/Поглед.инфо/ На 21 септември иранският президент Ибрахим Раиси се обърна за първи път към Общото събрание на ООН чрез видеоконференция. Новият президент е заел по-остра позиция към върху американската външна политика от своя предшественик Хасан Роухани.

„Днес светът не се интересува от „Америка на първо място“ или „Америка се завръща“. През последното десетилетие САЩ направиха грешката да променят своя „начин на война“ със света, вместо да променят своя „начин на живот“. Иран изисква Вашингтон да спазва международните правила, да се върне към Ядрената сделка и резолюциите на ООН и да изпълни задълженията си за отмяна на санкциите. Ние не искаме нищо освен това, което по право е наше”, заяви Раиси.

За Иран няма разлика между Байдън и Тръмп. Техеран се въздържа от преки контакти с администрацията на САЩ. Белият дом многократно е обявявал, че Вашингтон се ангажира с дипломатическия процес за постигане на взаимно връщане към изпълнението на СВПД и очаква с нетърпение скорошното завръщане на Техеран към ядрените преговори. В отговор Иран, без да говори за отказ от преговори, държи пауза. Иранската позиция се обяснява с факта, че Америка е страна по споразумението, която нарушава въпросното споразумение. Вашингтон първо трябва да се върне към изпълнението на задълженията си по СВПД и да отмени санкциите. Президентът Раиси потвърди тези искания към Америка.

Въпреки критиките към Вашингтон, Раиси не изключва връщането на масата за преговори по ядрено споразумение, заявявайки, че Иран счита преговорите за полезни, ако крайният им резултат е отмяна на всички санкции. Той обаче каза: „Ние не вярваме на обещанията, дадени от правителството на САЩ“. Иранският лидер твърди, че няма място за ядрени оръжия в иранската отбранителна доктрина и политика на сдържане.

Обвиненията на Иран за работа по получаване на достъп до ядрени оръжия не бяха потвърдени. Иранският вицепрезидент и ръководител на ядрената програма на страната Мохамад Еслами на годишната обща конференция на МААЕ на 20 септември призова ръководството на Агенцията да остане безпристрастно и да избягва вземането на политически мотивирани решения. МААЕ няма притеснения относно ядрената програма на Иран, докато Техеран има въпроси към Агенцията.

На първо място, те се отнасят до проблема с притежанието на Израел от ядрени оръжия, а сега и от критика към МААЕ във връзка с липсата на реакция към споразумението между Австралия, Великобритания и САЩ за изграждането на ядрени подводници. Иран е объркан защо МААЕ става прекалено чувствителна към всеки медиен доклад за ядрената програма на Иран, но мълчаливо наблюдава плановете за прехвърляне на ядрени подводници в Австралия, чиито реактори се захранват с оръжейно гориво.

Междувременно Байдън в речта си в ООН отново подчерта загрижеността на САЩ относно възможността Иран да получи ядрено оръжие. Америка е готова да се върне към пълното спазване на СВПД, ако Иран направи същото, каза той. И нито дума за отмяна на санкциите, които Тръмп наложи в нарушение на ангажиментите на Америка по Ядрената сделка.

Не забравяйте, че през януари 2020 г. страните бяха на ръба на войната. Тогава кризата в отношенията между САЩ и Иран достига своя връх след убийството от американците на иранския генерал Касем Сюлеймани. Оттогава отношенията с Америка не са станали по -малко обтегнати.

Много експерти виждат победата на Раиси на президентските избори като един от страничните продукти на кампанията за максимален натиск върху Иран от бившия президент Тръмп. Твърди се, че ако САЩ не се бяха оттеглили от ядреното споразумение и не бяха въвели нови санкции, отношенията на Техеран със Запада щяха да се нормализират. Въпреки това Америка постави допълнителни изисквания към Техеран. Тук става въпрос преди всичко за отказа на Техеран да подкрепя съюзници в Ирак, Сирия, Ливан и Йемен, както и за ограниченията при разработването и модернизирането на балистични ракети. И двете изисквания са неизпълними за всяко правителство в Иран.

Очакванията за добра воля от Америка не се оправдаха и това няма нищо общо с определени лица в иранското ръководство. Тръмп беше заменен от Байдън, преговорите във Виена за възстановяване на СВПД и отмяна на санкциите бяха водени от преговарящи от екипа на “Роухани”, но нямаше резултат.

Новият президент на Иран и правителството му не си правят илюзии за подобряване на отношенията със САЩ. Характерът на взаимодействието на Техеран с Европа зависи от Вашингтон. ЕС и неговите членове следват политиката на САЩ спрямо Иран. При тези условия Иран има малко шансове да постигне в близко бъдеще отмяната на американските едностранни санкции.

Очевидно поради тази причина новото иранско ръководство започна да обмисля перспективата за компенсиране на икономическите щети от санкциите чрез драматично подобряване на сътрудничеството със съседните държави, включително Русия и Китай. Президентът Раиси завърши речта си в ООН с обещание „да се стреми към ефективно взаимодействие с всички страни по света, особено с нашите съседи“. Иранският лидер подчерта, че Техеран ще разглежда отношенията със съседите като основен приоритет на външната си политика.

Първото пътуване на Раиси в чужбина като президент беше в Душанбе, за да присъства на срещата на високо равнище на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Посещението в Душанбе завърши с това, че на 17 септември Иран беше приет в ШОС. Изказвайки се на срещата на високо равнище, иранският президент нарече ШОС „една от малкото“ възможности за диалог за осигуряване на мир и сътрудничество на регионално ниво. Раиси отбеляза, че външнополитическата ориентация на неговата администрация ще се фокусира върху „икономически мултилатерализъм“ и укрепване на „политиката на съседство“ в най-широк смисъл, както и засилване на присъствието на Иран в регионални организации.

Ставайки член на ШОС, Иран ще може да търгува със страните членки без санкции и ограничения. Друго предимство е укрепването на позициите на страната на международната арена. Днес двама от деветте основни членове на организацията (Китай и Русия) имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН. Членството на Индия в ШОС като основна икономическа сила, която е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН, също е много важно.

Преди това Китай имаше резерви относно членството на Иран поради твърдата му позиция срещу САЩ. Ситуацията обаче се е променила. Докато САЩ засилват военния натиск върху Китай, Пекин обръща по-малко внимание на американския фактор в отношенията си с Техеран.

През март Китай и Иран подписаха дългосрочно 25-годишно споразумение за сътрудничество, съгласно което китайците се съгласиха да инвестират 400 милиарда долара в ирански инфраструктурни проекти. Споразумението, наречено Всеобхватно стратегическо партньорство, обхваща различни икономически дейности, от петрола и добива до насърчаването на промишлените дейности в Иран, транспорта и селското стопанство.

Иран търси сътрудничество в региона не само с големите сили. Например президентите на Иран и Туркменистан се съгласиха да уредят спора за газа, който продължи десетилетия. Анализаторите определиха споразумението с Ашхабад като успешна икономическа дипломация на новото иранско правителство.

На фона на конфронтацията между Китай - САЩ и Русия - САЩ, Китай, Русия и Иран имат тенденция да укрепват своето единство. Солидарността на трите евразийски държави и сътрудничеството им в платформата на ШОС е противовес на САЩ.

Превод: В. Сергеев