/Поглед.инфо/ В следващото интервю на Strategic Culture Foundation, ветеранът активист и автор Рон Риденауър споделя възгледите си относно възможностите за война и мир. Риденауър и живял и работил като журналист в няколко страни, включително като пресаташе за правителствата на Куба, Никарагуа и Боливия.

Той е роден в Съединените щати или както сам ги нарича, "родината на Дявола", през 1939 година. Въпреки това, провалът на американската инвазия в Залива на прасетата в Куба през 1961 година го радикализира.

През следващите шест десетилетия работи като журналист и анти-военен активист по цял свят. Затварян е много пъти за принципите си и е гонен от работните си места в големите медии на Съединените щати, заради вкарването му в черния списък на ФБР.

Риденауър е автор на много книги, включително "Обратен огън: Най-голямото изгаряне на ЦРУ", в която излага информацията от първа ръка за многобройните тайни терористични заговори, които са били извършвани срещу Куба.

Нашето интервю с него е посветено на голям брой теми от международната политика и история, включително преследването на създателя на Уикилийкс Джулиан Асандж. Централна тема в работата и активизма на Риденауър е защо Съединените щати, при доминиращата ги капиталистическа система, са вманиачени по темата за водене на война срещу Русия през изминалия един век.

Но първо ще започнем с възгледите му за скорошната изборна победа в Боливия.

Интервю:

Въпрос: Бихте ли коментирали скорошната изборна победа в Боливия? Чистата победа на Движението за социализъм и Луис Арсе изглежда изключително срещу заговорниците от десния преврат и техните поддръжници във Вашингтон, които миналата година свалиха бившия президент Ево Моралес.

Риденауър: Луис Арсе и неговият партньор на надпреварата Давид Хокуехуанка Цеспедес извоюваха победа, която е за мнозинството от боливийците.

Това е победа на бедните хора по света, на коренните народи и на поддръжниците на равенството, хляба и земята за всички, и световният мир.

Тази победа можеше да се очаква, ако превратаджиите не бяха нагласявали изборите, което явно не направиха. Трудно би било, тъй като 55 процента от 11,7-те милиона население са индианци. Като добавим и някои метиси, които се идентифицират като коренно население, 60 процента от страната е индианска.

Белите съставляват само 15 процента, и все пак те имат много власт, земя и пари. Най-голямата провинция Санта Круз има мощно расистко и сепаратистко движение.

Въпреки, че откритите расисти няма да се откажат от това да мразят и да бъдат пионки на Съединените щати, новото правителство трябва да сложи край на насилието и субверсията им.

Превратаджиите, особено "временният президент", Жеанин Анез, свършиха лоша работа с управлението. Анез загуби 30 процента от доходите от износ, замеси се в големи корупционни скандали. Третираше коронавируса като своя духовен близнак, бразилският лидер Хаир Болсонаро, както и Доналд Тръмп.

Тя заповяда на десничарската армия и полиция да избиват индианските протестиращи. Над тридесет бяха убити.

Въпрос: Преди сте работил като сътрудник за бившия президент Ево Моралес, но в същото време вярвате, че той направи някои критични грешки докато беше на власт. Можете ли да ни кажете кои са тези грешки, по Ваше мнение? Смятате ли, че новото водено от Движението за социализъм, правителство на Луис Арсе, ще се поучи от тези минали грешки?

Риденауър: Най-големият резултат от 13-те години управление на Моралес е преди всичко позитивен.В голяма степен политиките му намалиха бедността и безработицата. Беше увеличена продължителността на живота със седем години.

Образова боливийците за злините на капитализма и неговите войни, създаде нова конституция, при която три коренни езика станаха официални, заедно с испанския. Донесе стабилност на една нация, която беше свикнала на хаос.

Когато работех с него, бях свидетел на това как слуша народа си, и как те гледаха на него като на брат, а не като на елит. И все пак, в последните години Ево Моралес фокусира властта върху собствената си личност, наруши обещания и направи спорни отстъпки за някои от интересите на елита.

