/Поглед.инфо/ „Отново червен Китай – Си Цзинпин връща марксизма“. Под това заглавие е публикувана статия в американското списание „Форин Афеърс“ (за нейния автор ще говорим по-късно). Междувременно отбелязваме, че ужасните му обвинения са стандартни: само мързеливият сред тях (или дори сред нас) не говори, че днес Си е Мао Дзедун.

Това наистина ли е марксизъм? И тук искам да отправя отчаян призив: момчета, не започвайте, това вече се е случвали. Имаше две сили, които едва не се сбиха чий марксизъм е правилен и чий е срамен ревизионизъм, изкривил на светлите идеи на Маркс, Ленин и др. Това, разбира се, бяха СССР и Китай през 60-те години и по-късно. Улицата, на която се намира нашето посолство, беше преименувана от китайците на „Ревизионистка“ и прочее. И въпреки че конфликтът всъщност беше доста материален - за господство в социалистическия блок, той, в духа на времето, беше облечен в досадно откриване колко червени се събират на върха на иглата.

И ако тогава не сме се карали, тогава защо трябва да се интересуваме от тази история от публикации в американско списание днес? Преди всичко за това, че от него можете да разберете много не толкова за Китай, колкото за Америка (или по-скоро за Запада като цяло), тъй като авторът Кевин Ръд, въпреки че днес живее в САЩ, беше министър-председател на Австралия (2007-2010 г.) Интересното е, че той е синолог по диплома, въпреки че явно не е завършил школата по марксизъм-ленинизъм.

И както подобава на синолог, той казва: в доклада на Дън Сяопин пред XIV конгрес през 1992 г. думата "икономика" е използвана 195 пъти, а Си Цзинпин на настоящия конгрес я казва само 60 пъти - докато "национална сигурност" някога се появява веднъж, а сега 27.

Ето такъв обрат към червеното минало. Разбираем аргумент: ако партията се нарича, както в Китай, комунистическа, значи е такава. Ако националното знаме е червено, тогава... Има обаче една добре известна история - че ако на Запад червеното знаме е означавало бунт и проливане на кръв, то в древната китайска цивилизация това е бил (и е) цветът на празника, така че не трябва да гледате външни знаци или имена, а по същество.

И ето как Кевин Ръд определя същността на сегашния обрат на Пекин: „връщане на партийния контрол върху политиката и обществото, където има по-малко място за частно дисидентство и индивидуални свободи“. Плюс "държавен подход към икономическото управление, с все по-настоятелна външна политика и политика на сигурност, насочена към промяна на статуквото по света“. И накрая, Пекин „призовава икономическото обновление да бъде отделено от западните социални норми и основните културни вярвания“ и „предлага международен ред, вкоренен в китайската, а не в американската геополитическа сила“.

Рискувам да ме обвинят в ревизионизъм, но наистина ли е марксизъм с ленинизъм или нещо друго, познато? Има поне още една държава, в която идеологията на управляващата партия все повече предполага контрола на тази партия върху общество, в което има по-малко лични свободи. Освен това се налага не пазарен, а „държавен” – тоест идеологически подход за управление на икономиката. Как иначе да наречем санкциите срещу Китай или Русия, които се въвеждат въпреки тихите и шумни протести на най-големите корпорации. Е, що се отнася до биологичното отхвърляне на всякакви норми, с изключение на западните, в името на налагането на собствената им геополитическа мощ - тук всичко е ясно още повече. Като цяло говорим за САЩ.

И ето още една публикация. Нейният автор Уейн Алин Рут никога не е бил министър-председател, той е блогър от републиканците, такива в САЩ стават все повече. В моето досие се води с прозвището "неадекватен дядо" - сега ще видим защо.

Така той описва същността на промените, които неотклонно настъпват в страната му. Целта на лошите хора е „да унищожат Америка, да я превърнат в социалистическа нация, да направят всички бедни и зависими от правителството и да превърнат нашата система в еднопартийна система, водена от Демократическата партия, без опозиция и несъгласие“.

Нещо в тази мисъл е болезнено очевидно. И наистина, къде са великите антимарксистки идеи като това, че всеки трябва да има шанс да стане милионер, да вярва в каквото и да е и да упражнява правото на свобода на словото? Спомнете си историята, която се развива в страната с покупката на „Туитър“ от Илон Мъск, във връзка с която сега демократите масово закриват профилите си там. Защото Мъск е човек с грешни възгледи. Например, той вярва, че на купената от него платформа, както някога е била замислена, всеки може да сподели мислите си - всички американци и като цяло жителите на Земята. И за това го гонят демократите.

Оказва се много интересен свободен свят: вие сте най-богатият човек в света, но в същото време не можете да кажете нито дума. Вие сте най-могъщият политик в света (така мислят за своя президент), но ако сте Доналд Тръмп, тогава и дума не можете да кажете. Вашият профил ще бъде закрит. Това е диктатура.

Що се отнася до Уейн Елин Рут, казахме, че е неадекватен. Той обяснява, че е учил в Колумбийския университет (випуск 1983) заедно с главния злодей Барак Обама и знае добре: Обама наистина управлява страната сега, той е протеже на ООН, Световния икономически форум и Джордж Сорос, и босът на всички босове, комунистическата партия, ги контролира в Китай. Това е нейният заговор, който тя успешно осъществява повече от десетилетие.

Тук гасим светлината и тихо си тръгваме. Имайки предвид, че всъщност имаме пред себе си начин на мислене, който е широко популярен на десния фланг.

Цялостната картина обаче никъде не е по-ясна: тече разправия от рода на "Марксистът си е марксист". Това е толкова ужасна дума, че те плашат с нея западните и други миряни. Е, когато Си Цзинпин, както и лидерите на страната преди него, наистина използват социалистическа и друга терминология, сякаш Китай все още живее в 70-те години, какво повече ви трябва.

Но тук е интересно да се разграничат нюансите на червеното. В Китай говорим за мобилизиране на системата за управление на страната за борба с нарастващата атака на САЩ и техните съюзници. И това е абсолютно логична политика, за която не е нужно да си марксист – всяка страна, но дори и Русия, в такава ситуация действа по подобен начин.

Но това, което десният фланг на американското общество нарича комунистическо превземане на САЩ, е, колкото и да е странно, много по-близо до истината. Друго нещо е, че тук отново трябва да се разграничат нюанси и се оказва, че тоталната идеологическа обработка на обществото с установяването на еднопартийна диктатура е нещо близко до идеите на Троцки. Но тук отново трябва да се ограничим с призива: „Само не започвайте“.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com