/Поглед.инфо/ Европа попада под пълна зависимост от Хитлер в резултат на безразсъдното си заиграване с него (например, Мюнхенското съглашение и полско – германските споразумения от 1935 – 38 год.). И докато «стене под ботуша на агресора», тя добросъвестно се труди за процъфтяването на Третия райх: осигурява му суровини, резервни части и техника, работници и доброволци за частите на Вермахта и СС. В този контекст красноречива е ситуацията с «меката окупация» на Дания, чиято икономика работи за Германия официално на кредит - той трябвало да се погаси след победния завършек на войната.

Европейските и американските промишлени магнати, банкери и политици създават и отхранват нацизма, за да го насъскат срещу СССР. Ненавистта им срещу младата социалистическа държава е по-голяма от инстинкта за самосъхранение и впоследствие техните народи биват набутани в касапницата на Втората световна война. По зла ирония на съдбата сред големите спомоществователи на «орднунга» има немалко евреи.

Франция, Чехия и Холандия разполагат с развита военна промишленост, която след идването на немците е задействана за нуждите на Източния фронт. Местните специалисти доброволно и активно сътрудничат с новата власт, не само ремонтират и произвеждат оръжие, но и го проектират. Настоящият кратък обзор е посветен на техния принос за усилването на фашистките военновъздушни сили.

AradoAr 196 е сред известните хидросамолети в периода на Втората световна война. Негови модификации се произвеждат от «Фокер» («Fokker») в Холандия и от SNCASO във Франция. Първоначално тези машини са били проектирани като леки бомбардировачи, но хитлеристите ги използват в своята палубна авиация и за патрулиране на крайбрежието.

През 1942 год. българските военноморски сили получават дванадесет Ar 196 (у нас ги наричат «акули»). От тях край Варна е сформирана ескадрила, която е на оперативно подчинение на началника на немското въздушното разузнаване в западната част на Черно море.

«Юнкерс» Ju 52 е основният военно – транспортен самолет на «Луфтвафе». Използван е на всички фронтове на Втората световна война и в тила. В производството му е включен и френският концерн «Амио». Благодарение на сделката шефът Феликс Амио печели по официални данни 1,2 милиарда франка. Разбира се, че той взима трудното решение да сътрудничи с окупаторите воден от най-чисти подбуди – желаел е да спаси работниците от репресии и да им даде работа. Нима някой се съмнява в искреността му?

Ju 52 е използван в най-голямата немска въздушно – десантна операция – завладяването на остров Крит.

През януари 1942 год. Червената армия обкръжава в района на град Демянск стохилядна групировка на Вермахта. За да осигури снабдяването ѝ, германското командване изземва даже транспортните самолети на Африканския корпус на фелдмаршал Ромел. От 21 февруари до 18 май са извършени 14445 полета, на блокираните части са доставени 24303 тона товари, 3142 тона гориво - смазочни материали, 15445 човека, евакуирани са 22093 ранени. Съветските войници свалят 265 самолета, но въздушният мост изпълнява целта си - след тежки боеве немците се измъкват.

Съветското командване прави необходимите организационни изводи и през зимата на 1942 – 43 год. пресича опита на хитлеристите да снабдят по подобен начин заседналата в Сталинград Шеста армия на фелдмаршал Паулус. Изтребителната авиация взима вревес във въздуха, системата на ПВО е добре изградена, а летищата на противника са разгромени (да си спомним знаменития рейд на 24 танков корпус на генерал Василий Баданов през декември 1942 год!). В резултат Луфтвафе губи около 500 самолета, от тях 266 са Ju 52/3m (3m обозначава тримоторната версия). Такъв удар се превъзмогва трудно.

В онзи преломен за войната момент на помощ на немските самолетостроители притичват техните френските колеги, за които стана дума по-горе. През 1943 год. са построени 900 броя Ju 52/3m, като 321 от тях са събрани във Франция и 30 – в Унгария.

Все пак сред тълпата колаборационисти се срещат смели и сърцати хора. В нощта на 16 срещу 17 юли 1944 год. бойци на Съпротивата организират взрив в завода «Латекоер» (GroupeLatécoère). В резултат е частично унищожен планерът на новия стратегически бомбардировач Ju 488, разработван съвместно от немци и французи. Планирало се е самолетът да бъде приет на въоръжение през лятото на 1945 год.

Друг плод на взаимноизгодното сътрудничество е проектът на тежкия бомбардировач He 174/177/277, разработен от «Heinkel» и «Farman» (SAUF).

Има известна разлика между това да работиш на поточната линия под дулото на шмайзера и да правиш оръжие с нацистите и да печелиш.

Поробената Чехия също се старае за новите господари. В заводите «Летов» (Letov) в Прага създават и изпитват Ju 290. Този самолет претърпява любопитна метаморфоза – от транспортна машина и морски патрул до стратегически бомбардировач, който можел да стигне до САЩ и да се върне обратно (за целта немците отработват зареждане с гориво във въздуха).

Ju 290 са използвани под Сталинград (около 45 броя) и в Тунис.

Модификацията Ju.290а-6 е трябвало да замени личния «Кондор» на Хитлер. Първоначалният замисъл е бил той да лети на голяма височина, но в конструкторското бюро в Прага не се справят с разработването на херметизираната кабина. В края на краищата строят петдесет местен пътнически самолет с нехерметизиран салон. Изпращат го във Финстервалде в подразделението за специални операции I/KG.200, откъдето изчезва през април 1945 год... Бордът неочаквано се оказва в Барселона. Остава загадка кого е доставил там.

В края на 1944 год. започва изпълнението на друг проект – Ju.290а-8. с максимална маса на излитане 45000 kg.

Чехите работят и по шестмоторния Ju 390. В литературата се споменава за успешния полет на два опитни образеца до Ню Йорк и обратно през лятото на 1943 год., но до серийно производство не се стига.

Fw 189 е тактически разузнавателен самолет с характерна двутела конструкция. Немците го наричат «Бухал» и «Летящо око», руснаците: «Рама» (рамка), у нас е известен като «Циклоп» и «Око». Произвежда се основно в Чехия до 1945 год. – в заводите «Аеро», «Прага» и ЧКД. До 1944 год. поръчки се изпълняват и във Франция от SNCASO (там разрабоват модификацията Fw 189Е с двигатели «Гном – Рон - 14М 4/5».

Френските и чешките съюзници на Третия райх подготвят документацията за два перспективни модела – Fw 300 и Ta 400, предназначени за борба с корабите на антихитлеристката коалиция в Атлантическия океан и за удари по отдалечени стратегически обекти.

Същевременно те предоставят на Луфтвафе и на сателитите от Оста самолети «собствена марка», преоборудвани под немски стандарти (заменени са оборудването, въоръжението, окраската и т.н.). Няколко стотин единици от тази авиационна техника са изпратени в учебните подразделения и в бойните части. На Източния фронт ги използват за борба срещу партизаните, за нощни бомбардировки и за противодействие на съветските нощни бомбардировачи. В Югославия и Сърбия с тях окупаторите воюват срещу въоръжените групи на съпротивата.

Списъкът не е пълен, в текста са дадени най-характерните примери. Освен това тук не са разгледани въпросите за производството на бронирана техника, стрелково оръжие и боеприпаси и т.н. Ако ви е интересно и редакторите разрешат, темата може да бъде продължена.

Историята трябва да се помни такава, каквато е била.

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели