/Поглед.инфо/ Ако имплицитно се допусне, че в страната на най-ниските работни заплати и на най-голямото неравенство в Европейския съюз потенциалният сегмент на лявата идея е поне 60% от гражданите, то сумарните резултати на БСП, „Левицата!“ и другите дефиниращи се като леви партии, могат да се оценят най-малкото като катастрофални. 1 от 10 избиратели да те припознае за лява алтернатива е не само катастрофа, а признак на предстояща ликвидация…

Да се абстрахираме от предстоящото ломотене на тема: „Ние ще си направим анализите и след това ще вземем съответните решения“ и „нарочно ни крадат гласове“, и да кажем това, което ще бъде пропуснато в тези „професионални“ анализи.

Поставям тези въпроси като основа за бъдещ диспут, а не като истини от последна инстанция. Те опират до три свързани неща: идея, организация и лидерство.

  1. Има ли още „лява“ идея и каква е тя?!

Акцентирането на „антиджендър“ идеята от страна на БСП и на „автентичността на левицата“ от „Левицата!“ са неудачни и неактуални послания, даже да са верни.

Акцентите на „общественото мнение“ в България очевидно бяха подценени. Нали беше вярно че „Глас народен – глас Божи“?!

При тези избори – при условията на провеждаща се война в сърцето на Европа, основният външнополитически акцент трябваше да бъде фокусиран върху две парадигми: неучастие по никакъв начин във войната и вдъхновяващо предложение за справедлив мир. За съжаление, твърдението че не сме изнесли „и един патрон“ за Украйна, бе системно разбивано от коалиционните партньори на БСП в коалиционното правителство. Как да ти се вярва, като очевидно подвеждаш електората си (ако ПП ПП са прави, че България е изнасяла оръжие за много милиарди)?

Борбата за справедлив мир не е русофилство или „путинизъм“, а елементарен хуманизъм! Всеки ден стотици украинци и руснаци гинат, това добре ли е? А ако няма мир, а ескалация – чии синове и съпрузи ще поемат щафетата?!

Що се отнася до вътрешните социално-икономически акценти, то и тук топката се тупкаше в пространството на миналото, на краткото настояще и на центъра, а не на лявото: „Ние ви осигурихме…“; „Ние ще ви дадем…“, „Ще се справим с инфлацията…“, „Ще вдигнем заплатите и пенсиите незабавно…“, „Ще подкрепим най-бедните…“ и т.н.

По този начин се загуби перспективата за предстоящите управленски 4 години и най-лошото, нарасна недоверието у левите избиратели в една дреболия – от къде ще се вземат средствата за това „даване“ при тази криза, при този импотентен (почти нулев) растеж и при изнасянето на печалбите от чуждите „инвеститори“? Още повече че вече БСП е „заобиколим“ фактор за управление на десницата.

Пропуснаха се важни други акценти:

  1. В страните от Европейския съюз около 50% от БВП преминава чрез държавата, а в България – около 40%. Гаранция за слаба държава. Как да се „доближим“ до „добрите практики“ остана без отговор от левицата.

  2. Левицата във всички страни поставя във фокуса на вниманието си първичното разпределение на добавената стойност „заплати – печалби“ (четете по този повод и Адам Смит, и Карл Маркс, и Джон Мейнард Кейнс!). Обратно, левицата в България от три десетилетия обръща внимание на преразпределителните процеси а не на първичното разпределение, а тук е проблемът, драги „професионални политици“!

  3. След първичното разпределение е време да се помисли и за преразпределението на доходите. След алогичното решение от времената на Тройната коалиция, когато бе въведен омерзителния „плосък данък“, преразпределението на доходите в България е в полза на най-богатите. Всяка автентична левица би осигурила по-малко неравенство чрез прогресивно данъчно облагане върху доходи, богатства и наследства. А не върху „Няма да пипаме данъците“ – обещанието пред капитала.

  4. Има още нещо, което на икономически език се нарича „крайно потребление“ – също тема от лявата идея. Ако „който не работи, не трябва да яде“ (и за да я яде, левицата настоява за пълна трудова заетост), то и обратно е вярно – „не трябва да яде този, който не работи“. Факт е, че в нашата страна има професионални майки, неосигуряващи се трудещи се, „сив сектор“ и т.н., които имат „права“, но нямат „задължения“. Е и на тях ли безкрайно ще се „дава“?

Освен всичко друго, левиците по света имат и допълнителна тема: правата на природата. Приватизирането и концесионирането като „идеали“ на десницата не могат да бъдат програма на левицата, но и тук посланията са от постни по-постни.

Време е левицата в България да понамали приказките за „даването“, като преди това преосмисли „вземането“!

Да, лявата идея е жива, даже партиите да я пренебрегват!

  1. Има ли организация на левицата?

Ако БСП и „Левицата!“ са левите организации, то очевидно гражданите не ги припознават като автентично леви. Или не ги разбират (и това е вариант, ако гражданите искат повече от възможното).

И двете „левици“ трябва да са пирамидални структури с ясни критерии за социални асансьори нагоре и надолу по веригата – ако се доверим на научния мениджмънт. И сред тях трябва да доминират наистина представители на „наемната работна сила“, на „унижените и оскърбените“, на „левите идеолози“ и т.н.

Очевидно е и за незаинтересованите, че тези левици не са формирани по тези признаци.

БСП продължава да се оплаква, че „другите ни крадат от гласовете“ на „крепостните“ граждани. Е, няма как да е така, стига с носните кърпички и сълзите! Освен това в ръководството на БСП – и чрез БСП в НС и МС – проникнаха доста представители на „новобогаташите“ и на „ветропоказателите“ (от СДС и други десни партии). Да добавим и щипка сол: някои от депутатите на соц. партията не само не са убедителни, а и са нежелани зя лявото гражданство по места. Въпреки всичко, БСП имаше мощна информационна артилерия както чрез огромните субсидии от държавата, така и чрез собствените печатни и телевизия, но остана трайно в ХХ-ти век, пренебрегвайки Интернет.

„Левицата!“ не само късно се осъзна като „левица“, но и включи в себе си авторитети, които преди твърдяха че „вече няма лява и дясно“. От камък няма как да направиш цигулка.

Горното не означава че сред левите кандидати за НС нямаше безспорни авторитети, „светли личности“ и нови лица; но всяко НС не е сума от хора от различни сектори и с различни професии, а „водачи“ с особени интереси на левицата – тези на болшинството граждани.

И в двете леви организации – БСП и „Левицата!“, в листите беше пълно с хора, които не изразяват собствени идейни цялостни леви платформи. Малцина са тези, които пишат и четат базисните теоретико-практически идеи в „Ново време“, „Дума“, „Поглед инфо“ и т.н. Освен това, в тези листи отсъстваха „звезди“ като, например, проф. Иво Христов, доц. Валентин Вацев и други, които се припознават от общността като важни за всяка победа…

И накрая, високомерието на БСП трябва да бъде излекувано. „БСП за България“ е ярък посредствен нарцисизъм, ако БСП е в коалиция. Освен това, не най-близките ти са ти най-големите врагове, както от десетилетия „работи“ на практика соц. партията. Има врагове, но те са от „другата страна“ на центъра.

Работната ми хипотеза е: чрез нова идейна платформа и чрез нова организация (коалиция?) към възвръщане на доверието.

  1. Има ли лидер(и) левицата?

Въпросът за лидерството не е от тези, които трябва да бъдат подценявани. Ако някой го подценява, нека си представи и ГЕРБ без Борисов, „Възраждане“ без Костадинов или Президентството без Радев.

Но въпросът за лидерството не трябва да бъде и надценяван. Сигурен ли е някой, че ако Нинова бъде незабавно сменена, БСП ще поеме възходяща тенденция? Оглеждайки се, не се забелязват отдалече някакви „изгряващи самобитни звезди“, въпреки че сред членовете на БСП има ярко изявени обществени (не само леви!) личности! Личностите не са „звезди“, но са богатство на всяка партия. Ако не става ясно какво искам да кажа, ще си позволя да посоча Велислава Дърева, Румен Петков (и двамата), Георги Първанов. Даже някои са национално богатство.

Позорно е, че централата на БСП окастри някои от своите „най-непослушни“, но не твърдоглави, членове. Ако ги беше насочила към полезна и продуктивна насока, със сигурност и досега щяха да бъдат от полезни по-полезни. Без да бъдат № 1 в партията. Разумно е – най-малкото – да бъдат върнати партийните им билети и то масово и незабавно. Разумно е „безпартийните социалисти“ да бъдат интегрирани в търсене на нова идеологическа платформа. И тогава от някъде ще се появи онзи безспорен лидер, „когато му дойде времето“.

  1. Заключение

Със сигурност театралните постановки в следващите дни ще се заемат с представленията „Как да се състави правителство?“ и „Как да спечелим местните избори?“. И през двете постановки ще преминават милиарди левове, така че по трасето ще падат и някои „трохи“, които са важни за „който трябва“.

Това не пречи да се започне разораването на незасятата целина:

  1. Кръгла маса „Бъдещето на лявата идея“.

  2. Открити разговори за бъдещето на обединената лява коалиция.

  3. Засяването на горните две зърна във всяка точка на Родината.

И тогава Левицата ще заеме своето подобаващо място.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?