Той загуби референдум, търсейки четвърти президентски мандат, но успя да маневрира около това решение.

Тези грешки въвлякоха страната в политически кризи и разделиха левите, включително и коренните жители.

Една от най-големите му грешки беше, че не реформира армията и полицията, поставяйки антирасисти и благосклонни към социализма в ръководството им.

Една година преди опита да спечели четвърти мандат, Ево Моралес назначи генерал Уилямс Калиман Ромеро за глава на въоръжените сили. Калиман е една от шесте ключови фигури на преврата в Боливия. Той е обучаван в Американското военно училище за Америките във Форт Бенинг, щата Джорджия.

Въпросното училище беше преименувано на Институт за сигурността и сътрудничеството в Западното полукълбо, след като американски активисти за мир го изобличиха, че обучава учащите се там в техники за мъчения и разпити, които все още продължават.

Арсе беше министърът на финансите и икономиката на Моралес, а Хокуехуанка беше неговият външен министър. Те проведоха кампания на базата на програмата на Движението за социализъм, без много дискусии около Ево Моралес.

Те нямат спорове с постиженията на неговото ръководство. Успях да опозная малко Хокуехуанка. Виждам го като честен човек, близък до народа, който все пак успяваше да изразява несъгласия с президента Моралес.

Смятам, че и Арсе и Хокуехуанка ще бъдат собствени господари и няма да се подчиняват на Моралес. Те са представители на коренния народ на аймараните, които са около два милиона в Боливия.

Надявам се, че ще направят важни назначения и на други индианци, особено на най-големия от тези народи - кечуата, които са два милиона и половина, както и някои бели. Това ще помогне за излекуването на взаимния антагонизъм.

Новото правителство ще премахне фашливите обвинения, които водачите на преврата издигнаха срещу президента Моралес. Става въпрос за обвиненията в тероризъм, държавна измяна и дори "изнасилване", за сексуални отношения със 16 годишно момиче, чието съгласие Моралес е получил.

Почти съм сигурен, че те няма да удължат мандата си в конфликт с конституцията. Следователно, ще трябва да подготвят и други хора за лидери. Също така е възможно да не са толкова открито антикапиталистически настроени, както беше Ево Моралес през повечето време.

Лявото из цяла Латинска Америка претърпя няколко загуби през последните години. Новото ръководство ще чувства нуждата да се пазари с консервативните си опоненти и бизнесмените.

Въпрос: Какви са политическите последствия за Латиноамериканския континент от връщането в Боливия на власт на социалистическо правителство?

Риденауър: Смятам, че много леви партии и групи ще бъдат насърчени, особено защото е ясно, че северният им съсед не е успял да повлияе много на мнозинството боливийци.

Те искат собствения си суверенитет. "Посолството на смъртта", както много латиноси наричат американските посолства, не успяха да обърнат вълната.

Боливия ще се върне към братските отношения с избраното правителство на Венецуела, както и Иран и Куба, които "временният президент" Анес терминира. Нито един латиноамериканец, който се нуждае от медицинска помощ, не може да разглежда кубинските лекари като "терористи", както тази ненормална жена наричаше смелите и опитни доктори и медицински сестри, които Куба изпрати в Боливия.

Победата също така може да засили и АЛБА (Боливарианска алтернатива за Америките).

Въпрос: Обръщайки се към други международни афери, изглежда, че Съединените щати и европейските им съюзници не спират да следват една враждебна към Русия политика. Виждаме нови санкции срещу Русия, които се въвеждат почти всяка седмица от западните правителства заради съмнителни твърдения, като предполагаемото отравяне на дисиденти или въображаемите нарушения от Москва на договорите за оръжеен контрол. Във Вашата книга, "Руската заплаха за мира: Пентагонът алармиран", Вие правите голям исторически дискурс по въпроса какво мотивира западната враждебност спрямо Москва. Можете ли да уточните?

Риденауър: Западът, воден от Съединените щати, иска да доминира целия свят. Това значи "глобализация". Някои от нас го наричат "империализъм".

