/Поглед.инфо/ В Русия, разбира се, не можехме да не забележим тази новина: за първите седем месеца на тази година стокообменът между Русия и Китай се увеличи с 29 процента и възлиза на 97,71 милиарда долара.

Тази тема е политизирана до краен предел, макар и само защото все още имаме „експерти“, които се мотаят наоколо, опитвайки се да заразят руснаците с лудата идея за „Китай, който спазва санкциите“ срещу нас. И ако ръстът на търговския оборот се дължи само на нашите доставки на петрол и газ (това е последният аргумент), то все пак Китай е внесъл стоки в Русия за 36,26 милиарда долара за посочения период - с 5,2% повече от същия период на миналата година. Още повече, че през лятото китайският износ се ускори. Открит е нов търговски път от Сиан до Санкт Петербург - става дума за товарни самолети, натъпкани до дупка с всякаква електроника. И да не забравяме разговора между външните министри на нашите две страни в Пном Пен, в кулоарите на събитията на АСЕАН, където беше решено рязко да се разшири това и всяко друго сътрудничество.

Но все още е по-интересно. Факт е, че данните за руско-китайската търговия за първите седем месеца на годината са само част от общата статистика на Китай за цялата външна търговия за същия период. И тук можете да видите много интересни и приятни неща.

Като начало търговският оборот на нашите две страни значително изпреварва същите данни за света като цяло: китайската търговия нарасна с 10,4 процента, достигайки 3,5 трилиона долара. В същото време, на първо място, износът расте, вносът изостава, формира се търговски излишък, както и преди, а оттам и валутни резерви, които сега не е задължително да се правят в щатски долари.

Но освен Русия, има други страни или региони, с които всичко също върви много добре. Партньорите на Пекин в проекта „Един пояс, един път“ са, разбира се, не регион, а голяма част от страните по света, включително Русия. По един или друг начин те изглеждат добре от гледна точка на ръста - 19,8 процента. Ако говорим само за страните от Югоизточна Азия, то тук има поставен рекорд - 13,2 процента на положителна територия. Но същата тенденция е и с Европейския съюз (8,8 процента) и САЩ (11,8 процента).

Какво следва от това? В обикновени и нормални времена подобна статистика може да служи като ясно ръководство за това как свободният пазар трябва да се комбинира със стабилно държавно регулиране. Например, инвестициите в търговска инфраструктура („Един пояс, един път“) се връщат под формата на най-малкото данъци от ускорената търговия. Има и централизирани целенасочени действия – например Европейският съюз тормозеше страни като Индонезия с фалшив и черен пиар за това, че палмовото масло е вредно. Но в действителност това е най-полезното от растителните масла, всъщност еликсир на здравето, което познават в Китай, затова решиха на държавно ниво да увеличат вноса на такова от Индонезия.

Но това е в обикновено и нормално време. И сега, ако погледнете само изявленията на политици от САЩ или ЕС (а не търговските статистики), картината се очертава следната: светът (добре де - само Западът) изгражда нова търговия, ръководена от демокрации системи, в които няма място за Китай.

Малко по-малко санкции са наложени на продукти и бизнеси от Поднебесната, отколкото антируските. Например почти всичко, произведено в Синдзян, новото икономическо чудо на Китай, сега е под санкции. Причината е "принудителният труд" там, особено в производството на памук. Освен това се оказва, че до 90 процента от прибирането на памук за технически цели се извършва от роботизирани комбайни, управлявани от сателити. Но все пак: „принудителен труд“. И има много други такива примери.

Като цяло от няколко години западните идеолози и политици задушават Китай и търговските отношения с него. Но китайците не се задъхват - стокообменът с тази страна расте. Включително с европейски и американски купувачи, които в същото време се увеличават валутните резерви на Китай.

И тогава съвсем различно започва да изглежда същността на случващото се, например в Тайванския пролив и на самия остров Тайван. Китайските лидери, които преди това проявяха ангелско търпение, започнаха да разказват, че при сегашното правителство на островитяните са започнали постепенно да им обясняват, че не са китайци, че Пекин е много лош, не е партньорът, от който се нуждаят. Прилича ли ви на украинската история? Силно.

По-нататък. Сега реалността се издигна в пълна степен под формата на китайски санкции не толкова срещу САЩ (тук по-скоро можем да говорим за замразяване на политическия диалог), колкото срещу Тайван, или по-скоро срещу интересите на американския бизнес на острова. И така се очертава много зрелищна картина кой от кого зависи и в какво.

Китай е първият търговски партньор на Тайван, докато САЩ е едва вторият. И това е така вече почти две десетилетия. Например миналата година повече от 28 процента от износа на острова е бил за континенталната част. И само по време на управлението на демократите в Тайван (от 2016 г.) този износ е нараснал с почти 71 процента.

Излишно е да казвам, че за Китай Тайван дори не е сред първите десет партньори.

Но тук присъства сложната легенда за полупроводниците, която се свежда до факта, че Китай изостава и е "стратегически зависим" в тази област. Сложна е, защото полупроводниците са различни, но все пак отбелязваме, че Тайван внася от своите братя не само пясъка, който сега е блокиран от санкциите - суровина за полупроводници. От една страна, да, 62 процента от общия износ на острова за Китай са чипове (на цена от 155 милиарда долара годишно). Но има и обратен поток от същите стоки. Например тайванците купиха миналата година от Китай - не всякакви, а само най-сложните, най-висока категория полупроводници за 20 милиарда.

И как да не си спомним тук, че до съвсем скоро не Полша, не Германия и не други европейски страни бяха основните търговски партньори на Украйна, а Русия и Китай (а понякога и Китай, и Русия). И това въпреки растящата от години официална омраза на Киев към всичко руско.

Като цяло сегашните кризи около Украйна и Тайван изглеждат като опит на полуделия в своя идеализъм Запад да върви ако не срещу законите на природата, то срещу реалностите на световната икономика, защото в нормална ситуация, Западът губи пазари, конкуренция и така нататък от напълно незападни играчи. Заключение: ситуацията трябва да стане ненормална. Това, което сякаш виждаме. Но търговията на Китай със света все пак си расте.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com