/Поглед.инфо/ Петте главни мистерии на втората война в Нагорни Карабах

Краят на втората война в Нагорни Карабах даде начало на редица гатанки и конспиративни теории. Действително, някои от обстоятелствата на конфликта си остават много мистериозни или поне парадоксални от гледна точка на конвенционалната военна логика.

Очевидно арменското ръководство само провокира политическа катастрофа.
Нека да направим списък на загадките, които повдигат големите въпроси и провокират появите на "конспиративни теории" в Армения и не само.

1. Защо не беше извършена пълномащабна мобилизация в Армения и защо не бяха разположени пълнокръвни военни части в конфликтната зона?

Въпреки шумните патриотични изявления, нямаше реална мобилизация в Армения. Перманентният брой на Арменската армия - около петдесет хиляди души беше увеличен само с доброволци.

Докато условията на сраженията изисква да се увеличи броят на защитниците на Нагорно-Карабах до 80-100 хиляди души поне.

В същото време, много скоро липса на специалисти (например по артилерийски калкулации и залпови ракетни установки, започнаха да афектират Арменската армия.

Нямаше кой да запълни загубите.

Необяснимо е защо Ереван не извърши истинска мобилизация. Арменското ръководство просто избягва да говори по тази тема. Ако имало мобилизационен план, никой не се е опитал да го приложи на практика.

В резултат на това, нямаше ротация на военнослужещите на форнтовата линия. В някои зони хората просто седяха в окопите в продължение на месец без смяна.

Осемнадесет-двадесет годишни бяха на фронтовата линия и в даден момент необучената младеж съставляваше 80 процента от личния състав.

Отрядите от Нагорно-Карабах, които са съставени от професионалисти и ветерани претърпяха тежки загуби в първата седмица на конфлиикта, за които никой и нищо не успя да компенсира.

Това е по простата причина, че нямаше подкрепления.

Групи от доброволци в Армения бяха формирани по партийни линии. Скандалът бе причинен от опит да се формират отделни отряди от проспериращата ПП Армения, кръстена на олигарха Гагик Царукиян, който сега е основен опонент на Никол Пашинян.

Двамата са в конфликт от повече от десетилетие. Сега министър-председателят открито нарича Гагик Царукиян "виновникът за падането на Шуша", тъй като фантомният му отряд уж не е успял да спечели достатъчно на фронта.

Тези конфликти можеха да бъдат избегнати просто чрез план за мобилизация и желание за прилагането му.

Основните въоръжени сили на Армения не се придвижиха към Нагорно-Карабах.

Но за да отклонят част от удара, създаден от азербайджанските безпилотни летателни апарати, те можеха просто да предислоцират локатори за ранно прихващане в Горис.

Освен това, един армейски корпус щеше да е достатъчен за да прикрива южното направление дори на този етап, когато азербайджанците маркираха времето вяло пред първата линия на защита.

Добрите провизии и логистика също не бяха организирани. Дори след месец на сражения.

Това доведе до недостиг на ракети за ракетните залпови установки, както и на снаряди за артилерията. А без артилерийска поддръжка, пехотата може само да загине геройчно.

Всичко това се доближава до саботаж, въпреки че може частично да се обясни с местната мудност и нежелание да се отслабят защитите на същинска Армения.

Последното е много спорна позиция и изглежда, че арменското ръководство просто е изоставило Нагорно-Карабах на съдбата му.

2. Защо Северният фронт се държеше толкова странно?

В северната и североизточната част на Нагорно-Карабах имаше голяма фортифицирана зона на арменската защита, която включваше много добре подготвени и годни за сражение части.

И те наистина оказаха сериозна съпротива на настъпващата азербайджанска армейска група.

Всъщност, към края на конфликта, те дори успяха да я спрат, макар и да загубиха няколко позиции и значителни от стратегическа и тактическа гледна точка села.

Но след това, елитният батальон Йехникер изведнъж се изтегли, въпреки че командирът му получи "Герой на Арцах".

Още повече, от 3 октомври нито батальон Йехникер, нито други армейски части бяха махнати от Северния фронт или пък изпратени за да помагат на горящия юг.