Една силна държава, която защитава суверенитета си автоматично става заплаха за техния план за глобален свят, а Русия е най-голямата страна на планетата, с почти неограничено пространство и природни ресурси.

Въпреки това, всички тези благини и ресурси не са достъпни за взимане, под властта на Владимир Путин.

Съединените щати и Обединеното кралство създадоха "Студената война", за да доминират света след Втората световна. В самия край на войната в Европа, премиерът Уинстън Чърчил дори създава план за нападение срещу Русия с атомни оръжия.

Неговата "Операция Немислимо" е спряна, защото той губи изборите през юли, 1945 година и е заменен от представителя на Лейбъристката партия, Клемент Атли. Лейбърстите не искат нова война.

Още повече, че американският президент Хари Труман няма достатъчно атомни оръжия. Той се е нуждаел от тях за да ги хвърли върху Япония, а съветските сили са му помагали срещу японците в същото време.

Наистина благодаря на всички запознати, които дадоха информацията на руснаците, за да могат те да създадат собствени атомни оръжия бързо, преди Съединените щати и Обединеното кралство да разработят повече, за да започнат Трета световна война!

Подминаваме горещата "Студена война" и отиваме към края й, когато съветският лидер Михаил Горбачов нарича американския президент Джордж Буш свой "приятел", в нощта преди да обяви разпадането на Съветския съюз.

Президентът Буш и Уолстрийт са много ентусиазирани. Новият лидер на Русия Борис Елцин, заедно със своя "приятел" и капиталистически другар, американският лидер Бил Клинтън, унищоават руския суверенитет, увеличават бедността от 1,5 процента на 50 процента.

И да, това е вярно - половината население обеднява ударно, а продължителността на живота пада с пет години, от 69 на 64 години.

Това са цифри от Световната банка, която е бастион на капитализма. Никой не споменава, че Елцин убива стотици хора, включително парламентаристи, при нападение срещу парламента през 1993 година, което се подкрепя от Бил Клинтън.

Само след едно десетилетие на това изнасилване на цяла нация, Владимир Путин идва на власт. Първоначално, той също иска да е "приятел" с Джордж Буш Втори, помагайки му в Афганистан срещу талибаните, което е само един ключов пример.

Но когато Буш не спира ЦРУ от провеждането на прокси терористични нападения срещу руските интереси, президентът Владимир Путин се събужда.

Оттогава, президентът на Русия се държи като истински лидер, а смазващото мнозинство от народа го подкрепя.

Владимир Путин очевидно също така е показал на тези, които имат очи, че работи за спирането и превенцията на войните. Той убеди своя съюзник, сирийският президент Башар Асад да предаде всякакви химически оръжия, които Сирия е имала.

Всъщност, Путин предостави тези оръжия на държавата, която води най-много химически и биологически войни в света - Съединените американски щати.

Владимир Путин убеди Иран да не изгражда ядрени оръжия, а да се ограничава с ядрената енергия, а сега се опитва да убеди Азербайджан, заедно с Турция и Армения, да прекратят въоръжения конфликт в Нагорно-Карабах.

Трябва да знаем, да си спомним, колко руснаци пострадаха от войните, за да разберем, защо нямат желание да участват във войни отново.

През Втората световна война, Великобритания губи един процент от населението си, а Съединените щати губят 0,32 процента.

През първата половина на 20-ти век, при Руско-японската война от 1905 година, двете световни войни, Руската гражданска война (при която Съединените щати и съюзниците им нахлуват в Русия за да подкрепят аристокрацията и Бялата й армия), поне 40 милиона съветски граждани губят живота си, а почти същата бройка са сериозно ранени.

Този брой е еквивалентът на 40 процента от съветските граждани, които преживяват Втората световна война, както и половината на живите днес руснаци.

Германските нацисти, италианските и испански фашистки лидери, бяха спонсорирани в голяма степен от най-големите капиталисти в Съединените щати.

Същите капиталисти, които се постараха да свалят американския президент Франклин Делано Рузвелт (при т.нар. Бизнес заговор, а всъщност Фашисткия заговор от 1933-1934 година), бяха разкрити от генерала от морската пехота, Смедли Бътлър.

На снимката виждате Хенри Форд, който получава Големия кръст на Германския орел през 1938 година от Хитлер, заради това, че е подкрепял нацистите.

От Ню Йорк Таймс, 21 ноември, 1934 година - "Генерал Бътлър разкрива фашистки заговор за взимане на властта чрез сила".

Не са руснаците тези, които са заплаха за световния мир!

Макар и Русия да не е агресор, капитализмът винаги се нуждае от врагове, за да контролира населението си и да "печели" астрономически печалби за оръжейната си индустрия, както и индустриите за възстановяване от войни, въглеводородни горива, медицинската и фармацевтичната.

Капитализмът не може да съществува в мирен свят, нито пък в такъв, при който всички хора са равни.

Собственическите класи трябва да седят над наемния и робски труд, в противен случай няма да имат непрекъсната печалба и растеж, които са в полза на малцината.

И така, трябва винаги да има неравенства, богати и бедни, имащи и нямащи. Расизмът и джингоисткият национализъм са важни съставки на капитализма, чрез които да държи хората в страх и разделение.

Нищо от това не може да се признае от техните политици. За да държат населението оковано, от собственическата класа трябва да контролират държавата и политиците.

Поради това, масмедиите игнорират тези реалности. Хората трябва да се чувстват несигурни или наплашени от външни сили, за да не виждат кой в действителност ги експлоатира и опресира. Враговете трябва да се измислят.

Най-високопоставеният офицер от ЦРУ, който дойде на наша страна, Джон Стокуел, написа книга, чието заглавие подкрепя този анализ:

"В търсене на врагове".

Неговото заглавие е аналог на това, за което се отнася моята книга, за Русия като "заплаха за мира".

Ето и един точен цитат от една лекция на Стокуел от юни, 1986 година:

"Трябва да се запитате, защо дестабилизираме 50 ъгъла на този проблемен свят? Защо ще отидем на война с Никарагуа, на една централноамериканска война?"

"Това е функция, смятам, на ЦРУ с неговите 50 дестабилизационни програми, които действат по света днес, правейки го по-нестабилен и пропагандирайки омраза пред американския народ, за да оставим естаблишмънта да си харчи всякакво количество пари за оръжия....", пише той.

Въпрос: Какво трябва да се случи според Вас, за да приемат западните нации една нормална външна политика, базирана на сътрудничеството с Русия?

Риденауър: "Сътрудническата външна политика към Русия" никога не е била "нормална". Не и от 19 век. Периодът на Борис Елцин е ненормален.

По време на Американската гражданска войа, руският цар Александър Втори всъщност изпраща две военноморски флотилии в американски води, за да попречи на една британско-френска военна колаборация с расисткия и робовладелски режим на Конфедерацията.

Царят освобождава всъщност, всичките 23 милиона руски крепостни селяни през 1861 година. Той вижда сходство с робството в Съединените щати, струва ми се, докато в същото време Великобритания и Франция са в пика на своя колониализъм.

По това време, капитализмът още не се е развил до точката, при която една страна ще доминира света. Има няколко властови центъра и всички те се нуждаят от съюзници, които пък се местят доста опортюнистично на международната сцена.

По това време няма доминираща разузнавателна агенция, както днес е ЦРУ и ключовите му съюзници от британската МИ-6 и израелският Мосад.

Смятам, че не може да има сътруднически и партньорски външни отношения с Русия, докато последната остава независима, както и докато корпоративният капитализъм доминира Запада и други части на света.

Няма значение коя партия управлява, или дали западните национални лидери са мъже или жени, от който и да било цвят. Барак Обама например, има седем войни наведнъж зад гърба си. Повече от всеки друг президент в американската история.

Те правят само това, което Уолстрийт и Лондонското Сити искат.

