/Поглед.инфо/ Димитър Минков Рачков е роденна 18 септември 1972 г. в Бургас. През 1995 г. завършва НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова и проф. Пламен Марков. От 1996 г. до 1998 г. работи във Варненския театър, играл е и в МГТ „Зад канала“. През 1998-ма постъпва в Народния театър, а от 2006 г. е част от театрална формация “Мелпомена”. Има над 20 сериозни роли на сцената, като Подкальосин от “Женитба”, Вертер от “Страданията на младия Вертер”, Чушкаров от “Двубой” и др. Носител на „Аскеер“ 2000 г. за изгряваща звезда за Мъжът в „Самолетът беглец“.

Флиртът му с тв екрана датира от 1998 г., когато блясва с ролите си “Клуб НЛО”, а коронната му изява е като водещ на „Господари на ефира“. Той е и гласът на Бай Брадър, чийто бургаски говор прави образа още по-колоритен. Прави запомнящи се роли в комични тв предавания като „Пълна лудница“ (с култовия Жоро Бекъма) и “Ол инклузив”.За вторисезон еиводещ заедно с Васил Василев-Зуека на предаването “Като две капки вода”.

От 2009 г. е заедно и в живота с екранната си партньорка Мария Игнатова. Има син от първия си брак Димитър Рачков-младши на 7 години.

-Митко, господар си не само в ефира, владееш сърцата на много българи, а толкова рядко даваш интервюта. Защо?

-Приемам само когато имам да кажа нещо ново на хората. Не държа на всяка цена да фигурирам в медиите ей така, за да ме има. Другата причина е жълтата преса. Ето, сега си говорим с теб, давам ти едно истинско, откровено интервю, след това то излиза в “Преса” читаво, едно към едно, прочитат го от някой жълт вестник и изкривяват цялата информация, като пълнят цели страници с неистини. И човек си казва, какво като в “Преса” ще излезе качествено, като после ще се появи в още 6 жълти издания изкривено. Ние някак свикнахме да не обръщаме внимание на жълтата преса, която пише лъжи за нас. Но всъщност поразиите й повече рефлектират върху вас, сериозните журналисти, защото популярните лица спират да дават интервюта.

-Започна вторият сезон на шоуто “Като две капки вода” и си личи, че двамата със Зуека яко се забавлявате.

-Да, изключително съм щастлив, че участвам в този формат. Миналата година беше нещо ново, но още след първото излъчване си казахме, че това е нашето предаване. Тази година трябва да сме още по-отговорни и благодаря на Господ, че тръгнахме много добре, и че ме спират хора на улицата, за да ми кажат: “Страхотно, кефим се”.

-В понеделник имитира Катето от “Ритон”. Какво ти струваше това? Ето, Къци Вапцаров цяла седмица е ходил на токчета заради Лили Иванова.

-Имаше гласуване на нашата фейсбук страница “В кои образи искате да видите Рачков и Зуека” и феновете ни избраха “Ритон”. С цялото уважение към тях, разбира се. В това шоу не се пародира. Тук се стараем максимално да се приближим до пеенето, визията и характера на изпълнителите. Уточнихме, че аз ще съм Катя, а Зуека - Здравко. Хубаво, обаче трябваше и да пеем. Не беше буфосинхронада, а пеене наистина и Дони видя много зор, особено с мен. Не знам колко часарепетирахмепесента. След това грим - 3 часа и половина, после рокли, токчета. Гърдите не искахме да са гротеска, като в някои скечове, – с топки. Бяха изваяни доста професионално.

-От всичките ти екранни изяви в коя си най-много себе си – като “господар” ли?

-Да, защото там не играем, там сме си ние. Успехът на това предаване, с всичките му качества и достойнства, се дължи на стремежа ни да бъдем това, което сме. Тръгнеш ли да се правиш на някой друг, губиш. Зрителят е интелигентен, веднага улавя фалша.

-Казваш, че там си себе си, но всеки път си толкова различен, още от излизането.

-Не съм си давал сметка доколко съм различен. Но преди всяко мое появяване на сцената или екрана излизам, сякаш това е като на живот и смърт. Може да си за десет минути, но трябва да е върха и постоянно да внасяш промени.

-Определят те като един от царете на импровизацията. Как го правиш това?