В същото време азербайджанците само веднъж решиха да симулират офанзива на север отново, очевидно с цел разсейване и заблуда. Нямаше нужда да се държат до двадесет хиляди души на северния фронт.

Лидерството на Нагорно-Карабах неформално обяснява всичко това с липса на ресурси. Но сега "липсата на ресурси" в Нагорно-Карабах обяснява всичко.

3. Защо южният фронт се разпадна?

Това, че азербайджанците ще нанесат основния си удар именно на юг, в степната зона, беше видно и с невъоръжено око още в първите няколко дни на войната.

Независимо от това, на този фронт човешките и технически ресурси започнаха да пристигат чак, когато южният фронт фактически вече не съществуваше.

Степната зона беше загубена, а фронтът се установи склона на планината от Червения Базар до Мартуни.

В резултат на това, именно на този участък се скупчиха до тридесет хиляди души, защитаващи Нагорно-карабах. Те бяха заплашени от пълно обкръжаване и гибел.

Това всъщност, стана и една от причините за подписване на споразумението за прекратяване на сраженията.

При това, до превземането на Джебраил, азербайджанската войска се придвижваше много бавно, нарушавайки собственото си темпо на настъпление.

Това даде на арменците неголямо, но все пак съществуващо предимство за да осъзнаят ситуацията и да се заемат с предислокация на силите си.

След превземането на Джебраил, фронтът се развали, а придвижването на азербайджанците рязко се забърза. Моментът беше изгубен за арменците.

По каква причина арменското командване не взе решение за предислоциране на допълнително ресурси на южния фронт? Това си остава още една загадка.

4. Защо арменската страна се ограничи само с пасивна отбрана?

За цялата война арменската страна само два пъти предприе опит за контраатаки против срещу напредващите части на азербайджанците, които бяха стигнали твърде далеч напред.

И двата пъти това се случи против Лачинския проход, в тясното дере при изключителната уязвимост на азербайджанската батальонно-тактическа бойна група.

Един път беше успешно. Но тази операция се сведе просто до масирано нанасяне на удари със зенитно-ракетни системи по скупчените сили на противника.

Операциите за затваряне на дефилето и обграждането на врага в други сектори на южния фронт бюха предложени. Но въпреки това, нито едно арменско подразделение не се премести от мястото си.

Това беше една удивителна война, при която нито една от страните не проведе нито една настъпателна операция по земя, ограничавайки се само и единствено с пасивна отбрана.

Успешното контранастъпление в дефилето пред Лачин би смелило и натикало нагъчканите и многобройни азербайджански сили в котела, така че те не биха и посмислили да атакуват Шуша поне в продължение на няколко седмици.

И по-късно може да бъде напълно възможно да се унищожи азербайджанската пехота в дефилето Авератаноц.

Но за целта беше необходимо да се действа.

Няма обяснение и това, защо арменската страна дори не се и опита да контраатакува или с други методи да използва нееднократно възникналото си оперативно преимущество.

С липсата на ресурси може безкрайно да се свързва само последният етап на военните действия. Но пасивната отбрана беше постоянна тактика от началото на войната.

5. Защо беше предадена Шуша?

Най-чувствителният и неразбираем въпрос.

Първият щурм на града от страна на азербайджанската пехота беше крайно неудачен. После втората колона на азербайджанците беше отразена от ударите на зенитно-ракетната артилерия.

При известни усилия и съдействие от страна на Армения, пробилата до града азербайджанска армейска групировка, можеше да бъде унищожена.

Независимо от това, внезапно беше решено градът да се напусне без бой от арменците и да не се правят никакви опити за освобождаването му.

И това въпреки благоприятната оперативно-тактическа обстановка, която продължи поне още един ден.

Счита се, че решението за изоставянето на Шуша е било взето от президента на Нагорно-Карабахската република, Араик Арутюнян и секретарят на Съвета за сигурност на Арцах, Самвел Бабаян, който е местна легенда.

В момента, в знак на протест против подписването на примирието, той напусна своя пост и се отказа от званието "Герой на Арцах".