Въпрос: Ще се съгласите ли, че същото важи за западните отношения с Китай?

Риденауър: Да.

Въпрос: Защо обещанието на президента Доналд Тръмп от миналите избори, да възстанови отношенията с Русия, не се реализира и материализира? Двустранните отношения изглеждат по-лоши от всякога. Със сигурност Тръмп има изпълнителната власт за да поднови споразумението за стратегически ядрени оръжия Нов СТАРТ например, но той проваля последното и добавя към напрежението. Може ли все по-очевидното разваляне на двустранните отношения с Русия при Тръмп, да се дължи на съпротива от "дълбоката държава"?

Риденауър: Съпротивата от Дълбоката държава в Пентагона е част от това. Все пак, всеки американски президент трябва да знае как да угажда на тези смъртоносни милитаристи. Това е нещо, което Джон Ф. Кенеди се опита да промени.

Е, те убиха него и брат му, и нямаше въстание. Хората приеха смъртоносния преврат, извършен на дневна светлина.

Въпреки, че Тръмп е необичаен по много начини, той все пак е все още голям капиталист със собствена корпорация, както и част от Уолстрийт. Той трябва да играе играта.

Голяма част от подкрепата му идва от същите военолюбиви индустрии, както и за другите републикански или демократични лидери.

Първоначално, Доналд Тръмп си помисли, че може да върти изгодни търговски връзки с Русия. Някои корпорации, включително петролно-газовите магнати можеха да спечелят от конкурентните, и все пак сътруднически отношения с Русия.

Но други могъщи капиталисти искат Русия като враг, както и милитаристите. Фракинг индустрията също разглежда руско-германското партньорство по газопровода "Северен поток - 2" като заплаха за потенциалните си печалби.

Въпрос: Имате ли възглед върху това как ще изглежда администрация на Джо Байдън, ако демократическият кандидат-президент спечели изборите на 3 ноември? Как това ще се отрази на американската външна политика и в частност на отношенията с Русия?

Риденауер: Външната политика на тандема Джо Байдън - Камала Харис ще бъде както винаги, тази на безмилостната машина. Смятам, че те ще искат да засилят конфликта с Русия.

Все пак, именно ръководството на Демократическата партия (Клинтън - Обама и техният директор на ЦРУ Джон Бренън) започнаха целия скандал "Русиягейт".

ФБР в момента разпространява нова фантазьорщина, че Русия и Иран се намесват в изборната кампания. Това е изцяло психологическа проекция.

Още повече, че ако те спечелят, Доналд Тръмп ще продължи да насърчава расисткия си хинтерланд. Ку Клукс Клан, неофашистите и милициите ще продължат да растат.

Ако Камала Харис вземе президентството от Джо Байдън или заради болест и смърт, или на следващите избори, смятам, че расистите и фашистите ще започнат расова война.

Ето за какво трябва истинското ляво и съзнателната работническа класа на Америка да се готвят вече. Част от подготовката за лявото е да приоритизира изграждането на съзнателност сред работническата класа по тези въпроси.

Въпрос: Писал сте много сериозно и с жар за преследването на основателя на Уикилийкс Джулиан Асандж, и как това представлява смъртна заплаха за човешките права на всички граждани на западните нации. Смятате, че ако Джулиан Асандж бъде екстрадиран в Съединените щати от Обединеното кралство, той няма да получи честен процес върху изфабрикуваните обвинения в шпионаж и съответно ще бъде затворен до края на живота си. Това значи, че е императивно британската общественост да се мобилизира, за да спре екстрадирането му, което е насрочено да се случи през януари, следващата година. Какво може да се направи за победата на справедливостта за Джулиан Асандж?

Риденауър: Нуждата от подкрепа за Джулиан Асандж е фактически същата необходимост, всички ние да защитаваме каквато свободна преса е останала.

Всяко човешко същество, което иска тези фундаментални права и нужди, е длъжно да действа, съпротивлявайки се на екстрадирането му в американския гулаг.

Първо на първо, хората в тези страни, чиито ръководители са в конспирация за убийството на Асандж - Съединените щати, Обединеното кралство, Швеция, Еквадор и Австралия - трябва да се изправят и да бъдат чути.

Те не трябва да позволяват на снобарски облечените в аристократични роби британски магистрати и съдии, да посмеят да позволят този герой на демокрацията да бъде измъчван до смърт, нито в британските, нито в американските нечовешки затвори.

Ето няколко предложения за подкрепа за освобождаването на Джулиан Асандж:

1. Пишете писма до редакторите.

2. Свържете се с медиите за да отразяват изслушванията на Асандж.

3. Организирайте действия и демонстрации пред американски и британски правителствени сгради.

4. Дарете във фонда за правната му защита, на следния линк: https://shop.wikileaks.org/donate

Въпрос: Спомням си, че Ви чух да говорите на обществен форум в Кембридж, Англия, пред антивоенни активисти. Това беше преди почти тридесет години. Сега по-малко или повече сте оптимист за възможността за мир, справедливост и международна солидарност, отколкото тогава? Какво трябва да се направи

Риденауър: Оптимист? Категорично не! По това време на този форум, през 1992 година, живеех в Куба и работех за националните медии. Фидел беше все още жив.

Кубинците практикуваха истинска солидарност, за да оцелеят по време на негативните икономически и политически последствия от колапса на Съветския съюз. Едно десетилетие по-късно, Фидел и Уго Чавес създадоха АЛБА и много скоро, осем латиноамерикански страни работеха заедно, опитвайки се постепенно да трансформират капиталистическите икономики в социалистически.

Днес, мнозинството от кубинците искат социална политика, но с капитализъм, както и търговия с "помощта" на Съединените американски щати. А АЛБА е слаба.

Наистина, едно оптимистично развитие е антирасистко, антиполицейско движение на милиони смели и енергични хора по улиците на Съедининените щати и много други в някои европейски страни, които се съпротивляват на полицейската бруталщина, както и на остатъците от колониализма.

Днес има повече протести, отколкото през младините ми в Съединените щати. Но тези протести трудно може да се каже, че са в правилната посока, както и че предлагат социалистическа алтернатива.

Лидерите на Блек лайфс матър са в ръцете на Демократическата партия и някои от големите капиталисти, които ги държат на хранилка.

Демократическата партия е тази, която абсорбира или смазва движенията за реална опозиция. Бърни Сандърс и неговата тайфа объркват хората с фалшива социалистическа реторика, но без реална социалистическа и антивоенна субстанция.

Десният национализъм, както винаги базиран на расизма и стратегиите за "разделяй и владей", се надига насилствено в много страни.

Ние, "истинските левичари" не сме добре организирани и не се обединяваме.

Виждам този исторически момент като сходен с 20-те и 30-те години във фашистка Италия на Бенито Мусолини.

Европейците трябва да отхвърлят доминацията си от всички американски правителства и Уолстрийт. Те трябва да си възвърнат суверенитета.

Европейците трябва да излязат в голям брой срещу войните, а също така да се ангажират и с действия по гражданско неподчинение.

Движението за климата трябва да се съпротивлява на войните, като номер едно замърсител на планетата, както и на убийството на милиони хора, което причинява бягството на още милиони, които пък от своя страна се превръщат в нежелани бежанци.

Дори повечето европейски социалдемократи обърнаха гърбовете си на тези бедни, нещастни и отчаяни човешки същества, заради войните, които създават бежанци, вместо да се изправят срещу причините за този проблем.

Първият приоритет на всеки човек, който иска да живее в мирен свят със справедливост и равенство, е да действа срещу агресивните войни за доминация и печалба.

Исками се да завърша с една позитивна бележка.

Не мога да намеря нищо по-добро от това да предложа това, което моят душевен партньор, покойният музикант Леонард Коен ни казва:

"Има пукнатина във всичко. Ето как влиза светлината!"

Превод: СМ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели