Този ход е безразсъдна провокация и беше осъден от Москва като „враждебен акт“. Това е поредната ретроградна стъпка към увеличаване на напрежението в стила на Студената война и увеличава опасността от конфронтация.
Руското външно министерство разкритикува западните санкции като „триумф на абсурда над разума“.
И Вашингтон, и Брюксел се позоваха на случая с опозиционера Алексей Навални като основа за последвалите наказателни действия срещу Руската федерация.
Въпреки че изцяло липсват доказателства, американските и европейските съюзници подкрепят неговите причудливи и откровено невероятни твърдения, че той е бил жертва на заговор за с отрова, поръчан от руския президент Владимир Путин.
Тази позиция на Запада сама по себе си е силно провокативна, издигайки фактически един съмнителен блогър и фигура над статута на държавен глава.
Съществуват също доказателства, че дейностите на Алексей Навални се спонсорират от западните правителства и че той е актив за чуждестранните разузнавателни агенции.
Неговата запазена марка, а именно токсичната политика е опетнена с неприятни расистки възгледи и ксенофобия. Проучванията показват, че неговата подкрепа сред руските граждани е не повече от два процента от 145-милионното население на Русия.
На второ място, Вашингтон и Брюксел настояват Навални да бъде незабавно освободен от затвора. Осъденият измамник бе изпратен в затвора миналия месец, след като условната му присъда за първоначалнато наказание от 2014 г. беше отменена поради нарушения на условията за условно освобождаване, когато той остана в Германия пет месеца миналата година.
През този период той и западните му поддръжници разпространяваха медийния наратив за предполагаемото му убийство с използването на отрова.
След завръщането си в Русия през януари, руските власти в затвора имаха право да отменят условната му присъда, съгласно собствените закони на страната. Това е въпрос на руските съдилища и руския суверенитет.
Западните държави да поискат освобождаването на Навални и след това да ударят санкции срещу Русия за „отказ“ на техните искания е възмутително нарушение на руския държавен авторитет и национален суверенитет.
Друга рискована причина, цитирана от Съединените щати, е твърдението, че Русия е в нарушение на договора за Конвенцията за химическо оръжие (подписан през 1993 г. от 165 държави) поради предполагаемата употреба на нервен агент.
Без никакво доказателство за използвания предполагаем нервен агент, американците продължиха да обвиняват Руската федерация в нарушаване на Конвенцията за химическото оръжие. Факт е, че Русия напълно се е съобразила с конвенцията и е унищожила по силата си остатъчните си запаси от химическо оръжие през 2017 г.
Ето какво е реално: Съединените щати, въпреки че са подписали конвенцията, все още не са спазили изискването за извеждане от експлоатация на запасите си от такива оръжия.
Във всеки случай има сериозни основания да се смята, че случаят с Навални е само конструкция на един троянски кон, която позволява на Съединените щати и техните европейски съюзници да провеждат политика на възпрепятстване срещу Русия.
Забележително е, че последните санкции включват финансови мерки, насочени към руската научна и отбранителна индустрия. Както посочва старшият руски депутат Леонид Слуцки:
„Защитата на правата на човека [претендираща за Навални] няма нищо общо с това. Целта е да се ограничи развитието на руската наука и отбранителната индустрия. "
Ето още една демонстрация защо западната „загриженост“ за правата на човека в Русия е циничен предлог.
Американският президент Джо Байдън в ранен телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин, малко след встъпването си в длъжност на 20 януари, заяви, че е изразил строги опасения относно Навални и правата на човека.
Миналата седмица Байдън проведе първия си телефонен разговор с краля на Саудитска Арабия Салман. Смята се, че разговорът им е бил сърдечен , като американският държавен глава е оценил „стратегическия съюз“ между Съединените американски щати и Саудитска Арабия.
Точно когато Байдън възхваляваше саудитската монархия, американските разузнавателни служби публикуваха доклад, който отново потвърди, че синът и престолонаследникът на краля, принц Мохамед бин Салман, е пряко замесен в убийството на журналиста Джамал Кашоги.
До този извод, който води към престолонаследника, вече е стигнал специалният докладчик на ООН Агнес Каламард, както и турското разузнаване, наред с други.
През 2018 г. Кашоги беше привлечен в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул, където беше зверски убит и тялото му бе нарязано с костен трион. Екипът на убийците включваше близки помощници на саудитския престолонаследник. Доказателствата убедително сочат съучастието на монарха.
Джамал Кашоги работеше като журналист за Washington Post. Той имаше статут на пребиваване в Съединените щати и беше добре оценен от мозъчните тръстове, базирани във Вашингтон, заради интелигентната си критика на нарушенията на правата на човека в Саудитска Арабия.
И все пак в разговора си със саудитския крал беше съобщено, че Байдън не е повдигнал случая с Кашоги, а само е направил неясно и нестабилно споменаване на много други нарушения на правата на човека в автократичното петролно царство.
Заедно с мълчанието на Байдън можем да добавим и това на Европейския съюз. Скоро след убийството на Khashoggi сред някои членове на Европейския съюз имаше мрънкане, за да се намали износът на оръжие за Саудитска Арабия.
Днес Европейският съюз не прави подобни протести, след като възобнови доходоносния бизнес както обикновено. Няма призиви за справедливост заради варварските убийства.
Разликата между шумната „загриженост“ на Съединените щати и Европейския за второстепенния и съмнителен случай на Навални в сравнение с тяхното бездействие по яростния случай на Джамал кашоги показва, че става въпрос за двуличие и лицемерие.
Циничната, фалирала основа за санкциониране на Русия прави думите и действията на западните държави триумф на абсурд над разума и безразсъдна провокация.
Превод: СМ