Арменският ютуб канал "Лурер" (Новини) публикува запис на преговори между Самвел Бабаян и президента Арутюнян. От него се разбира, че генерал Бабаян реално е преценил възможностите за освобождение на Шуша дори след изоставянето й.

После обаче, той е обрисувал една много по-мрачна перспектива за по-нататъшната съпротива.

Ето и фрагмент от разговора, макар и не дословен:

- "Дайте да изчислим бойната мисия. Покриваме Шуша с двадесет-тридесет залпа от "Смерч". Убиваме всички там."

- "Ще си върнем обратно града. А после какво? Състоянието на армията и гражданското население не продължава да продължим войната. Дори с бой да вземем Шуша, после какво?"

-"Не можем да се сражаваме с армии от НАТО, с наемници, които са напълно окомплектовани."

- "Вчера се опитах да организирам операция с три батальона. Имаме общо четири гаубици. Ако не обезпечим артилерия, то как ще обезпечим настъпление или ще отсечем опашките на врага после?"

- "В момента сме длъжни окончателно да преговаряме с Русия и да кажем, че ще дадем тези територии и ще си отидем. Или ни помагат."

. "Представете си, че в момента имаме два "Града" за цялата армия, с десетина гаубици, за които нямаме снаряди."

Ако сумираме, то генерал Бабаян е предполагал, че на този етап бойните действия по съпротива са безполезни.

Според него явно, арменците е трябвало да се откажат от продължение на войната или да се предадат, или да поискат десет дни за организиране на изтеглянето на местното население и попадналите под обкръжение тридесет хиляди войници от южния фронт.

Като алтернатива се предлага спешната молба да се иска от Русия пряка военна помощ във вида на частни военни контрактори или доброволци, техника и боеприпаси.

Но всичко това не променя и отменя въпроса, защо неголяма група азербайджански пехотинци без тежка техника, които пробиха до Шуша, не бяха унищожени до момента, до който в арменската армия се появиха панически настроения.

Удържането на Шуша щеше да създаде съвсем друга архитектура на политическите договорености за Република Нагорно-Карабах и за Армения.

Ако това решение е било политическо, то кой го е взел?

***

Този списък със загадки от втората война в Нагорно-Карабах далеч не е пълен.

Освен това, към ръководството на Армения се струпаха немалко подобни въпроси за подготовката за война.

Тази война беше проиграна още, когато започна, именно заради бездействието или странните действия на Ереван.

Разбирането кой какво, ще продължи още дълго време. Ситуацията в региона се измени за тези четиредесет дена толкова радикално, че всички стари подходи за решаване на конфликта и военните, които го съставляват, умряха сами по себе си.

Новата реалност ще наложи на Армения и нови решения. И засега не е ясно, кой ще взима тези решения.

***

Лично аз не виждам никаква мрачна конспирация тук. Това, което виждам е наистина едно феноменално ниво на некомпетентност от соросоидното ръководство на Армения.

Да го кажем по-просто, голямото мнозинство от наистина компетентни арменски лидери, цивилни и военни, бяха или пратени в затвора, или масово уволнени.

Има едно просто обяснение за тези неща също.

Оп гледна точка на Никол Пашинян (а от сега нататък, когато казвам "Пашинян", имам предвид обичайните заподозрени - МИ6, ЦРУ, Джордж Сорос и тнт), "старата гвардия" на обучените в Съветския съюз лидери, трябваше да бъде премахната.

Защо? Защото не може да й се има доверие.

Но това, което този имбецил и неговите господари не осъзнаха е, че "образованите в Съветския съюз" ръководители са много по-компетентни.

Със сигурност по-компетентни от "толерантните и позитивно настроени към транссексуалните, демократи", които взеха властта в Армения през 2018 година.

Впрочем, забелязахте ли нещо доста интересно?

"Старата" и "обучена в Съветския съюз" военна и офицерска сила като цяло, особено командирите, са систематично по-добре обучени от силите, обучавани от НАТО или от "най-мощъщата армия в историята на галактиката".