-Много обичам да импровизирам, но и знам, че това е нож с две остриета. Можеш да направиш много добра импровизация, която да разсмее хората, но може да удариш и голяма греда, която да ти кърти главата дни наред след това. Трябва да си освободил съзнанието си, да ти е много леко в главата и единственото, за което да мислиш, е да си свършиш читаво работата. Изключваш всичко останало и мислиш само за ролята си, като влагаш цялата си енергия и концентрация в изпълнението.

-Правите ли по няколко дубъла в “Господарите”?

-Дублите са за скечовете. В “Господарите” се стараем да го правим по веднъж, защото тогава реакциите ти са най-истински и е най-вярно и сетивно.

-Как си със сценичната треска?

-Винаги я имам, дори на запис. Адски отговорна работа е, особено когато е на живо, както в “Като две капки вода”. Напрежението е огромно. Всичко може да се случи по време на лайв – да спре микрофон, да забие компютър, да загасне осветление от токов удар, на някого да прилошее, както тази година на Нети… Трябва да си подготвен за всякакви ситуации и да реагираш адекватно. След тези живи предавания сме като изцеден лимон… Следващия ден не поемаме никакви ангажименти.

-Някога хрумвало ли ти е, че можеш да напишеш сценарий, като сам си измислиш образ и после си го изиграеш?

-Нямам самочувствието, че мога да пиша, сценариите изискват съвсем други качества. Но като сме импровизирали за образи, за предавания, Магърдич (Халваджиян – бел. ред.) няколко пъти ми е казвал: “Абе ти трябва да седнеш да пишеш”. Даже ми подари един диктофон, когато се сещам за нещо, да си го записвам. Но не го правя, защото дори да тръгна нещо да импровизирам, няма да се сетя за диктофона. И като му натисна копчето, какво от това? Някак ми стои сухо, измислено. Докато при импровизацията на маса, когато целият екип си говорим, всичко се случва там, на момента. Иначе даваме идеи на сценаристите за образа, така той ти става близък още докато се доизмисля.

-Важи ли и за теб максимата, че клоунът след спектакъл е тъжен?

-Да, често ме питат дали съм тъжен в живота. Нормално е, когато си подложен на стрес и на по-голямо напрежение, след това да си в по-минорно настроение. Не знам, по-скоро съм уморен, отколкото тъжен. Но и щастлив, когато съм имал успех. Това е приятна умора.

-Стояла ли е някога пред теб дилемата екран или сцена?

-Да, изиграл съм много хубави роли, и то още като съвсем млад актьор. В Сливенския театър играех Подкальосин от “Женитба”, Вертер в “Страданията на младия Вертер”, Чушкаров в “Двубой в Народния театър. А въпросът театър или телевизия стоеше на дневен ред и продължава да е така. През 1995 г. завърших НАТФИЗ, през 1996-а започнах работа като професионален актьор. Но от 1998-ма се занимавам и с телевизия в легендата “Клуб НЛО”. Оттогава започнах да работя успоредно телевизия и театър. Доста години – от 1998-ма до 2008-ма се занимавах и с двете неща, но в един момент се уморих и се почувствах раздвоен. Казах си: “Ми ти нито на едното място си вършиш работата като хората, нито на другото”. Исках да съм честен към себе си и към хората, с които работя, мислих няколко месеца, и в един момент реших да напусна щатното си място в Народния театър. Но това не означава, че съм го напуснал изцяло. Това няма да се случи. Просто реших, че повечето си време и енергия ще посветя на телевизията. Засега. Но никога не казвам “Никога”.

-Все още си ангажиран с частната театрална формация “Мелпомена”, нали?

-Да, там продължавам да играя в две представления на театъра, на сцената на Армията – “Вражалец” и “Благородния испанец”. За мен това е много важно. Контактът с живата публика и мирисът на театралната сцена е нещо съвсем различно, по-истинско.

-Как релаксираш, какво те зарежда?

-Обичам да излизам извън София, в планината. Тишината ме зарежда много, както и общуването с хора, които нямат нищо общо с моята професия. Това ме разтоварва. Ходенето по заведения обаче не ме релаксира.

-Какво обичаш да правиш, когато никой не те гледа?

-Мога да си гледам вкъщи готин филм или телевизия - едни такива тривиални и скучни неща… Ако някой непознат проследи моето всекидневие, ще каже: “Това не си ти”.

-Малко ли хора допускаш в личния си свят?

-Да. Знаеш ли, имам способността да преценявам хората още на първата ни среща. Веднага мога да усетя дали някой е добронамерен, искрен, истински или лицемерен. Имам немалко близки приятели, с които споделям много лични неща, и които никога не са ме предавали през годините… Сега като се замисля, нямам приятел, който ме е предал.

-Детството ти е минало в Бургас. Беше ли сериозно, вглъбено дете, или щастлив безхаберник?

-Сериозно и послушно дете бях. Сега някои хора няма да повярват, ще кажат, той е бил луда глава. Но ако питаш майка ми и баща ми, ще ти кажат, че не съм бил никак щур. И в ученическите си години съм имал много малко издънки. Бил съм сериозен в учението, искал съм да бъда от можещите, от знаещите хора.

-А това изригване на кроткото дете на сцената откога е?

-Още от първи клас, оттогава се занимавам с театър в драматичната студия към пионерския дом в Бургас, с ръководител Димитър Еленов. Това нещо адски ме грабна и запали. Занимавах се много активно с представления, рецитали и пионерският дом ми беше като втори дом. Имах едно прекъсване 3-4 години, когато учих в строителния техникум, специалност геодезия. Но детската ми мечта да стана актьор си остана и продължих в академията.

-Какво от проблемите в твоето детство би искал да спестиш на Димитър-младши?

-Няма нещо, което да му спестявам. Аз съм бил едно обичано, добре гледано дете, на което обръщаха внимание. Бях и много изслушвано дете. Никога моите родители не са ме ограничавали, не са ми налагали да правя това или онова. Смятам това за много ценно и се опитвам по същия начин да се държа и с моя син. Не искам да го ограничавам в нищо, смятам, че той трябва да си избере с какво да се занимава. Митко сега е във втори клас, тръгна на 6 години на училище. Аз не съм от тези родители, които възхваляват децата си: “Ох, той е страхотен в това!”. Но ако трябва да съм честен и откровен, синът ми много добре рисува, така че ако иска да се занимава с това, ще го подкрепя. Но гледам, че и при нас му е интересно, идва на снимки на предаванията, на лайфовете. Оня ден го бях взел на “Като две капки вода”. Не го насилвам да идва, той самият изявява желание за това.

-Остава ли ти енергия за игри с него?

-Енергия остава, но ми виси като камък на шията това, че не мога да му отделям достатъчно време. Може би ще прозвучи като оправдание, че такава ни е работата и такова ни е времето. От една страна – да, трябва да работим в този динамичен свят. Ние, артистите, не сме на нормиран работен ден от 10 до 5 и след това вкъщи. От друга страна си давам сметка, че синът ми расте, времето минава и аз никога няма да го видя отново на 5, на 6, на 7 години, и това ми тежи.

-С Мария сте заедно напук на многократните опити да ви разделят. Как го постигате?

-Аз се уморих да коментирам това, даже го приемам със смях. Един ден ни разделят, другия ни събират… Имам един чисто драматургичен съвет към така наречените сценаристи в жълтата преса: да следят сюжетната линия, защото е много важна. Когато разделиш двама човека, по някое време трябва да ги събереш, елементарно, за да може пак да ги разделиш след това… Превърнахме в многосериен турски сериал. Не е смешно, жалко е. За тях. Опитвам се да ги оправдая, че и те души носят. Мисля си, че самите те един ден ще си дадат сметка как са си изкарвали парите – по много нечестен начин. Аз се прибирам вкъщи и съм спокоен, защото честно съм си изкарал парите, докато те живеят на чужд гръб. Те смучат чужда кръв.

-При такава офанзива отвън, само любовта и доверието стигат ли, за да съхраниш една връзка?

-Да, и диалогът е много важен. Трябва двамата да си говорят, особено когато има проблеми. Важно е също и да умееш да правиш компромиси.

-Останаха ли ти нереализирани мечти?

-Да, колкото и клиширано да прозвучи, голяма част от нещата, за които съм мечтал, са се случили. Мечтал съм да стана актьор, да имам дете и имам прекрасен син. То човек, ако няма мечти, е осакатен.

-Може би още едно дете?

-Да, въобще не бягам от отговорността да бъда баща отново. Всичко друго е преходно. Утре ще минат тези предавания, спектакли. И когато всичко свърши, остават само децата.

Преса

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели