/Поглед.инфо/ Беларус поиска от Полша да предаде водещите на базирания в Интернет канал Nekhta. Президентът Александър Лукашенко изрази готовността да предаде 80 процента от правомощията си на парламента и поразсъждава относно възможността да се пресели в Русия. На този фон пропадна водата в микрорайон на Минск, известен с опозиционните си настроения. РИА Новости опитва да разбере защо ситуацията в републиката не се нормализира.

Искреност и порядъчност

Докато въпросът за финансовата помощ на протестиращите се решаваше в Брюксел (24 милиона евро ще отидат за медиите, блогърите, студентите и като цяло "за демокрация"), прокуратурата на Беларус поиска от полското министерство на правосъдието да екстрадира Степан Путило и Роман Протасевич. Между страните има споразумение от 1994 г. за правна помощ по граждански, семейни, трудови и наказателни дела.

На Путило и Протасевич беше инкриминирана организацията на групови действия, грубо нарушаващи обществения ред, и масови демонстрации, придружени с насилие, погроми и палежи. И също така - разпалване на социална вражда. Беларуските власти нареждат Нехта сред вдъхновителите на протестите, разгърнати в републиката след победата на Лукашенко на изборите на 9 август.

Отношенията с Варшава действително безпокоят Минск. На срещата по въпросите на външната политика Лукашенко подчерта: Беларус „винаги е готова да си сътрудничи с тези, които спазват принципите на взаимно уважение, искреност и порядъчност“. „Печално е, че някои от нашите така наречени партньори изведнъж не бяха готови да работят в такива условия“, добави той.

Президентът поясни, че въпросът засяга западните държави, по-специално Полша и Литва: "За съжаление позицията, която те заеха, може да отмени, ако не всичко, то голяма част от постигнатото."

Държавният глава заплаши: "Ако някой иска да превърне Беларус в провинция на Полша или Литва, да знае, че това може да стане само през трупа ми."

Само че войствените изявления бяха адресирани предимно към вътрешната аудитория. Реториката навън беше доста помирителна. Лукашенко поздрави Анджей Дуда и всички поляци с Деня на независимостта и призова да запазим „добросъседството като основна ценност, която сме наследили и трябва да предадем на нашите потомци“.

След това той предложи да обсъди беларуско-полското сътрудничество. Според него това е важно и за двете страни. Малко по-рано Лукашенко изрази желание да помогне на Варшава в борбата срещу коронавируса.

Не е необходимо да се разрушава конституцията

Лукашенко обаче демонстрира същата "последователност" във вътрешната си политика. Преди време той отбеляза, че може да се премести при съседите: „Ще замина за същата тази Русия, ще живея, работя, аз, слава Богу, все още съм здрав човек“.

Но той веднага след това обясни, защо не планира подобно нещо: "Нямам нищо друго освен Беларус. Положих най-добрите си години в служба на тази държава. Зацепих се за нея и я държа, защото добре разбирам какво може да й се случи."

Преди това Лукашенко говореше често и за конституционната реформа. Но на 16 ноември той заяви, че Основният закон вече може да бъде оставен на мира: "Хората и обществото искат промени. За да се прехвърлят 70-80 процента от правомощията на президента към парламента, правителството и други структури, не е необходимо да се пипа Конституцията."

Той предложи внедряването на промените да започне незабавно. "Всички въпроси, които поставихте на президента, общо над сто страници, лежат в плоскостта на пълномощията на парламента и правителството - увери той служителите и депутатите. - Така че давайте и ги решавайте така, както става в цивилизованите общества."

Междувременно водоснабдяването беше прекъснато в микрорайона Новая Боровая в Минск. Проблемите бяха отстранени, но санитарните лекари се ангажираха да проверят качеството на водата. Жителите сметнаха, че неочаквано стоварилият им се проблем е свързан с техните бунтарски настроения. Някой донесе и монтира еко-тоалетни, боядисани в бяло-червено-белите протестни цветове.

В очакване на многовекторноста

Не си струва да се правят заключения въз основа на ефектните изказвания на белоруския лидер, защото думите на Лукашенко не винаги съвпадат с делата, каза руският политолог Александър Носович в интервю за РИА Новости.

"Той казва много, понякога взаимно изключващи се неща. Не бих възприел разсъжденията му за преразпределението на властите като отхвърляне на конституционната реформа. Що се отнася до многопосочните изявления относно външната политика, Лукашенко иска да запази така наречения многовекторен модел, който Минск използваше до 9 август", обяснява експертът.

За Минск, каза той, терминът "многовекторен" звучи положително и рязкото охлаждане на отношенията със Запада след началото на протестите е неприятна изненада.

„Официалният Минск от конфронтация с ЕС и Съединените щати не е заинтересуван и чака политическата ситуация да се промени, за да доведе нещата към ново сближаване“, продължава експертът.

Концепцията за многовекторността за белоруските власти означава равноотдалеченост от центровете на силата – все по-крепки връзки със Запада, при съхранение на тясно сътрудничество с Русия. Минск вярва в такава схема. Събитията след 9 август не разубедиха почти никого, включително носителя на концепцията - белоруския външен министър Владимир Макей. "

В историята на Беларус вече е имало периоди на рязко влошаване на отношенията със Запада. В Минск се надяват да постигнат поредното размразяване.

В същото време конфронтацията между опозицията и Лукашенко се развива според собствената си логика. Това, което остана, е радикализирано ядро и властите продължават да се борят с него, за да потушат възмущението, преди то да придобие по-опасни форми.

"И в този случай Минск отново гледа към Запада. Масовите мирни митинги могат да бъдат представени като особен вид диалог между властите и обществото, но радикализацията засяга отношенията с ЕС и САЩ. Вашингтон и Брюксел публично няма да позволят дори и мисъл за вина и на протестиращите. Цялата отговорност е лично на Лукашенко. Затова Минск потушава недоволството по всякакви начини", - казва Носович.

Но ситуацията рискува да излезе извън контрол - смъртта на лидера на опозицията Роман Бондаренко може да се превърне в претекст за въвеждане на секторални санкции срещу основните сектори на белоруската икономика, добавя политологът.

Според Юрий Солозобов, директор на международни програми в Института за национална стратегия, изявленията на Лукашенко не значат много за ЕС и САЩ - те смятат, че мандатът му е приключил на 5 ноември.

"От тази гледна точка всеки нов ден на поста му е допълнителна печелба. Но политиката, която той провежда, стана още по-ситуативна поради въпроса за легитимността му", смята експертът.

Той призовава да се отнасят със съчувствие както към Лукашенко, така и към белоруския народ, с който Русия трябва да поддържа приятелски връзки във всички случаи. "Александър Григориевич заложи на военно решение на конфликта.

Да се седивърху щикове,разбира се, може, но това означава, че силите за сигурност ще станат ключовите играчи в истеблишмънта. В този случай е малко вероятно Лукашенко да се задържи. на поста си още пет години", заключава Солозобов.

Основното нещо обаче, подчертава той, е да се помни, че Беларус е приятелска страна за Русия. А Лукашенко трябва сам да решава политическите си проблеми.

Превод: ЕС