/Поглед.инфо/ В 23:32ч. московско време на 28 февруари 2015 г., Русия се сдоби с още един символ в многовековната си история. Това го повтарят онези, които не познават историята, но имат желание да получат просветление от изрази като „Русия вече не е същата”. През октомври 1996 г., след убийството на Андрей Луканов , имаше подобни заглавия в българските вестници.

За биографията на Борис Немцов бяха припомнени всички възможни подробности,но те не дадоха отговор на истинския въпрос – защо президентът Борис Елцин направи един избор през 1998 г., определяйки своя съименик за първи вицепремиер, но не го потвърди в новогодишната нощ на 1999 г.? Реална ли беше дилемата „Немцов – Путин” в този исторически момент или това е опит да се „осъвремени” тя към началото на 2015 г.?

Днес, в репортажа от погребението на Б. Немцов във в. „Комерсант”, Андрей Колесников - звездата на руската либерална журналистика, разказва подробно за присъствието на Наина Елцина, за дъщеря й Татяна и зет й Юрий, които стоически остават до края на поклонението. Символиката и внушението е очевидно – личните отношения и чувства са само елемент от дилемата Немцов – Путин, която след 28 февруари се опитват да наложат, както в Русия, така и извън границите й.

Но дори Андрей Колесников - един от най-информираните руски журналисти, няма отговор на въпроса, защо все пак Борис Елцин предаде властта в кремълския кабинет на Владимир Путин, а не на Борис Немцов. И няма отговор, защото умният и блестящ физик, най-младият руски губернатор в Нижний Новгород, любимецът на жените и приятелят на първите десет руски милиардери, Борис Ефимович, трудно можеше да се справи с проблемите на руското общество.

Несериозно звучи днес възродената теза, че в началото на новия 21 век някой вече е трасирал пътищата на двамата руски лидери като възраждане на тривековната дилема за отношенията Русия – Европа. Единствено вярното е, че именно в началото на века вече се залагаше формата на „мирното” настъпление на Европейския съюз, приветствано както от елитите, така и от народите на Централна и Югоизточна Европа. Десетилетие и половина беше необходимо, за да бъде изминат пътя от решенията от Хелзинки – декември 1999 г. до подготвените споразумения за асоцииране на Украйна през ноември 2013 г., които дадоха повод за начало на Украинската криза.

Всичко преживяно в отношенията Русия – ЕС в тези петнадесет години заслужава по-смислен анализ. Нямам никакво основание обаче да приема тезата, която наложиха големите интелектуални центрове в ЕС и САЩ по тази тема днес. Дори аналитични звена катоStratfordси позволиха твърдението, че кризата в тези отношения се роди в деня на референдума в Крим през март 2014 г.

Коя национална и континетална история обаче е равномерна и формално логична?

Няма нищо по-човешко, ако днес в Русия Борис Ефичович Немцов е в медиите и в молитвите на хиляди. Той имаше характер, имаше амбиция, имаше искрено руско родолюбие! От това спомените за него вероятно ще останат все така цветни, жизнени и симпатични.

Целият проблем, все пак, е кой написа сценария на това убийство и на тази криза срещу Европа – онази Голямата Европа, която включва и Руската Федерация, а не я изключва по презумция.

Само онези, които имат достатъчнен ресурс, са в състояние да предложат професионална оценка какво загубиха ЕС и САЩ, в какъв сценарий се въвлякоха европейските комисари и президента Барак Хюсеин Обама в украинската криза през последните 100 дни. Защото именно украинската криза вероятно реши и личната съдба на Борис Ефимович Немцов.

Тук предлагам само част от онези събития, които фиксират трагичната равносметка:

  • Дебельцево – никой не може да предложи днес коректни цифри на жертвите на украинските специални части и частни формирования на олигархията в района на боевете. След подобно поражение, доверието във висшето военно командване на Украйна е крайно ниско, в националния бюджет липсват средства за ново превъоръжаване, а още по-трудно ще бъдат попълнени частите с нови резерви.

  • „Минск – 2” – за всички е ясно, че Донецк и Луганск фиксираха отстояваната от Киев територия – няма друго смислено определение, след като бяха поети ангажименти за изтегляне на тежкото въоръжение.

  • В навечерието на 8 март властите в Киев разполагат с 6,5 млрд. долара валутен резерв и надежда, че на 11 март МВФ и г-жа Кристин Лагард ще вземат решение за отпускане на хипотетичните 40 млрд. за 4 години и 11,5 млрд. за 2015 г.

  • Срещу какви ангажименти и при какъв контрол в Киев обещават хипотетични реформи, но никой не желае да бъде реалният изпълнител на един драстичен план. Може би единственият кандидат за това е министърът на финансиите Наталия Ивановна Яресько, която при провал бързо ще отпътува към родния си щат Илинойс.

