/Поглед.инфо/ Юни отбеляза обрат в паричната политика на САЩ. На 19 юни Комитетът за отворения пазар на Федералния резерв на САЩ реши да остави основния лихвен процент без промяна на ниво от 2.25-2.50%. Експертите стигнаха до недвусмислено заключение: затягането на паричната политика на Федералния резерв, започнало през 2015 г., приключи.

Преди четири години, за първи път от декември 2008 г., централната банка на САЩ повиши основния лихвен процент с една четвърт процентен пункт, който преди беше на ниво от 0-0,25%. При президента Тръмп Федералният резерв започна да разтоварва баланса си от огромно количество ценни книжа (съкровищни и ипотечни облигации), закупени през 2008—2014 г. в рамките на три програми за количествено облекчаване. Активите на ФР в резултат на тези програми се увеличават от 0,8 до почти 4,5 трилиона. долара.

В продължение на две години и половина Тръмп се бори срещу Федералния резерв, като настояваше той да спре затягането на паричната маса. Нещата достигнаха точката, в която Тръмп заяви: основната заплаха за американската икономика не е Китай, а Федералният резерв на САЩ. През юни обаче Федералният резерв на САЩ се съгласи, че по-нататъшното затягане на парите е опасно. През май световните фондови пазари се сринаха: капитализацията на пазарите падна с почти 5 трилиона. Световната икономика беше на ръба на пропастта.

Трябва да се отбележи, че възобновяването на меката парична политика на САЩ е оправдано не само от необходимостта да се осигури американската икономика с необходимата евтина (почти безплатна) ликвидност, но и защото икономиката на САЩ се нуждае от евтин долар. Американският Федерален резерв стартира печатарската преса, за да намали долара и да засили американската позиция на световните стокови пазари. Това означава, че Америка е въвлечена във валутна война, която досега осъждаше.

Може да се очаква, че основните търговски партньори на САЩ ще реагират както си му е реда на валутната агресия на Вашингтон, тоест те също ще започнат да играят за понижаването на курса на валутите си с помощта на печатници. Китай, например, е в състояние да направи това, като закупи долари с помощта на Народната си банка (НБК) и ги натрупа във валутни резерви. Само „трежърис” на САЩ са натрупани в размер на 1,1 трилиона в сейфовете на НБК. А още има огромни суми долари под формата на депозити по сметки в чуждестранни банки. От години Вашингтон обвинява Пекин във валутни манипулации, заплашвайки със санкции, ако продължи. Досега не са налагани санкции, но ако Вашингтон реши да намали сериозно американския долар, покупките на щатски долари от китайската централна банка ще се възприемат като акт на парична агресия. Ситуацията е парадоксална, защото досега централните банки на страните по света, напротив, бяха насърчавани да купуват зелена валута.

Европа също няма да пренебрегне изявленията на Вашингтон за прекратяване на политиката за затягане на паричната политика, тъй като тя може да я лиши от сериозните предимства, които има в търговията със САЩ. През последните години търговският излишък на Европейския съюз с Америка възлиза на около 100 млрд. долара. За да запази предимствата си в търговията с Новия свят, Старият свят трябва енергично да играе за по-ниско евро.

Европейската централна банка (ЕЦБ) преди шест месеца приключи своята програма за количествено облекчаване (CA), която беше проведена през 2015 г. и беше сведена до закупуването на съкровищни ценни книжа на страните от Еврозоната. Сега, като се има предвид, че новите ветрове са задухали във Вашингтон, ЕЦБ се замисля за възобновяване на програмата на количествено облекчаване - включване на печатарската преса и присъединяване към войната им. Отбелязвам, че през последното десетилетие ЕЦБ е увеличила активите си с 4 трилиона. Само благодарение на програмата за КО тя е успяла от 2015 г. да закупи ценни книжа в размер на 2,6 трилиона. долара и увеличи техните активи до 5,2 трилиона. долари (май 2019 г.). За сравнение: активите на Банката на Япония са 5,2 трилиона. На народна банка на Китай - също 5.2 трилиона долара, а на Федералния резерв - 3,8 трилиона. долара.

През 2016 г. ЕЦБ определи безпрецедентно нисък лихвен процент за рефинансиране - на нула. За депозити бе определен минус 0.4%. Миналата година се говори, че ЕЦБ постепенно ще излезе от негативната зона, но сега, след шестмесечна пауза, може да започне нова серия от облекчения. Първо, програмата за количествено смекчаване ще продължи. Второ, лихвените проценти могат да се сринат още повече в отрицателна посока (по депозити до минус 0.8%). Трето, ЕЦБ ще смекчи прогнозата за действията си за в бъдеще (фючърсните сделки на финансовите пазари се извършват, като се вземат предвид такива прогнози).

Преобладаващото мнозинство експерти смятат, че облекчаването на паричната маса от ЕЦБ ще започне през юли и август. Най-късно - от септември 2019 г. Обменният курс на европейската валута, според някои експерти, ще бъде основната отправна точка за паричната политика на ЕЦБ. От пристигането на Тръмп в Белия дом отношенията между Съединените щати и Европейския съюз са силно пострадали. Европа вече не се страхува, че Вашингтон ще я обвинява във валутни манипулации и дори във валутна война.

Сега е важно да се отговори на въпроса: колко дълго печатащите машини на централните банки могат да работят с пълен капацитет? Ето някои любопитни цифри, показващи степента на злоупотреба с печатниците. Оказва се, че най-големите злоупотреби са извършени от Банката на Япония. Нейните активи по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) достигнаха 100.8% (към май тази година). Японската централна банка отдавна се занимава с количествено облекчаване (от началото на новия век). Към днешна дата тя е усвоила 40% от всички дългови ценни книжа, емитирани от японската хазна. Освен това тази централна банка отдавна се е отдала на закупуването на акции на японските компании. Сега тя е най-големият акционер във всяка трета японска компания, чиито акции са регистрирани на Токийската фондова борса. През последните шест години валутата в баланса на Банката на Япония се е увеличила 5 пъти. Банката на Япония редовно намалява лихвените проценти както за активни, така и за пасивни операции. И двете са в негативната зона. Японската икономика престана да реагира на смекчаващите действия на Централната банка, а Японската централна банка загуби финансовия си регулатор. Това е задънена улица.

ЕЦБ изглежда много по-добре на този фон. Нейните активи по отношение на БВП на страните от еврозоната са 39.8%. Но във Федералния резерв общата сума на баланса за днес е само 18,9%. Така че, ако започне войната на печатарските машини на ЕЦБ и ФР, възможностите на вторите са по-големи.

Трудно е да се предскаже как ще завърши надпреварата на печатниците на централните банки. Неограничената емисия ще доведе до това, че парите най-накрая ще загубят първоначалните си свойства и функции. Някои го наричат смъртта на парите. В допълнение, по-нататъшното увеличение на паричната емисия на Федералния резерв може окончателно да унищожи глобалната парична система, базирана на американския долар.

Превод: В.Сергеев