/Поглед.инфо/ През нощта на 1 срещу 2 април по цялата линия на съприкосновение на карабахо-азербайджанските сили азербайджанската страна пристъпи към активни атакуващи действия. Това събитие не би могло да се разглежда самостоятелно. То е елемент от поредица събития, към които има отношение Турция. Паралелно на сблъсъка между азербайджанските и карабахските въоръжени формирования, неочаквано Генералният щаб на турската армия заяви, че „не планира държавен преврат”. Арестуван бе Алпаслан Челик, представител на „Сивите вълци”, който подло разстреля Олег Пешков, руският пилот на сваления от турската авиация изтребител Су-24. И то след като джихадистът даде интервюта в множество турски медии.
Изведнъж Турция реши да възстанови в Истанбул паметника на загиналите в многочислените руско-турски войни руски войници. След тоталния провал на турската политика в Близкия Изток и изострянето на двустранните отношения между Москва и Анкара, нашата югоизточна съседка се опитва да създаде група свои съюзници от средите на враговете на Русия. На 15 март президентът на Азербайджан Илхам Алиев посети Турция. Анкара винаги публично е декларирала, че подкрепя Баку в конфликта в Нагорни Карабах. Самият президент на Азербайджан в края на месец февруари т.г. се предложи за посредник в процеса на нормализация на руско-турските отношения. Илхам Алиев многократно е подчертавал, че има добри отношения с Москва и лично с президента Владимир Путин. Самият Реджеп Ердоган непрекъснато се опитва да се помири с Русия, но това според него трябва да стане след отстъпки от руска страна. Пътят, който следва турският президент показва, че той повишава залога и постоянно влошава отношенията Москва-Анкара.
На 18 март 2016 г. личният представител председателя на ОССЕ г-н Анджей Каспршик призова страните в конфликта в Нагорни Карабах да съблюдават строго режима на прекратяване на огъня и да избягват нарастване на напрежението между двете страни. Не е за подценяване и аналитичният доклад на Стратфор, който изведнъж предрече „съществени изменения в отдавна замразения конфликт между Армения и Азербайджан заради Нагорни Карабах”. Американската агенция най-често представя американските планове като свои „прогнози”. Стратфор обясни своята прогноза по следния начин: „Действията на Русия в Южен Кавказ ще привлекат вниманието на Турция и САЩ, тъй като тези страни се опитват да създадат противовес на руското влияние. Ако преговорите по Нагорни Карабах претърпят неуспех, може да се очаква засилване на бойните действия”.
Дотук нищо ново. По-ясно казано, САЩ и Турция се опитват да използват всички стари териториални или етнически конфликти по границите на Русия с цел създаване на максимално количество политически и икономически проблеми и усложнения на Москва. Все пак трябва да имаме предвид, че Азербайджан е преди всичко в сферата на британските интереси. Агентът на Ми-6 Джеймс Бонд във филма „Само един свят не стига” (1999 г.) се снима на фона на реалния нефтопровод Баку-Тбилиси-Джейхан. Докато Армения е много по-близо до Франция и то не само заради Шарл Азнавур.
Баку не отрича, че през нощта на 2 април е предприел настъпателни бойни действия срещу въоръжените формирования на Нагорни Карабах. Ръководителят на пресслужбата на Министерството на отбраната на Азербайджан г-н Вагиф Дярхахла заяви, че „настъплението на военните сили на Азербайджан е осъществено по предварително зададени координати на цели по линията на съприкосновение и в тила”. Влиянието на Турция в Азербайджан е огромно. Турският бизнес и политическият елит умеят да работят с политическия елит и бизнеса в другите страни. Политическите изгоди, икономическите изгоди на страната-партньор не интересуват Анкара. За Турция е важно в средите на политиците и бизнесмените да намери лобисти на своите интереси. Турците успяват в това отношение. В това число и в България.
Силно протурско лоби има в Азербайджан и Грузия. Както и в Татарстан и България. По времето на Михаил Саакашвили грузинската политическа класа бе силно протурска. Даже майката на Михаил Николаевич работеше за Анкара. Около 72% от регионалната икономика на Аджария (област в Грузия) e турска. Турция навлиза в региона на няколко нива: религиозно (налагане на идеологията на Фетхуллах Гюлен), икономическо (работа с търговско-промишлените палати, големите строителни компании, инвестиционни фондове) и естествено на политическо ниво. Протурски проекти се реализират на Балканите и в Централна Азия. Става въпрос за система на обучение на много нива: обучение в гимназии, развиване на междурегионалните контакти, обучение по турски език и литература.
Разпалването на конфликта в Нагорни Карабах по някои експертни оценки обслужва турските интереси за сметка на азербайджанските. Той се превръща в инструмент за натиск върху Москва в ръцете на Реджеп Ердоган. Според някои информации в Нагорни Карабах действат турски наемници и инструктори, които на практика командват азербайджанските военни формирования. Реджеп Ердоган си позволи да говори дори от името на Азербайджан: „Ако арменската страна обяви прекратяване на огъня и прекрати военните действия, то и Азербайджан е готов на това”, предаде Anadolu Agency. Турският президент се вживя в ролята на прессекретар на Илхам Алиев.
Трябва да се подчертае, че мащабната операция на азербайджанските военни сили се осъществи в отсъствието на президента Илхам Алиев в Баку. Азербайджанският лидер в началото на въоръжения сблъсък бе в САЩ на срещата на високо равнище по проблемите на ядрената сигурност. Арменският президент също бе на въпросното мероприятие в САЩ. Както и Реджеп Ердоган. Илхам Алиев се срещна с вицепрезидента Джо Байдън, който увери своя азербайджански събеседник, че САЩ ще поддържат държавния суверенитет и териториалната цялост на Азербайджан.
Баку се е поставил в услуга на геополитическите амбиции на Анкара в региона. Сблъсъкът на 2 април т.г. в Нагорни Карабах може да се оцени и като опит на Ердоган да провери докъде може да „хулиганства” в Задкавказието (Южен Кавказ). Азербайджанската армия се оценява иронично от военните експерти като „много хора с много оръжие”. Официалните арменски въоръжени сили не участват в бойното стълкновение на 2 април т.г., а армията на Карабах е около 30 000 войника при население 120 000 души. Тя има отлична боеспособност и е възприела всички положителни качества на бившата съветска армия. Самите карабахци не са арменци по манталитет. Неправилно е да се смесват. Те са безрасъдни смелчаци и не се страхуват да умрат. В първата война в Карабах батальоните са формирани по следния начин: зад един карабахски войник се строявали по девет ереванци. Нещо като разликата между сърбите в Република Сръбска в Босна и белградските сърби. Карабах е родно място на няколко съветски маршала. Най-известен е Иван Баграмян. Благодарение на него в определена степен Турция не влезе във Втората световна война. След бързата намеса на Москва в Карабахския конфликт въоръжените сблъсъци затихнаха. Баку разглежда Русия като съюзник, а Ереван разглежда Москва като средство. Това е съществена разлика. Въпреки, че не се вижда на пръв поглед.
Редица признаци подсказват, че САЩ са „отписали” Реджеп Ердоган. През последните години в турския политически пейзаж се наблюдават две интересни личности: проповедникът Фетхуллах Гюлен, който живее в САЩ (Пенсилвания) и Абдуллах Гюл. Фетхуллах Гюлен проповядва според американците „правилния ислям”. Зад него стои огромна империя. Над 1200 училища в 140 страни в света, има 8 милиона последователи, от които 6 милиона в Турция. Не са за пренебрегване и 30 000 предприятия в Европа и САЩ.
Още преди десетина години редица експерти считаха, че при изграждането на Pax Americana в нашия регион и Близкия Изток, на Турция се гледа като на бъдеща „фронтирна империя”. Страна с национален суверенитет, която ще изгради пояс около себе си от страни, лишени от национален суверенитет и абсолютно зависими от нея. Въпросната конструкция се планира да бъде нещо като подпроект на проекта Pax Americana. Турция се изгражда като аналог на Полша в региона на Прибалтика. Фетхуллах Гюлен осигурява идеологията на бъдеща Турция.
Абдуллах Гюл от 1983 г. до 1991 г. работи в банковата сфера в Саудитска Арабия. През същата година се връща в Турция и незабавно става политик и депутат. Класически случай на „отгледан” в чужбина лидер. През 2002 г. Абдуллах Гюл е премиер на Турция. Той разчиства политическия терен на Реджеп Ердоган, който по-късно става министър-председател. След своя президентски мандат Абдуллах Гюл отива в „сянка”. Той оставя Реджеп Ердоган да влезе в множество конфликти и се разграничава от него. Днес отново изплуват фигурите на Фетхуллах Гюлен и Абдуллах Гюл. Днес единият осигурява идеологията, а другият структурната работа на държавните институции, пак в „сянка”. Мрежата на Фетхуллах Гюлен е забранена в Русия. Това не му пречи в интервю за „Московский комсомолец” да критикува Ердоган и да нарича Руската федерация „велика страна”.
През последните месеци прави впечатление, че в глобалните медии на Реджеп Ердоган му се изгражда образът на „бесен” политик. Даже неговите бодигардове го излагат по време на посещения в чужбина. Най-вероятно след отстраняването на Реджеп Ердоган в турския политически живот ще са завърнат с пълна сила Фетхуллах Гюлен и Абдуллах Гюл.
Втората Карабахска война започна на 1 април 2016 година. Тя затихна, но не се знае кога ще избухне отново като следствие от динамиката на руско-американските и руско-турските отношения.
