/Поглед.инфо/ Нека започнем с добрите новини: близо 90 процента от китайците, участвали в проучване, смятат, че в украинската история САЩ се държат – буквално – като хегемон и побойник. Официалният представител на МВнР на страната Джао Лиджан е напълно съгласен с тях, като за пореден път обяснява, че действията на НАТО, водени от САЩ, изостриха напрежението между Русия и Украйна до точката на пречупване, а Америка непрекъснато налива масло в огъня, затова и народът разбира правилно всичко за хулиганството.

Такива изявления и коментари, официални и не много официални, сега се чуват ежедневно в Пекин и в китайските медии. Позицията на страната забележимо се затяга в сравнение с началото на операцията - и става по-твърда точно срещу САЩ и в полза на Русия.

Защо? В много страни започва да звучи мисълта: Америка със своите санкции бърка нещо. В резултат на това ключовите усилия на външната политика на САЩ се изразходват за убеждаване, подкупване, принуждаване на десетки страни, включително Китай, както и Индия и други, да се присъединят към тези санкции. И ако откажат, то поне устно да осъдят Русия.

Но въпросът е, че подобна дипломация отслабва и подкопава други, освен това ключови области на американската външна политика. Със същия Китай САЩ вече са сложни и напрегнати отношения. Например, машината на властта във Вашингтон сега лъска законопроект, който ще изисква от бюрокрацията да проверява внимателно всяка инвестиция на САЩ в Китай, за да избегне критичната зависимост на Америка от каквото и да е произведено от конкурента - лекарства, оборудване за спешна помощ, оръжейни компоненти. Списъкът е много дълъг.

И се оказва, че американският бизнес е недоволен от тази история. В крайна сметка говорим за 657 милиарда долара двустранна търговия (през последната година), около половината от които идват от фабриките в Китай, тоест работят американски инвестиции, които обслужват американския пазар. В резултат на това идеята за „развод“ на двете икономики, създаване на два изолирани блока в света започна да изглежда съмнителна: сега говорят само за „частичен развод“.

Тоест вместо рязко и скандално разпадане е необходим дълъг процес на преговори, който да не създава проблеми на инвеститорите и да не ядосва Китай повече от необходимото. А ситуацията с Украйна и постоянните заплахи срещу Пекин да не смее да помага по никакъв начин на Русия пряко противоречат на тази основна посока на американската китайска политика, тоест на задачата едновременно да се извърши развод и да не се извършва. Пекин разбира това много добре, затова с удоволствие и постепенно изразява всичко, което мисли за поведението на САЩ в Украйна. Знаем и как реагира китайската общественост.

И точно същата картинка (коригирана според местните характеристики) Америка си я има с десетки други държави, които не искат да се присъединят към никакви санкции.

Изводът, по думите на журналиста от “Американ Тинкър”, е следният: „Днес стана ясно, че администрацията на Байдън е била прекалено уверена в невоенната си способност да разклати Путин. Санкциите изглеждаха много болезнени в един момент, но след това Русия се приземи отново на крака."

Защо се случи това? Авторът всъщност пише за обединението БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), но разглежда картината на света като цяло. И той произнася присъда: не е изненадващо, че санкциите не унищожиха Москва, ако знаете цялата работа, извършена от Русия от 2000 г., за да се защити от санкции и финансов тероризъм с вземане на заложници. В крайна сметка дипломатическата изолация не проработи, защото броят на страните, желаещи да „изолират Путин“, изглежда малък в сравнение с броя на страните, които продължават да търгуват с Русия както преди.

Авторът на тази статия, американецът Робърт Оскар Лопес, разбира се, е персонаж, който е твърде колоритен и увличащ се. Но знаещ. Той наистина изучава историята на БРИКС с опитите за постепенно изграждане на собствена финансова система, алтернатива на западната. И това докато след всяка среща на високо равнище и други срещи на БРИКС в САЩ и техните съюзници трябваше да казват каквото и да било, за да омаловажават смисъла на дейността на това сдружение и да обясняват кой и кой от участниците има проблеми, кой от тях е корумпиран. Но сега - както с Лопес, така и на практика - се оказва, че тези хора все пак са свързани с доста гъста мрежа от икономически връзки и общи интереси. Лопес нарича това руска "глобална система за подкрепа".

И тогава той изгражда теория на конспирацията, която е твърде стройна и добра, за да бъде напълно вярна. Оказва се, че още в началото на века Русия е знаела, че разривът със Запада е неизбежен, и внимателно се е подготвяла за това. Тоест, тя смята за приоритет за себе си развитието на отношенията с „глобалния юг“. И сега, когато започна сериозният конфликт със западния свят, същият този глобален Юг, не без удоволствие, вижда, че Москва е отлъчена и мразена от институциите на западно господство и затова се пропива с уважение към Русия.

Освен това тези събития, смята авторът, не изолират този, който мислите. Днес се оказва, че Русия от дълго време създава алтернативен свят за себе си, където доларът не е основната световна валута и САЩ не могат да казват на другите какво да правят. “Така, опитвайки се да откъснат Русия от света, който САЩ познава, на Путин е дадена дългоочакваната възможност да ни откъсне от света, който не познаваме и не разбираме”.

Всъщност, разбира се, всичко се случва не толкова систематично. В началото на века никой в Русия не планира да къса със Запада в полза на десетки напълно различни държави. Просто едни развиват западното направление на търговията и дипломацията, други – източното, а трети – да речем, африканското. Общата идея е, че е необходимо да се работи във всички азимути, а старите връзки - връзките с истинските приятели на СССР - трябва да бъдат възстановени, защото няма нужда да се губят просто така.

Тогава всичко беше осезаемо, въпреки че скъсването със Запада - заради войната в Югославия и бомбардировките на Белград - вече започваше. Но никой не смяташе това за фатално, всички се опитваха да го преодолеят. Освен това в началото на века Китай все още не беше една от двете суперсили и никой все още не беше обещал на Индия третото място в света след Китай и Съединените щати. В крайна сметка всичко вървеше постепенно и импровизирано. Така се случи, че руските привърженици на залога на Запада загубиха, а други хора спечелиха - заедно със страната.

Превод: В. Сергеев

АКО ВИДИТЕ, ЧЕ СА СЛОЖИЛИ НА НЯКОЯ НАША СТАТИЯ ЗНАК ЗА ФАЛШИВА НОВИНА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Я ПРОЧЕТЕТЕ! ТЯ Е НАЙ-ДОСТОВЕРНА!!!

СПЕШНО И ВАЖНО ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД.ИНФО И ЗРИТЕЛИТЕ НА ПОГЛЕД ТВ!!!!!

ПРИСЪЕДИНЕТЕ СЕ КЪМ НАШИТЕ КАНАЛИ В "ТЕЛЕГРАМ" И В ЮТЮБ, ЗАЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА БЛОКИРАТ СТРАНИЦАТА НИ ВЪВ ФЕЙСБУК ЗАРАДИ ПУБЛИКУВАНЕ НА НЕУДОБНА, НО ОБЕКТИВНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЯТА!

Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ:

Telegram канал: https://t.me/pogled

YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube

Поканете и вашите приятели да се присъединят към тях, копирайки и разпространявайки този текст!?