  • Прогнозите за бъдещето на Украйна остават неясни - през 2014 г. БНП на Украйна е 175 млрд., при население от 48 млн. Души, а рейтингът на страната вече е „ССС−”, което значи „безнадежно”, годишната инфлация вероятно ще надхвърли 220 %, а инвестиции, извън сферата на добива на шистов газ, трудно ще бъдат привлечени.

  • Изборът на президента Петро Порошенко беше компромисно решение към пролетта на 2014 г., т.е. преди началото на военната фаза на украинската криза. Днес отново сме в същия пролетен сезон, но на 2015 г., балансите на вътрешноукраинските сили вече са различни, а претенциите на Арсений Яценюк, Олег Тагнибок и Виталий Кличко са други. Колко пъти трябва да прелита през океана заместник държавният секретар г-жа В. Ноланд, за да пренарежда дружината и да пази символичното единство?

  • Икономическата емиграция е очевидна заплаха за съседните страни – за Полша, за Русия и за всички страни от ЕС, в които има многобройна украинска диаспора.

  • Европейската солидарност за санкции срещу Русия вече се пропука – примерите са Унгария и Кипър, още по-категорични са руско-турските споразумения за „Турски поток” - на този етап само за една тръба на газопровода, отведена на тракийското крайбрежие, е с годишен капацитет от 15,3 млрд. куб.м.

  • Няма никакъв отговор на въпроса кой и с какви средства ще модернизира украинската газопреносна система, която днес се предлага за приватизация, но за чиито 49,0% акционерен капитал няма кандидати?

Всичко това ми дава основание да предполагам, че на базата на разработените сценарии на „Втората студена война” и при цялата конкретика на сегашния етап от украинската криза, най-вероятният отговор на въпроса какво се крие зад убийството на Борис Немцов е: Взето е стратегическото решение, новата фаза на геополитическия сблъсък да бъде пренесена от територията на Украйна на територията на Руската Федерация! Опасен експеримент и съдбоносно решение, които никой не си е позволявал да взема вече 70 години на територията на Европа.

Конкретните извършители на убийството на Борис Немцов и поръчителите му - от първа и втора линия, ще бъдат резултат на бъдещите разкрития и свързаните с тях епизоди на глобалната медийна война.

Когато след 10 години някой подготви пълната хронология на събитията след 23:32 ч. на 28 февруари, вероятно ще предложи много по-понятно и по-разбираемо обяснение на събитията.

Днес сме принудени да работим единствено с елементи от пъзела, с интуиция и с филтрирани информационни източници. Но още на този етап са очевидни предупрежденията за геополитическа катастрофа, породени от убийството на Борис Немцов.

Руският сценарий е ясен – Владимир Путин ще принуди мудната и неефективна администрация да извади всички възможни доказателства за пълната липса на каквито и да било намеци за участие на Кремъл в това престъпление! Времето за това е една седмица. На срещата на президента Владимир Путин с ръководството на МВД това беше казано в пряк текст...

Руската стратегия ще бъде разположена в няколко плана – запазване на философията и конкретиката на „Минск – 2” за следващите два – три месеца, максимална активност в онези държави на ЕС, които декларативно или фактически показаха желание да излязат извън „единството” на санкции, което наложиха Съединените щати и Комисията на ЕС. Примерите в това отношение ще се разширяват – за изненада на официална София и на булевард „Княз Ал. Дондуков“ – както в четните, така и в нечетните му първи номера!

След като президентът Барак Обама удължи с още една година санкциите срещу Русия, е ясен и актуалният американски сценарий – втвърдяване на реакцията на всяка следваща стъпка в украинската криза. Както писа един руски анализатор, преформулирайки Клаузевиц: „За Съединените щати примирието, заложено в „Минск-2”, е продължение на войната с други средства”.

Истерията „Шарли Ебдо”, провокациите на ислямски радикални организации и терористични компоненти на континента ще бъдат подновени.

Бомбандировките срещу териториите, контролирани от ИДИЛ в Сирия и Ирак, ще продължат. Жертвите сред кюрдското население ще растат, а това отлага по време решението на кюрдския проблем в Турция. Това дава достатъчно широк оперативен контрол на Р.Т.Ердоган, А. Давутоглу и техните екипи до поредния им успех на парламентарните избори през юни 2015 г. Американската и европейска риторика в този случай е без значение.

Нарастващата опастност от ислямски радикализъм е медийно туширана и само отделни елементи от него ще получават публичност и конкретика. До поредната трагедия и до новите жертви...

И през 2015 г. европейската и брюкселска бюрокрация ще възпроизвежда илюзията, че може да води война на два фронта! Уверявам ги – не е възможно, не е полезно и е твърде вероятно да свали за дълго доверието в тази администрация.

Последно – в ЕС има няколко държави с проблеми в политическата и още повече в общата си икономическа и социална стабилност. България е вероятно на първо място в тази класация.