни доставчици. Нека се опитаме да разберем за какво става въпрос, доколко тези планове са осъществими и най -важното какви последици ще има това за пазарите.

В документа се посочва, че Япония възнамерява рязко да увеличи дела на възобновяемите източници (ВЕИ) в енергийния баланс през следващите десет години и планира да постигне това - и това е най-важното - като откаже да използва въглища и втечнен природен газ.

Конкретни цифри са дадени в документа.

Страната не по-късно от 2030 г. иска да удвои производството на електроенергия на базата на възобновяеми енергийни източници, като увеличи дела си от 18 на 36-38%. Преходът към алтернативни източници предполага намаляване на дела на въглищата от сегашните 26 на 19%. Що се отнася до ВПГ, японците искат да намалят употребата му от 37 на 20%. Интересна особеност на плана е споменаването на ядрената енергия, която японците - между другото, съвсем заслужено - наричат екологична, надеждна и перспективна. Най-сериозните надежди се възлагат на нейното развитие: „Очаква се ядреното производство до 2030 г. да бъде поне 20-22%, тоест индустрията ще се увеличава с най-малко шест процента годишно, както се отбелязва в резултатите за фискалната 2019 г. "

Планът е повече от сериозен, въпросът е как да се приложи всичко това.

Настоящият енергиен баланс на Япония е:

- 40% от електроенергията се произвежда на базата на петрол и петролни продукти;

- 26% падат върху въглищата

- 21% идва от природния газ

- 6% от възобновяеми енергийни източници;

- 4% - хидроенергия;

- 3% от мирния атом.

Нека започнем разговора си от края на таблицата.

Не е съвсем ясно как Токио ще увеличи драстично ядреното производство. Единственото нещо, което ми идва на ум, е пускането в експлоатация на всички без изключение атомни електроцентрали, които бяха изключени след аварията във Фукушима. В момента в Япония има девет реактора в търговска експлоатация в пет атомни електроцентрали, всички разположени на западното крайбрежие. Други 45 реактора са изключени. Като се вземе предвид фактът, че през 2010 г. атомните електроцентрали доставяха почти 30% от цялата електроенергия, очевидно се планира фантастично увеличение на дела на производството именно чрез повторното включване на централите.

Но това е по-лесно да се каже, отколкото да се изпълни. Първо, всички японски реактори от второ поколение трябва да бъдат оборудвани с модерни системи за безопасност "след Фукушима", които отговарят на всички изисквания на МААЕ, а това е огромен разход. На второ място, повторното пускане в експлоатация на атомна електроцентрала изисква одобрението на администрацията на префектурата, след което е необходимо да се проведе проучване сред местното население. Ако поне на един етап не бъде получено разрешение, реакторите ще останат неработещи.

Ситуацията с възобновяемите енергийни източници е още по-неразбираема. Публикуваният документ говори само за необходимостта от драстично увеличаване на инвестициите в производството на слънчева и вятърна енергия, както и преминаване към използването на водород и амоняк. Като се има предвид, че Япония се нуждае от най-малко 943 тераватчаса електроенергия годишно, за да задоволи собствените си нужди, лесно е да се изчисли, че след десет години алтернативните източници трябва да произвеждат поне 358 тераватчаса, което е с една трета повече от всички съществуващи АЕЦ взети заедно.

Зимата 2020-2021 даде на света - или по-скоро зелена енергия - такова нещо като "тъмно студено спокойствие". Това е времето, когато при отрицателни температури няма вятър, а слънцето е плътно скрито зад облаците. Япония миналата зима, когато средната дневна температура там падна до скромните плюс четири градуса по Целзий, се сблъска с ситуационен недостиг на електроенергия, цените ѝ скочиха пет до седем пъти и само електроцентралите на въглища можеха да спасят японците от постоянни прекъсвания и вледенени жилища. Трябва също така да се помни, че световният пазар на водород за гориво днес отсъства като явление и следователно целият смисъл на програмата, свързан с възобновяемите енергийни източници, е меко казано объркващ.

