/Поглед.инфо/ Ако на този свят не съществуваше Росен Плевнелиев и неговата способност да бълва по четири клишета в минута, вероятно никога нямаше да забележа един политически паразитизъм, който лепкаво се е просмукал в нашето ежедневие. Но понеже съм прокълнат от съдбата и трябва да следя от време на време какви умотворения ражда обитателят на "Дондуков" 2, успях да забележа един феномен, който не е присъщ само на държавния глава, а се е разпространил из брюкселския жаргон на политическия ни кух елит, който ръси глупости под път и над път.
Става дума за това постоянно да се приписват на героите от нашата история съвременни европейски страсти. По същество това е величествена подмяна не само на историческите събития, но и на смисъла на действията на нашите сънародници от миналото. Което не пречи Плевнелиев и сие отново и отново да рециклират историята като патерица за днешните си попълзновения. Крайният резултат е съмнителен и силно ироничен. Когато човек чете тези brain farts, започва да се чувства като надрусан.
Ето, давам ви един актуален пример. Честват се 140 години от Априлското въстание в Копривщица. И Плевнелиев, верен на себе си, казва: "Винаги трябва да помним примера на плеядата български патриоти, израснали в сърцето на България. Днес повече от всякога трябва да знаем кои сме ние и каква е нашата мисия и идеал - България, равна на другите европейски народи и посоката на европейската интеграция и развитие".
Как точно Априлското въстание се вписва в идеята за европейска интеграция и развитие е знание отвъд мене. Най-малкото, защото това въстание не е за евроинтеграция, а за национална държава, за извоюването на независимост. И нищо не пречеше на президента да спре просто дотук, а да не приписва на въстаниците брюкселски пориви, което по същество е доста голямо изкривяване на истината. Но изкушението е много силно. Колко драматично е да обявиш историческите личности за подобие на Жан-Клод Юнкер и по този начин по същество да ги принизиш до баналностите на днешната политика. Да не говорим, че точно Плевнелиев трудно може да говори за независимост, защото е такава марионетка, че веднага си личат външните му зависимости.
Пак ще се върнем към Плевнелиев. Този път обект на гаврата му е Левски. За първи път на 19 февруари президентът реши да го въведе в евроатлантическата зала на славата. Там за първи път каза, че Левски ни бил завещал да сме достойни европейци, а да не търсим излишни баланси със страни на Изток от нас. Няколко седмици по-късно Плевнелиев реши да се развихри и на безумна дискусия, под надслов "Бизнесът - сила за добро", обяви: "Отново се питам дали ние разбрахме, че това, което се очаква от нас, е много просто - не да търсим безумни, излишни и невъзможни баланси с държави на Изток от нас, а да се държим като европейци, да бъдем европейци. Толкова е просто. Това ни завеща и Левски".
Абсолютно съм убеден, че Левски на първо място ни завеща да сме достойни българи. Левски почти никъде не говори за Европа, което е съвсем естествено. Неговата задача е да събуди българския дух, да накара хората да повярват в себе си, да оценят националното. Той вписва българския порив за свобода в общия порив и на други народи, но никога, никога не би казал това за балансите. Най-малкото, защото в погледа на Левски не съществуват излишни народи или националисти. За него всеки има място под слънцето. Тоест думите на Плевнелиев са диагноза за самия него, но не и за Леввски.
Нещата обаче стигат до още по-тревожни дълбини. Във фантазията на президента Паисий също е ярък будител за европейска интеграция. През 2012 година обитателят на "Дондуков" 2 обяви, че авторът на "История славянобългарска" ни е оставил завет - "да бъдем достойни българи и толерантни европейци". Още тогава тази фраза ме хвърли в историческо възмущение и реших да отворя отново книгата на , да не би да съм изтървал частта, в която този велик българин ни кара да се радваме, че сме членове на ЕС.
Отворих я и открих, че думата "Европа" присъства три или четири пъти в текста. Думата "европеец" обаче отсъства напълно. И това е естествено. Времената, в които твори Паисий, не са били времена на общностно осъзнаване на цял континент, а на яростна битка за запазване на национална идентичност.
Не е само Плевнелиев, но той е най-ярък представител на тази школа. Това е вид интелектуален тероризъм - взимаш историята като заложник и я напъхваш в баналното дребнотемие на деня. Така следващият път можем да кажем, че Левски ни е завещал на всяка цена да останем в НАТО, а бунтовниците от Априлското въстание са умрели, за да може един ден да го има ТТИП. Не е далече деня, в който хан Аспарух ще бъде привлечен на страната на еврократичната мисъл. Вече си представям как някой клонинг на Плевнелиев го изкарва радетел за обединена Европа, горд носител на евроатлантически ценности и съвестен борец в хибридната война.
Трудно е да се живее в държава, която системно изнасилва собствената си история. Ние трябва да се научим да я надграждаме, а не да я рушим системно с нелепи интерпретации и фалшификации. Но като гледам политическия пейзаж наоколо, не мога да ви вдъхна оптимизъм. Нашествието на исторически "европейци" ще продължи.