Защо се получава така, че демократични, прогресивни и напреднали сили, като например да речем саудитците, израелците, грузинците и йеменците или всички други "добри терористи", винаги се представят толкова зле в сражения?

Ще ви оставя да се чудите над този въпрос.

Между другото, Никол Пашинян, който се крие в бункер или в сградата на американското посолство в Ереван, все още е на власт!

Вчера той се обади на Еманюел Макрон, който е под натиск от голямата арменска диаспора във Франция за да направи нещо. Премиерът Пашинян поиска помощ.

Президентът на Франция Макрон му обеща да намери решение, което е приемливо за всички.

Това означава две неща:

1. Че "руското решение", а реално арменското приемане от страна на Ереван на азербайджанските условия, не е приемливо.

2. Че Франция има някакъв вид магическа пръчка, която Еманюел Макрон може да размаха няколко пъти из авинаги да обърне цялата зона на операциите в мирна земя на мед, мляко и масло, в която всички се държат за ръце и пеят Кумбая, както и "чувствайте любовта" и "завинаги и отново".

Както винаги, британците са много по-коварни, тайни и умни.

Главата на МИ6 е в Турция за да се срещне с "високопоставени представители" на страната. Да, бе!

Между другото, този тип, Ричард Моор е бивш посланик на Обединеното кралство в Турция. За да разберете за какво става всичко въпрос, трябва само да погледнете някоя историческа книга.

Когато я отворите ще видите как британците винаги са използвали османските турци като пушечно месо срещу Русия.

Що се отнася до арменците в Съединените щати, те са фактически парализирани от хаоса в собствената си страна.

Но който и да е от техните кукли, може да се опита да направи нещо отчаяно и да "покаже знамето", доказвайки, че е "корав срещу Русия".

И така, какво следва?

В продължение на години казвам следното за западните политически лидери:

Те са неспособни да построят нещо струващо си и дълготрайно, но със сигурност са способни да разпространяват хаос, анархия, насилие, размирици и бунтове.

И така, първото нещо, в което можете да сте сигурни е, че англо-глобалистите ще направят всичко възможно и по силите си, за да накарат арменците, азербайджанците или пък турците, да отхвърлят резултата от мирното споразумение.

По една проста причина - Западът го вижда като триумф на Русия и лично на президента Владимир Путин.

И тук трябва да споменем турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който е бесен на категоричното отхвърляне от страна на руснаците на исканията му да бъде част от миротворческите сили.

Всичко на което руснаците се съгласиха е да създадат специален "наблюдателен пост", с екип от руснаци и турци, който ще е далеч от Нагорно-Карабах.

Този съвместен екип от наблюдатели ще извършва "мониторинг" на ситуацията, гледайки в компютрите си. Няма да има турски войници в мироопазващата зона.

Като резервна опция, турците настояват също така, да им бъде позволено да летят със собствените си дронове в зоната на бойните операции.

В отговор, арменската страна обяви, че Армения и Русия съвместно са обявили безпилотна зона над цялата област.

Доколкото ми е известно, руснаците засега не са потвърдили това, но можете да сте сигурни, че ще го направят веднага щом свалят всеки неоторизиран самолет, който наближава позициите им.

За да разберете как точно руснаците действат, трябва да знаете две неща:

Първо, руските либерални медии вече се оплакват, че Русия е включила "необявени" оръжейни системи в миротворческите си сили, тоест зенитно-ракетни установки и бронетранспортьори.

Това едва ли е изненада, предвид високата вероятност от провокации и от двете страни.

Освен това, мъгливият език на споразумението позволява на Русия да вкара "специализирани превозни средства", което може да означава нещо и всичко.

Още повече, много съм убеден, че руската 102-ра военна база, която е тяхна военна база в Гюмри, ще получи подкрепления и ще служи като логистичен хъб за поддръжка на руските миротворци.

Второ, важно е да се погледне и кариерата на човека, който командва руските миротворчески сили. Генерал-лейтенант Рустам Муратов. Накратко ще обобщя кариерата на този човек с две многозначителни думи - Донбас и Сирия.

