Взривовете на летището и в метрото на белгийската столица отново са тема №1 в световните медии. Обикновеният човек е залят с лавина от детайли, които „давят” основните причини за кървавия хаос, наречен „глобален тероризъм”. Естествено, основните въпроси са: Какво правим ние европейците сега? Какви са причините за взривовете в европейските и други градове? Какъв е изходът? Въобще има ли такъв?

Европа е населена с умиращи нации. Такива са тези, при които нивото на раждаемост пада под коефициент 1,5. На Стария континент подобни държави са около 30-ина. В България коефициентът на раждаемост е 1,52. За просто възпроизводство на дадена нация този коефициент трябва да бъде минимум 2,1. Независимо от своето въоръжаване и участие във военния съюз НАТО повечето от страните-членки в него масово се „разоръжават демографски”. Всички отбелязват, че преобладаващото число мигранти, които нахлуват ежедневно в Европа са млади мъже между 15 и 29 години. Тази възраст се нарича „бойна възраст”. Какво ще се случи през 2020 година? Тогава в света ще има около 1 милиард мъже в „бойна възраст”. От тях европейци ще бъдат едва 65 милиона. За разлика от мюсюлманите, които ще са 300 милиона.

През 20-ти век САЩ увеличиха своето население от 75 милиона през 1900 г. до 300 милиона през 2006 г. Ако Европа бе направила същото за този период от време, то сега европейците щяха да бъдат 1,6 милиарда. Да, повече от Китай, който официално е 1,4 милиарда. Индия е 1,1 милиарда. От 1500 г. до 1914 г. западноевропейската жена средно е отглеждала 6 деца. За 100 години мюсюлманските страни надминаха два пъти десетократното увеличение на населението, което постигна Европа между 1500-1900 г. Не е случайно, че Ясер Арафат преди години заяви, че оръжието на победата на палестинците срещу Израел е „матката на палестинските жени”. През 20-ти век популацията на мюсюлманите скочи от 140 милиона на 1,4 милиарда.

Днес мъжете в Европа влизащи в „бойната възраст” са 9% от тези в света. През 1500 г. те са били 11%. Забележете, в навечерието на Първата световна война през 1914 г. европейците в „бойна възраст” са 27%. Английският вестник The Telegraph на базата на прогнози на Международния валутен фонд (МВФ) написа, че към края на 2017 г. в Европа ще пристигнат около 4 милиона мигранти. ЕС от своя страна прогнозира, че те ще бъдат към края на същата година 3 милиона. Началото на 2016 г. е тревожно. По данни на Международната организация по миграция, през януари 2016 г. в Гърция влизат дневно по 1735 човека. За сравнение, през януари 2015 г. в южната ни съседка са влизали по 47 човека дневно.

През настъпващата пролет и лято е очевидно, че човешкият поток ще се увеличи. Гръцкият министър за миграцията Янис Музалас твърди, че дори през зимните месеци при добро време количеството на мигрантите нараства. Според Eurostat от началото на „кризата” през 2014 г. до този момент, сирийци са едва 31% от тези, които са поискали убежище в ЕС. Може да се очаква, че през Гърция на път за Европа през 2016 г. ще преминат около 1 милион мигранти. През 2015 г. човешкият поток през южната ни съседка бе 853 650 човека. „Входни врати” за Стария континент са още Италия и Испания. По данни на МВФ през 2014 г. в света 60 милиона човека са напуснали своите места на постоянно местожителство.

Бързо забравихме, че през 1996 г. Западна Европа прие 1,4 милиона бежанци от разрушената от НАТО наша съседка – Югославия. Известният геополитик професор Арнон Софер от университета в Хайфа още миналата година предсказа, че в резултат на нестабилността в Близкия Изток, войната в Сирия и появата на ДАЕШ, но и измененията на климата, сушата и демографския взрив, към Европа ще тръгнат не милиони, даже не десетки, а стотици милиони мигранти. Да не забравяме, че след свалянето на Муамар Кадафи, който спазваше своите ангажименти да сдържа мигрантската вълна от Африка към Европа, африканците все повече проявяват вкус по отношение на миграцията.

Германският социолог професор Гунар Хайзон, който преподава по военна демография в „Колежа по отбрана” на НАТО в Рим твърди, че „80% от проблемите в световната история започват в общества, в които доминират младежите”. Проблемите могат да бъдат различни. Ръст на престъпността, опити за преврат, революции, метежи и граждански войни. По този повод е въведен и термина „младежки балон”. Става въпрос за следното. В страна, в която минимум 30% от мъжкото население е на възраст между 15 и 29 години се образува въпросният „балон”.

Ако германците след 1945 г. се възпроизвеждаха така както между 1900 и 1914 г., то в Германия щяха да живеят 500 милиона човека. От тях щяха да бъдат 80 милиона мъже на възраст 15-29 години. Но към днешна дата мъжете в „бойна възраст” в Германия са едва 7 милиона. Картината в страната на Гьоте е отчайваща. Социологическо изследване показва, че 40% от мъжете в Германия искат да бъдат… домакини. Осмисляйки тези цифри става ясно, че нахлуващите в Германия хиляди млади мъже от Близкия Изток, Азия и Африка са мощна бомба със закъснител. Европа променя своя етнически и конфесионален облик. Във Франция около 15% от личния състав на френската армия са мюсюлмани. В швейцарскита армия те са 20%. Старият континент е „капитулирал демографски”.

Малко история. Испания към 1493 г. е с население около 6 милиона. През 1350 г. испанците са били 9 милиона. През 1484 г. папа Инокентий VIII издава декрет. Мерките за контрол на раждаемостта се наказват със смърт. В резултат на това средната численост на децата в испанските семейства става 6-7 деца. Това довежда медианата (възраст, която разделя населението на две равни части) на възрастта на населението да стане 15 години. През 1350 г. тя е 28-30 години. Съгласно католическата традиция най-големият син наследява своя баща. Останалите синове получават магарето или петела. По това време възниква понятието „сегундонес” – втори синове. Именно те тръгват да покоряват Новия свят. Вторите, третите синове. Всички те са млади, нормални, добри момчета. Разбират, че е лошо да се убиват и измъчват аборигените. Това е грях. Много добре са разбирали разликата между психопатите, убийците и тях самите. Затова, когато са тръгвали в атака са се нуждаели от религия, която да обясни, че се убиват не обикновени и нормални хора, а неверници, грешници. Тогава и съвестта е чиста. По тази причина Гунар Хайзон не нарича тези завоеватели и колонизатори християни, а христианисти. Младите испанци не са били християни, а христианисти, на които е била необходима идеология, оправдаваща ужасните и жестоки убийства. Точно такава е днес разликата между мюсюлмани и ислямисти.

В този план на разсъждения, Пиер Конеса, висш служител във френското Министерство на отбраната, обръща внимание на термините, които се ползват. Според него е по-коректно да се говори за „Радикално салафитско движение” или за „Джихадистки салафизъм”. Той не приема да се говори за „Радикално ислямистко движение” тъй като терминът „ислямист” е твърде неясен и е прекалено конотиран по отношение на исляма. Конотативните значения влияят върху оценката, която правим при интерпретацията на дадено съобщение.

В Германия се наблюдава и една друга интересна картина. Много „етнически германци”, както е прието да ги наричат, започнаха да емигрират. Всяка година минимум 150 000 немци напускат своята родина и отиват основно в англосаксонските страни. Канада, Австралия и Нова Зеландия правят всичко възможно да имат постоянен приток на образовани мигранти като облекчават тяхното приемане и настаняване.  Няма нищо чудно, че младите, работливите и усърдните хора бягат. Те трябва да поддържат не само стареещото население на своята страна. Ако се вземат 100 младежи на 20 години се оказва, че 70 французи или германци трябва да издържат 30 свои връстници от мигрантите, заедно с техните деца. Този факт кара местното население във Франция, Германия и Холандия да напуска своите страни. Най-добрите бягат. На англосаксонския свят в близките 30-40 години ще са му необходими около 50 милиона добре образовани имигранти от Западна Европа. Условия за решаване на този проблем се създават с наплива на човешкия поток от Близкия Изток, Азия и Африка в Стария континент. Една съществена подробност, раждаемостта в Тунис е едва 1,7. Обаче същата тази тунизийка като пристигне във Франция ражда средно 6 деца, защото френското правителство й плаща за това. Англосаксонците са се изхитрили. Те не дискриминират на расова, етническа или конфесионална основа. При тях дискриминацията е на квалификационен принцип. Не си образован? Отивай в Западна Европа! Там имиграционните правила са други.

Какви са резултатите до този момент? Според Фернандо Рейнарес, директор на програмата „Глобален тероризъм” в Кралския Институт Алкано (Испания), през юни 2014 г. ръководното звено за външни операции на ДАЕШ е взело решение да организира оперативна мрежа за извършване на атентати в Западна Европа. Околностите на Брюксел са определени като база за подготовка на терористичната дейност. Общината Моленбек е особено подходяща за тази цел. В нея близо десет години съществува джихадистка субкултура. В Брюксел най-разпространеното име сред новородените момченца е Мохамед. Да си припомним. След атентатите в Мадрид на 11 март 2004 година следите на терористите водеха отново към Моленбек. Белгия е страната дала най-много джихадисти в Сирия на глава от своето население. През февруари тяхният брой е 562 ислямисти. Според белгийските специални служби близо ¼ от тях вече са се завърнали в Белгия. Атентатите на 13 ноември в Париж бяха планирани в Сирия от ДАЕШ. Но подготвени в Белгия.

Какво ни очаква в бъдеще? Има няколко варианта.

Първи вариант: постепенна колонизация на Европа. Постоянен ръст на политическото и културно влияние на мюсюлманската диаспора, която с активната помощ на европейците-колаборационисти постепенно ще овладее управляващи позиции в политическата, културната и икономическата сфери. Този процес в момента се ускорява благодарение на опортюнистите от състава на коренното население. Всяка година над 50 000 французи се отказват от християнството и приемат исляма. Изпадналата в дълбок маразъм Европа е лишена от жизнена енергия и воля за свобода. Тя е тотално подчинена на волята на Вашингтон и не се съпротивява на пришълците от Близкия Изток, Африка и Азия. Не е далеч денят, в който европейците ще се окажат неканени гости в собствения си дом.

Втори вариант: директно завоюване. Опирайки се на своето числено превъзходство и енергия, с фанатична вяра, мюсюлманите покоряват европейските страни. Превъзходството в „бойната възраст” е изцяло на страната на мюсюлманския свят. Жестоко се потушават всякакви опити за съпротива. Част от коренното население насилствено приема исляма. Останалите започват да плащат джизие (данък, който се събира от немюсюлманите). Теоретично звучи възможно, практически обаче има пречки, свързани с високотехнологичното военно осигуряване на Европа. Тоест, това е една слабо вероятна хипотеза.

Трети вариант: гражданска война. Най-жизнеспособната част от европейското население се мобилизира около десните партии и се вдига на борба. Европа се връща четири столетия назад във времето на опустошителните религиозни войни. Все пак има надежда. Трите сценария са построени на демографски прогнози. През последните две столетия всички опити да се предскаже динамиката на движение на народонаселението неизменно приключваха с конфуз. Демографските тенденции носят цикличен характер. Никой не знае в коя посока те ще тръгнат в бъдеще.

Европа има огромни слабости. Тя е обзета от бюрократична скованост, политическа инертност, мултикултурализъм, политкоректност и упадъчни настроения. Особено поразени в този план са европейските елити. Най-вероятно ислямистите няма да прибегнат до драматични действия, а ще продължат да изграждат политическа автономия на мюсюлманските общини. В околностите на големите френски градове вече са възникнали около 800 мюсюлмански анклава, където представителите на властта и полицията нямат достъп. Там населението не живее според законите на страната, а по законите на шариата. Социалните служби в Западна Европа все по-отчетливо се преориентират към обслужване на мюсюлманското население. В Дания мюсюлманите са 5%, но 40% от разходите на датската държава по програмите за социална защита са предназначени за последователите на Мохамед.

Вероятната стратегия на „Ислямска държава“ в Европа ще се гради основно върху политическата компонента. Организираното насилие във вид на терористични акции засега ще има само тактически характер. Терорът няма да бъде широкомащабен, ще бъде свързан с конкретни обстоятелства и подчинен на задачата да всява страх в населението и властта.

Типичен пример за този подход са безчинствата на мюсюлманските хулигани в предградията на Париж през 2005 година. Масовите „стихийни” безредици като тези през 2015 г. в Кьолн по Коледа ще се съчетават с атентати на инфраструктурни обекти, общински предприятия и транспортни възли. Целта е дестабилизация на икономиката. Ще има вандализъм по отношение на забележителности и паметници на културата, за да се задълбочи усещането за безизходен хаос. Няма да липсват и нападения над туристи с цел парализиране на туристическата индустрия.

Ако бъде позволено стратегията на ДАЕШ да се реализира, то ще се появи постмодернистки колониален режим. Огледално отражение на историческия модел. Нови и автономни мюсюлмански анклави ще възникват вътре в тялото на колонизираните държави (бившите метрополии), а мюсюлманските метрополии ще играят ролята на тилови бази на джихадистите. Европейските мюсюлмански анклави ще имат задача да удържат местните правителства от прекалено активно участие във войната срещу терора. Създаденият хаос на Стария континент ще изпомпва капитали и висококвалифицирана работна ръка към англосаксонските държави. Този процес ще води до подриване на икономическата база на Европа и разпадане на ЕС. И естествено, преориентиране на редица, предимно източноевропейски държави към други регионални съюзи, в които те ще търсят защита на своите национални интереси, които Брюксел игнорира години наред.