/Поглед.инфо/ Всяка смърт е трагедия, но трябва да си прекалил с медийните опиати, за да величаеш Джон Маккейн с помпозни определения като "герой", "бунтар", "гигант", "икона" в България.
Маккейн може и да е икона за някои в САЩ, но цената за този героизъм и до днес я плащат стотици хиляди в изтерзаните части на света, където той завинаги ще има имидж на политическо чудовище. Образът на смелия и непоколебим политик, отдаден на своите принципи, също е огромна лъжа, съчинена с медийна мощ, която надминава нашето въображение. Единственият принцип, който Маккейн някога е имал, са собствените му политически интереси, собственият му образ и почти нищо останало. Другото е фентъзи за подчинени идеологически колонии.
Само преди няколко дни "Ню йоркър" излезе с интересен, но странен текст, наречен: "Джон Маккейн и краят на романтичния консерватизъм". Той е посветен на последната битка на покойника - тази срещу Доналд Тръмп. Това, което статията премълчава обаче, е нещо много иронично. Маккейн има пряка отговорност за възхода на тръмпизма и подозирам, че той заради това беше толкова озлобен. Просто няма начин да не си е давал сметка за вината си и това го е изяждало отвътре. Именно Маккейн през 2008 година изрови и даде национален обхват на Сара Пейлин, която беше прото-Тръмп, но само че в пола. Именно Маккейн даде политическата легитимност на такива фигури, обсебен от желанието да се докопа до креслото в Белия дом. И в края на живота му този Франкенщайн го съсипа и унищожи.
Не намирам нищо успокоително в това, но виждаме на практика безпощадната сила на най-големите исторически грешки.
И още нещо - аз никога няма да забравя, че именно Маккейн беше човекът долетял преди четири години в България, за да прекрати "Южен поток" и да ни покаже на практика, че България няма право на собствени национални интереси. Това беше толкова подло и безчестно действие, че съвсем сериозно очаквам като минимум да кръстят улица у нас на негово име. Ние ги умеем тези работи...