Той не е от този тип преструващи се генерали, чиито квалификации са основно на организатори и политици. Този тип е истински боен генерал и командир.

От типа, който е лично отговорен и се появява под обстрел, за да гарантира, че е редовно с мъжете си на фронтовата линия, и който има опит в справянето с Оста на Доброто и нейните "добри" и "умерени" терористи.

Западът разбира перфектно това и е абсолютно бесен, че е бил "измамен" от Русия отново.

Първо, руснаците спряха кървавата война в Сирия, а сега спират войната в Нагорно-Карабах.

За Империята това означава тоталната загуба на Оста на нестабилността, която отдавна се опитват да създадат в Кавказ и Близкия изток, за да ударят Русия под пояса.

Провалиха се и няма да го простят.

Второ, повечето арменци по света са абсолютно ужасени от изхода на тази война и те имат моите искрени симпатии.

Проблемът е, че много от тях обвиняват Русия, вместо собствените си лидери. Още повече, че има наистина много бесни националисти сред анти-пашинянските сили в Армения.

Точно сега, Никол Пашинян се крие някъде и все още отказва да подаде оставка, подкрепян от Запада, разбира се.

Но това ще се промени. Не мога да си представя, че някой ще остане на власт след подобна катастрофа.

Въпреки това, оттеглянето на Никол Пашинян като премиер не означава въобще, че про-руски или дори неутрални към Русия сили ще го наследят.

Всъщност, както при повечето хаотични ситуации, най-вероятно екстремисти ще бъдат тези, които ще вземат властта. И само Бог знае какво ще направят те.

По един парадоксален начин, най-добрият изход за Русия би бил Никол Пашинян да остане на власт още малко. Достатъчно, че да създаде един свършен факт, който не може да бъде преобърнат.

Точно сега се случват две неща:

Арменски бежанци изпълват единствените пътища, по които могат да избягат в Армения. Тези бедни хора никога няма да повярват на думите на азербайджанец или още по-малко, на турците.

И кой може да ги вини?

Това е наистина сърцераздираща трагедия, която може абсолютно да бъде избегната, ако Никол Пашинян и соросоидите му бяха направили няколко много прости неща:

Да се подготвят за война и за един не толкова перфектен мир като за начало.

Арменските сили на Нагорно-Карабах също се изтеглят. Не, че имат и голям избор. Всичко, което тези бедни войници могат да се надяват, е да избягат за живота си.

Но не по тяхна вина, да добавим.

Следващите няколко седмици ще бъдат критични и мога само да се надявам, че руснаците са напълно готови да се справят с всяка извънредна ситуация.

Включително и пълно обръщане на Армения, ако премиерът Никол Пашинян бъде свален скоро.

В момента има състезание с времето. От едната страна, Западът иска Русия свалена, съвсем буквално, с цената на всеки арменски или азербайджански живот.

От друга страна, руснаците се опитват и борят да направят споразумението една добре защитена реалност в района на бойните действия.

PS От гледна точка на много трагичната и тъжна страна. Аз лично не мога да си представя някакви бежанци да поискат да се върнат, въпреки всичките благочестиви обещания.

Вижте, нека бъдем честни. По време на първата война в Нагорно-Карабах, която арменците спечелиха, азербайджанците бяха брутално прогонени. Има няколко случая на масови убийства на азербайджански цивилни от арменските сили.

Този път, азербайджанците правят всякакви обещания, но ако аз бях арменец, нямаше да вярвам на нито една дума от азерите или пък от турците.

Да не забравяме, че тези две държави още отричат, че е имало някакъв геноцид над арменците в Османската империя!

Може би след десетилетие или две и само ако Русия остане миротворец в Кавказ, някои бежанци или техните синове и дъщери, ще се завърнат към историческата си родина.

Но точно сега, руската миротворческа мисия най-вероятно ще опазва мира в един много празен Нагорно-Карабах. Това е ужасен изход, повтарям, който можеше да бъде избегнат от Никол Пашинян и неговата банда соросоиди.

Нека този урок послужи на всеки, който взима тези клоуни насериозно!

Превод: СМ