Един приятел от Америка, който живее и работи в Чикаго неотдавна, ме попита – какво ще правим сега, след като Бойко Борисов има хипертонична криза. И виждайки моето недоумение, говорихме си по Скайп-а, обясни, че сигурно ще излезем от кризата и пак той ще спечели изборите. Но защо той, попитах аз? Ами защото няма кой друг – бе отговора.
Напоследък често се сблъсквам с това мнение. И „навалят“ страшни теории в тази либидна област, наречена политика. Започват едни измервания, сравнявания, демонстрират се познания на тема три в едно.
Ще ви дам един пример. Какво правят хората от различни националности, седнали в едно кафене, когато открият че в чашата им има муха?
Англичанинът бута чашата и си отива. Американецът вади мухата и си изпива кафето. Японецът пие топлата течност заедно с нея, защото за мухата не е нужно да се доплаща. Руснака въобще не пие кафе, в чашата му има друга течност. Израелтянинът продава кафето на американеца, мухата на китайците, а за себе си купува ново кафе. Палестинецът обвинява израелтянина в насилие, че му е сложил муха в кафето, иска поддръжка от ООН и проси пари от международната общност за покупка на нова чаша с кафе. С получените пари си купува бомба и взривява кафенето, къде в този момент седят англичанина, американеца, китаеца и японеца и се мъчат да обяснят на израелтянина, че е твърде агресивен.
А къде е българинът? В момента го няма, търси някой от „Бедствия и аварии“ към ЕС, за да му възстанови кафенето, в което той е сипал кафе с муха.
Митрополит Николай въобще не участва в тази седянка, той отдавна си е заложил Ролекс-а, за да си плати тока, че да може да си пие кафето без муха с правилните миряни.
Навремето България бе едно бедно, но чисто и топло място, където не кацат мухи. Ние също, като част от Източния блок, получавахме помощи от Съветския съюз, не толкова много както ГДР, например, но пък от сърце и без да си доплащаме. От нас се искаше само да сме верни на идеята. Емоционално, но страшно изгодно. И без окупация.
Нещо повече – днешният опит показва, че не ни трябва западна окупация, за да си сменим ориентацията. Ако не всички източноевропейци, то поне техните правителства. Днес, доколкото мога да преценя, възгледите на гражданите от източноевропейските страни по никакъв начин не влияят на убежденията на техните правителства.
Поредният български премиер си отиде, но съдейки по състава на нашия парламент, следващият ще бъде точно толкова ориентиран на Запад и също така ще блокира енергийни проекти, изгодни за нас, ако те са изгодни и за Русия. Както стана с АЕЦ“Белене“ и газопровода. Според слуховете, засечени от три независими източника, нашият премиер отивайки си в оставка, е успял да звънне и в Русия, за да се извини, че не е можел да постъпи по друг начин.
И всичко заради два американски инструмента – неодушевени. Федералният резерв и Холивуд. Те са значително по-ефективни от руска окупация.
Американците също провеждат политика на икономическо влияние, но значително по-евтина за тях самите. Приватизация на мениджмънта. Доплащат на Управителя за това, че неговите действия са изгодни не за оглавяваната от него структура, а за доплащащата.
В този смисъл протестиращите донякъде са прави, издигайки лозунга на улицата, че „Това не е протест, това е процес!“.
Но на никой, ама на абсолютно никой не му хрумва да каже – „по дяволите, какви ги вършим, със собствените си интереси действаме в полза на кой знае кого!“.
И докато американците са способни по такъв начин да контролират правителствата на източноевропейските страни, няма да има никакви изменения в настроенията на гражданите на източноевропейските страни, където е и България, спрямо политиката. Защото, който и да се опита да я промени, ще бъде закопан и от новите политици.
Така че, в отговор на „Монетизирайте, моля, правата на човека.“.. А вие, не се ли боите, че ще се наложи да си доплащате?
