/Поглед.инфо/ В миговете, в които политиката ме вбесява, защото се е превърнала в нещо като нов български филм - безкрайни кадри на едно и също, дрънкане на тъпанарски фрази, в които нещастната публика да търси артдълбочина, актриси от младото поколение, които си показват циците по абсолютно нееротичен начин, и разтегляне на сюжета за време, в което ти стига да обмислиш поне два плана за самоубийство и един за нахлуване с огнепръскачка в парламента, си мисля, че трябва да превърнем изборния процес в нещо като риалити. Само това ще спаси България от безкрайния ужас на несвършващата бедност и може да превърне хаоса поне в някаква форма на шоу. Това е единственото бягство от кошмарното дефиле на клоуни със скъпи костюми, които плямпат с бюрократичен речник, подобен на парче скала, което отново и отново стоварват върху челюстта на нещастния народ, който от ден на ден разбира, че това, което му предлагат като избор, не е избор изобщо. Това е все едно някой да ти даде право да избереш с каква отрова да си купиш билет за отвъдното.
Точно заради това сега си представям, че е възможно предстоящите избори за държавен глава да минат под шапката "България търси президент". Нека да накараме скучните костюмари поне да имат грижата за телевизионното забавление на хората, за които иначе изобщо не се сещат. Да се поизмъчат, да се поизпотят за вота ни, че да забравим, поне за малко, че у нас всичко е режисирано. Като гледам обаче спряганите кандидати, ще се наложи нещо повече от пудра, оцъклен поглед и добре написана реч, защото повечето от тях са призраците на политически трупове, които отказват да повярват, че времето им сред нас е свършило.
И така - първият застанал за одобрение пред всенародното жури е настоящият шут на "Дондуков" 2, съпругът на първата дама, фабриката за политически и морални гафове Росен Плевнелиев. Кандидатът за президент не е от любимците на публиката и не може да разчита на естествен телевизионен вот. Заради това от поне една година е ясно, че обитателят на президентството се опитва да се продаде на американското посолство като най-верен защитник на техните интереси. И това е точно така. От мига, в който Плевнелиев пусна кадър от Скалистите планини, а го представи като снимка, възхваляваща българската природа, дори хората с приспани от ракията политически сетива осъзнаха, че САЩ си имат президент в България. Уви, янките не ги бива много в кадровата политика, защото, подобно на позабравения посланик Джеймс Уорлик, и Плевнелиев е отрицание на всяка кауза, която се опитва да подхване. Злите езици говорят, че американците, въпреки това обаче, искат да се намесят в българското риалити. Преди известно време у нас долетя специално Виктория Нюланд, същата онази, която бе записана да казва как иска да го начука на ЕС, лелята с камшика на Държавния департамент на САЩ. И се твърди, че тя е тропала на масата пред Бойко Борисов ГЕРБ да номинира Плевнелиев за втори мандат. Борисов, който се слави със завиден политически инстинкт, обаче няма как да не е наясно, че ако послуша "приятелите" си от "Козяк"16, това е сигурен начин да пусне партията си по пързалката, защото Плевнелиев може да бъде избран отново, единствено ако скочи срещу алкохолните босове в полза на домашната ракия, а после собственоръчно започне да я разлива на митинги с тайната надежда да ни докара кофти махмурлук. Със своите безкрайни грешки, истеричен антикомунизъм на комплексарска основа и топли връзки с олигарха Прокопиев, настоящият държавен глава смали фен базата си до нивото на квартален клуб на ДСБ. Но дори и те, яростните костовисти, биха му махнали поетично за сбогом, ако в надпреварата влезе техният нов шаман Радан Кънев. Така че Плевньо май може да разчита единствено и само на виртуалната подкрепа на "Протестна мрежа" и техните тролове в Мрежата.
Тук кастингът за таланти става леко психарски, защото, покрай идеята Плевнелиев да бъде издигнат за нов мандат, лъсна, че в ГЕРБ – пилона за повечето политически играчи в момента – има някакво раздаване на къчове, някаква ситуационна абракадабра, която предстои да бъде изяснена в цялост. В седмицата, която отмина, Бойко Борисов влезе в своя типичен стил и звънна в една телевизия да каже, че нито той, нито Цветан Цветанов ще бъдат кандидати за президент. Но е рано да твърдим, че милионерът Плевнелиев трябва да отваря бутилките с шампанско от радост. Ходът на Борисов не е чак толкова непосредствен, за да не подлежи на анализ. Първо - премиерът за първи път призна, че Цветанов все пак се е въртял като потенциална кандидатура за президент, па макар и зад гърба му. Това звучи като тъмен виц, но в него има партийна логика. Цветанов е повелителят на структурите на ГЕРБ, а в една страна, потънала в политически хаос и корупция, да имаш стабилни структури и кариеристи на хранилка, си е равносилно на частна армия. Разбира се, дори в алтернативна вселена Цветанов няма как да бъде припознат като президент на всички българи, защото той е доказал, че е управленец на шестте си апартамента, а другото е просто прах по вятъра. Интересно е и защо Борисов свали себе си от дневния ред на изборите, ако имаме доверие на неговите думи, което невинаги е правилен ход. Защото когато той се маха от масата на раздаването, това автоматично ще даде надежда на най-безумните кандидатури да заживеят с усещането за избираемост. А може би всичко това да е някакъв инстинкт за шоу на стратега от Банкя, кой знае. В страна, в която всичко цикли, най-добрият начин да накараш хората да забравят съдбата си и някой друг милиард заем на техен гръб е да им дадеш малко зрелище. Има ли по-голям екшън от този да видиш как злобни кариеристи се ритат по кокалчета и се замерват с компромати. Това си е политически "Биг Брадър" в най-екстремна форма, каквото и да говорят псевдоморалистите, и ако някой си мисли, че тука има значение на чия партийна арена се разиграва сценката, то значи жестоко се е излъгал. Днес, с изключение на неколцина сценарист-режисьори, в шоуто може да се озове всеки.
От другия доста условен ъгъл на партийния спектър за кандидат-президенти загряват още и Георги Първанов и Ивайло Калфин, без които комедийната аура на отечеството никога нямаше да е същата. Първанов, който изкара два сравнително прилични мандата, вече си е въобразил, че е като древноиндийски мъдрец, който се носи над облаците и си другарува с Кришна, Буда и другите божества. Заради това речникът му е заприличал на роман от Джоан Колинс, една сълзлива патетика за единството, широките коалиции като върховна форма на политически оргазъм и други подробности от забранените части на "Кама Сутра". Калфин, който един път вече се пробва за президент, така и не научи болезнения урок, че хората не само не го харесват, но колчем го видят по телевизора, са готови да превключат на друг канал и да гледат дори инфантилното безумие "София - ден и нощ", само и само да си го спестят. Пък и е много готино ляв кандидат за президент да е известен основно с това, че си поръча суперлуксозни лимузини за 720 бона, докато дружката му Първанов с голобрадия син милионер го защитава с репликата: "Нима искаме социалното министерство да излъчва бедност". Уау! Кашпировски и „Малката булка“ гъски да пасат. Пред такова сълзливо облъчване вече всички се чувстваме по-сити, по-богати и по-свободни от свещените крави в Раджастан.
Но потенциалното риалити нямаше да бъде същото без лидерката на "Движение 21", която бе издигната тези дни от нейните хора като "надпартиен кандидат“ за държавен глава. Това вероятно означава заявка, че освен хранениците й, за нея ще гласува и фризьорката й, защото друго обяснение просто не е възможно. Дончева се държи като политически акробат, натъпкан до гръбначния стълб със съмнителен допинг. Преди година я снимаха как се целува страстно с Бойко Борисов, а наскоро дежурната кандидатка за всичко се появи на конгрес и на ДСБ. Вярно е, че Дончева е от тези, които се подписаха под съмнителната като хигиената на десен интелектуалец реплика "няма ляво и дясно", ама чак такива плонжове вече предизвикват гадене в публиката.
Може би нейното поведение може да бъде надминато само от още няколко кандидати, които пазим за десерт. Това са държащите се като евророботи Кристалина Георгиева, Меглена Кунева и Симеон Сакскобургготски.
Георгиева е класически евробюрократ, която дори като се напъва, не може да каже нищо, в което има смисъл. В този смисъл появата на нейното име може да се тълкува като изтънчен мазохизъм, сламен пълнеж, с който някой иска да успи народа.
Меглена Кунева е потенциален кандидат дори и за директор на водопад, защото си е въобразила, че става за всичко и е способна да управлява всичко. Съдейки по останките от кариерата й обаче, няма по-тежка болест от самозаблудата. Кунева е любим обект за псувни от страна на шофьорите на такси, които не знаят какво е направила, но знаят, че няма начин да се е справила с каквото и да е. А който подценява пролетариата - сам си реже гърлото. Завъртането на Сакскобургготски го отдавам единствено на вездесъщата меланхолия. Тия, новите в управлението, са толкова зле, че понякога народът си позволява да въздиша по чудовищата от миналото. Просто им изглеждат едни такива по-невинни.
При тези кандидати за предстоящото президентско риалити мисля, че най-полезният ход е да се запасим с бира и скоросмъртница. Само с тези две субстанции ще можем да се насладим на шоуто в пълната му дълбочина. Дори след като се събудим на другия ден, ще имаме лукса за няколкото блажени мигове на главоболие да си помислим, че всичко това е кошмар, който сами сме си съчинили. Няколко минути, ама кой ти ги дава иначе.
