/Поглед.инфо/ Спомнете си, макар че е трудно да възстановиш напълно моментите от махмурлука, новогодишната нощ в началото на 2013 година. На екрана цъфна Росен Плевнелиев в първата си президентска реч по случай празниците. Помпозността беше смразяваща. Вместо прав пред българските граждани, милионерът беше седнал в тежко кожено кресло и ръсеше картечни откоси от баналности. За да направят положението още по-тежко, сценаристите на този политически пърформанс бяха решили да илюстрират с картинки думите на Плевнелиев. И така, докато той се възторгваше от красотата на българската природа, на екрана се появиха кадри от Скалистите планини. Още тогава стана болезнено ясно, че поредицата от гафове на този президент не е случайна, че гафът е естественото му състояние, че целият мандат ще бъде една болезнена издънка, един фнатичен коктейл от клишета, тъпизми и неадекватни действия.

Припомняме всичко това, защото в политиката оценките са най-правилни, когато се дават в контраст. Навръх новатата 2018 година, в речта на Румен Радев имаше всичко онова, което през годините Плевнелиев подминаваше като незначително. Той се опияняваше от клъстери, иновации и евроатлантизъм и беше сляп за огромната бедност, социалното неравенство, пълзящия гняв на хората и експлозивното им отчаяние. Точно заради това в единствения случай, в който Плевнелиев реши да се изправи пред автентичния народ, а не пред жълтопаветните сноби, хората го свалиха с освирквания от трибуната.

Много хора чакаха да чуят какво ще каже Радев в първото си новогодишно обръщение, защото имаше негласното усещане, че то ще бъде обобщение на годината, откакто е на "Дондуков" 2, опит за различна визия за България и най-важното - изчистване на президентската институция от клишираната мисъл, тоест всички виждаха в думите на Радев някакъв политически ексорсизъм, който ще прогони и последните остатъци от Плевнелиев.

Речта на президента обаче се оказа много повече. Тя беше безпощадна диагноза на състоянието на България, където справедливостта и законността остават несбъднати очаквания, извод, максимално далечен от розовите видения на Бойко Борисов и ГЕРБ за стабилност, геополитически завоевания и икономически успехи. Думите на Радев бяха човешки там, където можеха да бъдат патетични, загрижени там, където можеха да минат с общи пожелания и реално топли там, където номерът можеше да бъде отбит с общи фрази за Европейския съюз, НАТО и европредседателството.

Да, нито една фраза от последните три не бе спомената в речта на президента, но не защото Радев е антиевропеец, а защото вече имаме президент, който ясно осъзнава, че пяната на баналното ежедневие не може да бъде качествено решение на дълбоките проблеми, които раздират българското общество от години и които стават все по-жестоки, защото никой не ги адресира както трябва. Че членството в ЕС е само някаква бледа сянка за всички онези, които се чудят с какви пари да си купят лекарство, че присъствието ни в НАТО не топли много родителите, които са потънали в кредити, за да пратят децата си на училище, както и че европейското председателство едва ли означава нещо за онези, които са затворени в концлагера на здравната реформа и се чудят могат ли да оцелеят в България.

Речта на Радев се оказа в остър контраст с една оптимистична равносметка, която премиерът Бойко Борисов пусна във фейсбук. Това показва, че като минимум има две визии за България - едната, която нарцистично твърди, че вървим все по-нагоре и напред и другата, която настоява за вглеждане в острите социални нераванства и патологичната липса на справедливост, преди да правим каквото й да е друго.

Всичко описано показва само едно - Радев е държавник, който не се бои да казва истината. И я посочва, дори и това да му струва яростните храчки и залпове на дежурните по любов към властта медии, които се надпреварват по злоба и стръв. И това е негов стил от самото начало на обществения му път. 

Още при клетвата си в Народното събрание през януари миналата година, той роди култовата фраза: "Остава ви още една седмица", с която даде знак, че на "Дондуков" 2 идва човек с характер, човек, който няма да се остави да бъде превърнат в марионетка на правителството или кукла на конци, на която й да е партия. И в продължение на година Радев даде знак, че съвсем точно е отговорил на очакванията на онези над 2 милиона българи, които са гласували за него.

А вотът за Радев бе мотивиран от една основна причина - промяна.

Хората искаха промяна и я припознаха в човек без политически опит, но пък носител на онези позабравени качества в родната реалност като достойнство, чест, гордост и упоритост. В първите 12 месеца от мандата си президентът бързо доказа, че е костелив орех, който няма намерение да трепери пред правителството и да го слуша, а ще бъде негов реален коректив.  "Управляващите са на път да изгубят човешки облик", изригна той, когато наложи вето върху мораториума върху новите лекарства за онкоболни, който бе заложен в бюджета на НЗОК. През изминалата година той не щади управляващите и посичаше част от техните юридически разгулства като закона за концесиите, станал скандално известен в цялото общество. Може би заради това ГЕРБ още от началото на третия си мандат го припознаха като свой враг. Медийния таран на партията Антон Тодоров-Мумията обикаляше от телевизия в телевизия да обяснява за фантазираните корупционни схеми около избора на изтребителя "Грипен" за боен самолет на българската армия. Междувременно мнозинството създаде и специална комисия по темата с основна насоченост срещу президента. Това беше нещо като изстрел във въздуха, опит за сплашване, подрънкване на оръжия, но срещу себе си ГЕРБ нямаха някакъв Плевнелиев-2, а човек с твърд гръбнак. Именно тогава Радев произведе друга легендарна реплика: "Ако ГЕРБ искат война, ще я получат". Медийният слугинаж веднага тръгна да се жали как това било нечувано надвишаване на правомощията на институцията, а всъщност това беше предупреждение. Нищо повече. Малко след това управляващата партия уж сви знамената, но на всички ни е ясно, че това е само кратко примирие преди новата битка. Битка, която ГЕРБ са обречени да загубят.

Между другото рухна и един друг налаган мит - че Радев бил в политическа изолация, а цялата външна политика я правел премиерът. Статистиката отчете президентски рекорд - 21 визити зад граница на президента. Което показва, че той бавно, но сигурно напипва мястото си в тази област. В този кратък текст можем да отбележим едно от най-смелите неща, които направи - в Полша официално обяви, че санкциите срещу Русия трябва да бъдат свалени. Психодесните у нас тръгнаха да говорят, че видите ли Радев не знаел къде какво да говори, как можело да го каже в Полша. Пълна аматьорщина. Ако имаш ясна геополитическа визия и идеи, трябва да ги обявяваш именно там, където те могат да получат съпротива. Защото това показва, че не говориш колкото да не заспиш, а имаш намерение да ги отстояваш качествено.

Разбира се, няма човек без грешки и Радев допусна такива. Например - служебното правителство. То беше издънка и то голяма. Но въпреки това, изминалите 12 месеца доказаха едно - България има президент. 

След пет години вакуум, това е една много добра новина.