Но да се върнем към основната тема.

Като се вземат предвид всички възходи и падения през изминалата трудна година и пиковите колебания в цените на петрола, би било логично да се намали зависимостта от петролните продукти, но по някаква причина Токио се концентрира върху следващите две линии и затова на хоризонта се очертават, както икономически, така и политически трудности.

Факт е, че Япония, която е много бедна на собствени си минерални ресурси, купува повечето от тях в чужбина. Австралия е основният доставчик на въглища и ВПГ за Япония. Миналата година последната е изнесла 105,2 милиона тона въглища, от които 70,7, тоест две трети, за Япония. Ако търсенето на въглища там падне дори наполовина, това заплашва Австралия с пропуснати печалби в размер на два и половина до три милиарда долара (при средна пазарна цена от 100 долара на тон) годишно. Не е критично - като се има предвид, че въглищата представляват по-малко от процент от австралийския БВП, но това ще е много неприятно за частните минни компании.

Положението с втечненият газ е още по-труден и работата не е само в Австралия.

През 2020 г. Япония се превърна в основен вносител на втечнен природен газ в света. През отчетния период в страната са внесени 74,5 милиона тона по море, което се равнява на 102,8 милиарда кубически метра. Планираното намаляване на покупките до 40,3 милиона тона ще навреди не само на австралийските производители, но и на американската търговия.

И тук отново ще си позволим да се отдръпнем и да си спомним за “Северен поток-2”. Уверяваме ви, че не сме сбъркали и тук има пряка връзка.

Съвременният свят, живеещ в условия на глобализация и Интернет, стана много малък и всички процеси, особено макроикономическите, оказват влияние не само върху отделните търговски партньори, но и върху световния пазар като цяло. Само миналата седмица широката общественост се чуди защо Белият дом се отказа от претенциите и новите санкции срещу строителния газопровод. Бяха дадени много версии, но ние имаме свои собствени, най-логични и потвърдени с цифри. Япония: страната на допотопните перални машини и „фалшивите“ работохолици

Ако прелистите календара за 2019 г., ще откриете, че тогава Съединените щати под ръководството на Доналд Тръмп с всички сили се опитваха да увеличат присъствието си на европейския газов пазар. По-специално, доставките на втечнен природен газ, произведен в чужбина, се увеличиха и достигнаха три процента от общия европейски внос. И според резултатите от 2020 г. същият внос е спаднал с 48% и в същото време износът за Азия се е увеличил с 67%, тоест Вашингтон е насочил износния си поток към азиатския пазар, който е първокласен. За сравнение: когато през юли в Европа природният газ достигна рекордни стойности от 460 долара за хиляда кубически метра, в Азия, където основните купувачи са Китай, Япония и Сингапур, същият газ струва около 900 долара. Съответно американските търговци на ВПГ бележат двойна печалба. Както се казва, нищо лично, просто бизнес.

Ето защо администрацията на Байдън се оттегли и спря да пречи на полагането на тръби в дъното на Балтийско море. Американците нямат нужда от недостиг на газ в Европа, така че той да поскъпне и да започне да се конкурира с азиатските пазари, на които доминират САЩ, Катар и все същата Австралия. Това може да стане по един прост начин - чрез осигуряване на доставките на тръбопроводен газ от Русия и насищане на европейските хранилища. Полза имат абсолютно всички страни по сделката. Русия получава стабилен износ, Германия се превръща в център за разпределение на газ, а Съединените щати за това несъмнено се пазарят за някои политически отстъпки от ЕС.

Следователно енергийният демарш на Япония заплашва със загуби не толкова Австралия, колкото за САЩ, тъй като загубата на втория по големина купувач от пазара ще намали цените и в резултат ще удари американския джоб.

Като се има предвид всичко по-горе, бих искал да кажа, че инициативата на Япония несъмнено е много разумна, но проблемът с нейното изпълнение не лежи толкова в равнината на физиката и логиката, колкото зависи от външни политически фактори.

Превод: В. Сергеев