/Поглед.инфо/ Появиха се две много сходни публикации за това какъв срив се случва в западните страни по отношение дори не на държавната администрация, а изобщо на отношенията между общество и политици. Едната статия е за случващото се във Великобритания, другата за Америка.

Що се отнася до британците, човекът с горчивина казва, че там се случва същото като в Япония (или, да добавим, в Италия и други подобни места): четвърти премиер се сменя за шест години. И всеки по-лош от предишния. Сега Лиз Тръс явно ще стане такъв. Тя вече няколко пъти променя позициите си, от либертариански към либерал-демократични, после към консервативни, а от последните са останали единствено непоправима ястребовост към Китай и Русия и нищо повече. Нейната Консервативна партия е "партия-шапка", близка до монопол на властта, но без ясни принципи.

Следва един добър цитат: това се случва „в общества с ниско доверие, които вече не са общества“, където „дори всемогъщите долари и лири вече не са толкова надеждни, колкото преди“. И единственото, в което политикът вярва в такива ситуации, е, че ако иска да оцелее, трябва да знае, че всичките му колеги са вече с извадени ножове.

И в крайна сметка какво е интересното? Авторът би могъл да повдигне въпроса що за партия е това на британските консерватори. Той едва ли не го прави, изброявайки чертите и разликите в поведението както на Маргарет Тачър, така и на всички нейни наследници до Борис Джонсън. Но не става дума за поведение, а за същност - все пак първоначалната идея на всяка партия е била, че тя е част от народа, която се придържа към някаква обща идея и се опитва да убеди цялото обществото да приложи тази идея на практика. В същото време има и други части, с други идеи и всички се борят за истината – за най-добрия подход към управлението. Истината побеждава накрая.

Британските консерватори са изминали дълъг път в това отношение. Толкова дълъг, че не е съвсем ясно какъв консерватизъм им е останал. Някога отдавна партията наистина представлява определени групи от обществото - аристокрацията с нейните владения и култура, при Тачър се набляга по-скоро на дребните собственици, които също са носители на добрата стара британска култура (включително прекомерното пиене в петък вечер, след седмица тежка работа) .

И през цялото това време консерваторите се борят всъщност с работническата класа, чиято леко социалистическа идеология беше представена от Лейбъристката партия. Но днес лейбъристите се изродиха в леговище на всякакви луди левичарски идеи, които разтърсват западните общества и в популярна версия на глобализма. В същото време те се сближиха по много въпроси с консерваторите, а последните се сближиха с Лейбъристката партия. А общият проблем на значителна част от Европа е, че партиите им стават еднакви, избирателят много трудно различава една от друга и често не разбира дали изобщо е необходимо да гласува за някого - всички са еднакви.

А в САЩ е точно обратното - там партиите не се сляха, а се разминаха до такава степен, че разкъсаха страната на две приблизително равни половини, които се мразят. И – да, за всичко това също се пише отдавна.

Но нашият наблюдател от британските консерватори е зает не с политологичен анализ, а с регистриране на чувствата на обикновения човек: политиците се превръщат в хора, които вместо да представляват нечии възгледи, изобщо нямат възгледи. И това води до пълен срив на всичко.

За Америка същото се отнася почти дословно: първо, надълго и нашироко за факта, че сегашните лидери няма принципи. А именно: Джо Байдън първо беше против абортите (Там в САЩ нямат по-важна тема!), днес е за, първо обеща да накаже Саудитска Арабия, после отиде там на посещение, първо уплаши публика със случващото се на мексиканската граница, след това обеща, че няма да има стени. И същото важи и за други политици.

Под формата на епиграф авторът цитира Сократ, че истинският държавник трябва да бъде солидна реалност сред сенките. А в сенки се е превърнало цялото общество. Буквално – в свят, „където всичко е станало нереално, празно и фалшиво“. Там "президентите не ръководят, полицията не защитава, учителите не преподават, прокурорите не обвиняват, пасторите не вярват", "всички са станали актьори, без да осъзнават, че всъщност просто играят роля." И това няма да свърши добре за Съединените щати - а и за другите.

Тоест на хората започва да им се струва, че живеят в свят, в който думите са станали празни и не означават това, което трябва да означават (някаква солидна реалност). Това звучи наистина познато.

А именно: Сократ е имал съвременник учител на име Конфуций. Който се изказа много по-добре по интересуващата ни тема, като казва, че въвеждането на ред в обществото и държавата трябва да започне с коригиране (или "изправяне") на понятията. Тоест, от привеждане им в съответствие с това, което означават. Например, ако сте безпринципен политик и негодник, тогава не трябва да се наричате държавник.

Философът ярко описва до какво води неумението да се назовават нещата с истинските им имена и как хората в страната реагират на такова неумение:

Ако понятията не се изправят, тогава изказванията няма да бъдат послушни.

Ако изказванията не са послушни, тогава делата няма да бъдат извършвани.

Ако делата не се извършват, тогава ритуалът няма да процъфтява.

Ако ритуалът не процъфтява, наказанията няма да постигнат целта си.

Ако наказанията не постигнат целта си, то хората няма къде да си сложат ръката или крака.

Следователно, ако благороден човек назова нещо, тогава непременно, за да може да го изрази в реч.

И ако той изразява нещо в реч, тогава непременно, за да може да бъде изпълнено”.

Ето ситуация, когато президентите не управляват, учителите не преподават и т.н. Човекът, живял през VI-V век преди новата ера, описва раздора, който наистина е съществувал в тогавашното китайско общество, но все едно виждаме Запада днес.

Но тук тъгуващият може да бъде утешен: ето как същият Китай се е издигнал днес, а нещата изглеждат тогава непоправими - неслучайно Конфуций тогава тъжи.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели