/Поглед.инфо/ Има катастрофи, за които човек се досеща инстинктивно в мига, в който види в далечината проблясъка на неизбежния инцидент. Нервната ти система замира, ледени тръпки полазват по гърба ти, а мозъкът се вцепенява, защото от един момент нататък не можеш да направиш нищо, за да спреш трагедията. Вероятно така са се чувствали зрителите на полета на совалката "Чалънджър" през 1986 година, когато са гледали как тя се взривява във въздуха като нелеп фойерверк на ужаса.

Абсолютно същата беше ситуацията в Народното събрание, когато депутатите от новото мнозинство - ГЕРБ, патриотите и ДПС се изгавриха напълно с българския парламентаризъм, отмениха предишно решение и дадоха мандат на правителството да преговаря със САЩ за изтребителите F-16 и то в модификация, която съществува само на хартия и не е правена реално никъде по света. Под ножа на цинизма падна всичко - финансовата рамка, условията, взетите вече решения. Абосолютно всичко.

Същото мнозинство, което закрепи цената в размер на 1,8 милиарда, сега я отмени и подписа на кабинета празен чек. Това е ситуация, която повече прилича на телефонно мошеничество, отколкото на реална политика, мисъл и стратегия.

Същото мнозинство, което твърдеше, че е загрижено за българските национални интереси, сега съвсем официално се поддаде на външния натиск, развърза кесията и показа на своите избиратели, че за тях законът е врата в полето, дребна и незначителна подробност, която може да бъде пренебрегната абсолютно. Не знам какви мисли и планове вълнуват американците, но с такива партньори те просто нямат нужда от врагове в България. Американските изтребители бяха наложени с упорито парламентарно насилие върху правилата и най-циничното е, че това стана под аплодисмените на онази част от обществото, която все сънува някакъв различен капитализъм, с правна рамка и стройна дисциплина. Същата онази част от обществото, която вечно разтревожено трепери за това, че държавата неразумно дава пари за АЕЦ "Белене", сега започна да похотливо да слюноотделя за една по същество пирамидална схема за неконтролируеми разходи. Това е черният виц, в който се е превърнала България днес.

И цялата тази лицемерна бурлеска се разигра под мелодията на абсолютно пренебрегване на фактите, предложенията и на самата действителност. От парламентарната трибуна чухме сладострастни уверения, че цената ще бъде намалена, но никой не ни каза с колко, как и кога. Което е сигурен знак, че нищо от обещанията няма да се случи. България прие с охота ролята на страна, която няма право да формулира собствен национален интерес и напълно го аутсорсна в ръцете на друга държава. С новото решение ние станахме напълно зависими от американската воля, от техния стратегически интерес, от тяхната политика и визия. И всичко това маскирано с фразата "по-пълна интеграция в НАТО". Това, разбира се, е капан. Светът се променя с бързи темпове и неочаквани завои. Ами ако утре САЩ решат да напуснат НАТО, защото техните интереси ги отдалечават все по-повече от всякакви колективни договори, тогава какво правим? Тогава трубадурите на евроатлантизма ще извършат ли ритуално сепуко на централния площад в София като знак за това, че осъзнават своята грешка и провал?

С новата рамка България съвсем официално се отказва от голяма част от условията, които тя сама постави за сделката. Сега вече всички трябва да знаем, че нов изтребител ще имаме чак след 5-6 години, а най-вероятно чак в края на следващото десетилетие. Ако мнозинството бе толкова загрижено наистина за състоянието на българската авиация и сигурност, то задължително трябваше да отчете този факт. Вместо това - ние буквално хвърлихме едни пари от балкона с неясната надежда, че политиката ще е наша страна и ще изпълни всичките ни очаквания към нея.

България е част от пакетна сделка за самолети. Преди нас на опашката са наредени Бахрейн и Словения, и следователно ние ще получим самолети едва след като първите две страни получат своите. Ако това ви е интеграцията в НАТО - трябва добре да проверите политическите си познания, те определено са двойкаджийски.

При разиграването на парламентарния карнавал се случи и друго забележително нещо. Премиерът Бойко Борисов блестеше със своето отсъствие. Това отдавна е политическа практика при него - при най-важните решения за страната той избира нелегалността. Министър-председателят не се появи, за да поеме политическа отговорност за мошеничеството, не намери сили и доблест да се изправи и да заложи авторитета си за сделката. Вероятно защото добре осъзнава, че пътят, по който страната поема, е трънлив и много лъжлив. На всичкото отгоре сценката, разиграна така, е поредният пирон в парламентаризма. Борисов е усвоил перфектно изкуството да прави депутатите си на маймуни, да се гаври с тях като с марионетки и да оставя бушоните си да обират политически негативи. Защото от един момент нататък разговорът вече не е за модела изтребител, който България ще купи, а за това дали страната ни е реална демокрация, където решенията се взимат информирано и с нормални процедури. Не, България показа, че е полудържава. А начело на тази смешка стои администрация, която с охота е склонна да се бори за чужд интерес, а не за интереса на своите граждани.

А може би е нормално да е така. Една страна, която съществува само на хартия, да си купи самолет, който е само на хартия. Държава, чийто медии вместо да изровят реалните факти и да ги забият в лицето на властта, съучастват хибридно на чуждите агенти на влияние и ръкопляскат на една прогнила отвътре схема, която напълно ще се самоторпилира в процеса на преговорите.

Гласуването в парламента може да има и очистващ ефект. Под напора на външния натиск съвсем реално се видяха контурите на истинската управляваща коалиция, на хората, които държат държавата в усмирителна риза и я насочват към поредната финансова катастрофа. Ако всичко беше изрядно, щеше ли решението да бъде взето по този начин - с недомлъвки, пируети и много лъжи? Направена по този начин, сделката е уязвима не само политически, но и съдебно. Опасявам се обаче, че с тази заложена мина ще трябва да се справя съвсем друго управление, наследило токсичната политика на ГЕРБ и техните съучастници в далаверата. Но това е въпрос за бъдещето. Днес реалността е такава - една пълна политическа и парламентарна катастрофа, останките от която ще пламтят радиоактивно още много време, давайки ни реален знак какво се случва с една държава без суверинитет и страхлив премиер, който предпочете да потъне зад кулисите, за да избяга от отговорност.

Не за мен.

За България е обидно.