/Поглед.инфо/ „Навлизаме в двадесет и първата година на двадесет и първи век. Въпреки че сега, както никога досега, са популярни приказките, че 2020 г. изобщо няма да приключи - беше толкова пълна с необичайни и неочаквани събития. С леката ръка на Хенри Кисинджър дори е общоприето, че „светът никога повече няма да бъде същият“, че човешката цивилизация е променила коренно траекторията на своето развитие. Това така ли е според вас? Наистина ли 2020 се сбогува с нас, но не напуска? По едно време Даниел Дефо пише романа „Дневник на чумавата година“ за това как Лондон през 1665 г. преживява мощно избухване на тази епидемия, която отнема живота на една пета от жителите на британската столица. Използвайки тази аналогия, какви събития би си заслужавало да се отбележат в „Дневника на коронавирусната година“?

- Когато обобщаваме резултатите от 2020 г., стана модерно да се позоваваме на книгата на Клаус Шваб и Тиери Малиер „КОВИД-19: Великото рестартиране“. И аз ще следя тази модна тенденция.

Тези автори отбелязват и излагат, наред с много други проблеми, така нареченото бункерно мислене. Те критикуват повечето експерти, анализиращи пандемията на коронавируса, за това, че „им липсва нужната перспектива за свързване на много различни точки, за да се осигури по-пълна картина на това, което спешно е необходимо на вземащите решения.“

В миналото, пишат Шваб и Малиер, това „бункерно мислене“ отчасти обяснява защо много икономисти не са успели да предвидят кредитната криза (през 2008 г.) и защо толкова малко политолози са забелязали Арабската пролет (през 2011 г.). Днес наблюдаваме същия проблем с пандемията.

Изглежда, че причината, поради която експертната общност не беше в състояние да предвиди посочените кризисни явления, изобщо не е свързана с „бункерно мислене“. Анализаторите отдавна използват сложни когнитивни методи и правят своите прогнози, използвайки алгоритми за изкуствен интелект, базирани на анализ на големи данни. В този случай говорим за анализ на обективната реалност и идентифициране на обективни модели. Тук възниква основният въпрос: изброените по-горе кризи генерират ли се от обективни процеси? Или те са резултат от някакво субективно действие?

Написани са стотици добри статии и десетки добри книги за субективните механизми на създаване на кризите от 2008 и 2011 година. Що се отнася до кризата от 2020 г., ние сме едва в началото на нейното разбиране и буквално всеки нов ден поражда все повече и повече нови въпроси. Ето само няколко от съдържащите се в добре позната статия на тази тема от Лари Романов.

Първият и най-важен въпрос. Защо разпространението на пандемията изглежда толкова странно? В действителност, според официални данни КОВИД-19 имаше две вълни. Първата удари 25 държави на всички континенти само за три дни. Втората, за същите три дни, вече е достигнала 85 страни. Отбелязва се, че така не е настъпвала нито една „естествена“ епидемия и не може да продължи по този начин. В края на краищата, ако вирусът се разпространява изключително естествено, от болни хора до здрави хора, той просто не е в състояние да зарази едновременно 85 различни държави на всички континенти по света и дори така, че във всяка държава огнищата се случват на няколко места и в същото време са причинени от повече от един вирус и от същия сорт. Но не, всяка държава преживя множество инфекции на различни места, така че никоя от тях не успя окончателно да идентифицира всички свои „нулеви пациенти“.

Втори въпрос. Защо Центровете за контрол и превенция на заболяванията на Министерството на здравеопазването на САЩ в началото на август 2019 г. „от съображения за сигурност“ спря работата за почти шест месеца на военномедицинския институт за инфекциозни болести, разположен във Форт Детрик, Мериленд - и дори лиши всички негови служители от заплатите им? Веднага след това се появиха съобщения за странна инфекциозна пневмония, включително смъртни случаи, засягащи възрастните хора в домовете за възрастни хора около Форт Детрик.

Третият въпрос. Защо Майк Помпео нареди цялата информация за COVID-19 да бъде класифицирана и предадена през Съвета за национална сигурност? Защо той допълнително инструктира всички болници, клиники и лаборатории да предават цялата информация за Ковид-19 на Белия дом, заобикаляйки здравните инспекции и медиите?

Четвъртият въпрос. Как Помпео през ноември 2019 г. може да уведоми командването на НАТО и израелските въоръжени сили за мистериозен вирус, който ще започне да циркулира в Китай само месеци по-късно?

Петият въпрос. Защо д-р Хелън Чу, която за първи път откри предаването на коронавируса в САЩ, получи официална заповед за прекратяване и отказ от 2019 г., тоест заповед за „спиране и въздържане“ по отношение на изследването на хиляди проби от грипния вирус във Вашингтон?

Всичко това и много повече показва, че в случая на КОВИД-19 може да нямаме работа с обикновена зараза, а със случай на атака с биологични оръжия за масово поразяване. Светът наистина може да се промени до неузнаваемост, тъй като настоящата пандемия решава редица задачи: както стратегически, така и тактически.

Стратегическите цели са подробно описани в гореспоменатата книга „КОВИД-19: Великото рестартиране“, която от своя страна продължава и развива идеите на юбилейния доклад на Римския клуб  Come On! Capitalism, Short-termism, Population and the Destruction of the Planet. Тактически задачи могат да бъдат разгледани, например, като се използва пандемията за премахване на Тръмп заради неговите антиглобалистични действия. Или публичното бичуване на Великобритания за Брекзит, която нарушава дългогодишния глобалистически проект Обединена Европа, реализиран чрез ЕС. Както отбелязва БиБиСи, „предколедната криза с мутацията на вируса и затварянето на границите позволи на Великобритания да вкуси живота изолирано и сега ще бъде по-лесно за нея да направи информиран избор в следващите етапи на основния си исторически проект - развод с Европейския съюз“.

Обобщавайки, можем да кажем, че през 2020 г. историята както на целия свят, така и на много водещи държави за първи път се ръководи от медицински и биологични методи.

Превод: В. Сергеев