/Поглед.инфо/ Интервю с професор Боян Дуранкев
– Проф. Дуранкев, за мнозинството от българите поскъпването на живота е нещо перманентно. Дори през лятото инфлацията вече „изяде“ увеличението на пенсиите от юли т.г., цените не са преставали да се покачват. Вие предупредихте, че ни очаква нова ценова буря след поредното поскъпване на газа и на всичко останало по веригата от 1 октомври. Кога ще се усети осезаемо, че вече сме в „окото“ на тази буря? Каква инфлация очаквате?
– Икономическата наука изглежда суха материя, но тя позволява да се поставят точни диагнози на протичащите в тази сложна система процеси. Що се отнася до ценовата стабилност, никой не е заклет фен на мумифицираните цени. Според класификациите, годишната инфлация до 2% се тълкува като умерена, социално приемлива и осигуряваща икономическа стабилност на производителите. По-висока инфлация от тези 2% се тълкува като болезнен шок за производители и търговци, понеже трябва да пренастройват своите цени в зависимост от поскъпването на свързаните с тяхното производство суровини и материали, машини и оборудване; всяка промяна на производствените цени, на свой ред, нанася удар върху крайните потребители, които заплащат ефекта на общото поскъпване, понеже повечето от тях са хора със стабилни (неизменни) доходи. Накрая, „ударените“ от инфлацията на своите доходи крайни потребители – а това са по-голямата част социума – усилват натиска върху собствениците на капитала и върху правителството за по-високи заплати. И, естествено, повишените заплати се калкулират в следващите цени на производителите, което развързва спиралата на инфлацията. Змията си захапва опашката, образно казано.
Диагнозата на българската икономика, разгледана по показателя инфлация, на годишна база (август 2017 – август 2018 г.) е висока инфлация – 3,5%. Напълно е възможно, понеже от 1.10 нараснаха цените на някои основни енергоносители (ако бяха нараснали само цените на диамантите и на спортните автомобили, това нямаше да е проблем!), инфлацията до края на годината да надмине 4%, може и повече. Така се предизвиква „перфектна ценова буря“, която ще удари както производители, така и потребители, а в крайна сметка – и централизираното управление на г-н Борисов.
Колкото и парадоксално да звучи, именно правителството в момента се наслаждава на тази ценова буря, понеже по линия на нарасналите доходи и нарасналите цени обира по-висок данък общ доход и по-високо ДДС, инфлацията пълни повече бюджета! Или, както се изрази навремето знаменития икономист Милтън Фридман, инфлацията е единствената форма на наказание без законно основание.
– Наистина ли единствените причини за скока на цените на почти всичко у нас идва от енергоносителите и по-специално от по-високи цени на нефта и газа? Какво е поскъпването в други страни от ЕС? Можем ли да говорим за спекула при останалите стоки и услуги от първа необходимост?
– Естествено е че в инфлацията се калкулират както външни, така и вътрешни фактори и условия.
Външните фактори влияят непосредствено и силно. Наистина, България закупува основните енергоносители на световните пазари или чрез двустранни договори с други страни-доставчици. В това отношение приличаме на Япония, и тя е суровинно бедна страна. Но с това приликите с Япония свършват. Започват разликите. Япония има високо технологична и техническа структура на производството, България има „допълващи“ производства на световни компании, които не си поплюват със заплащането на стоката „работна сила“ (вижте практиката на един световен производител на облекло, например), голяма част от заетостта е сервитьори и масажистки (туризъм). Обратно казано, Япония има мека възглавница за инфлацията, България се сгромолясва върху цимент.
Вътрешните фактори влияят върху инфлацията понякога по-страшно, отколкото външните. Едрият капитал в България умее да прокарва лобистки закони, които прехвърлят разходите на капитала върху обществото („постройте ни добри пътища, за да си возим евтино стоките“; „дайте ни на евтина концесия нещо, за да печелим добре, ще го споделяме“ и т.н.), но още по-майсторски умее да повишава обосновано и необосновано цените на стоките („ще сменим името на лекарството с ново, за да сложим нова по-висока цена“; „ще сложим по-висока цена, отколкото е в Германия, българинът е тъп и няма да разбере“ и т.н.). Освен това, едрият капитал крие дяволски данъци, като ги оправдава или като разходи за „консултанти“, или като бъдещи „инвестиции“, или просто като се прехвърли в офшорка или припише богатството си на беден грък, и т.н. „косвена жертва“ е и правителството, което принизява функциите си за се оправдава със „свободния пазар“, криейки своята съпричастност към онези, на които служи. С извинение, но „правителство“ не означава само ГЕРБ-ОП, а и предходните на НДСВ, БСП и особено на бизнес структурата ДПС.
– Как ще коментирате изявления като това на един мастит банкер (визирам Левон Хампарцумян), че по-високите цени са неизбежни и са свързани с нашето забогатяване, че ако те не растат няма как да растат и заплатите… Наистина ли българинът богатее, но едва ли не без да го усеща?
– Ще си позволя да цитирам един друг, „по-мастит банкер“ – Отмар Емингер, бившия президент на Deutsche Bundesbank, който в известния си научен труд „Инфлацията и международната монетарна система“ убедително твърдеше следното: „Инфлацията действа като диктатор. С нея е нужно да се сражаваме преди да се появи, иначе ще бъде късно.“
Отдавам думите на нашия банкер на доброто му чувство за хумор. Ако инфлацията наистина беше факторът, който наистина дига заплатите, то най-богатите страни щяха да са с най-висока инфлация. Но не е така, не е било и никога няма да бъде така.
Прав сте, че е необходимо да погледнем другите страни-членки на ЕС. По-висока инфлация от България притежават само Норвегия и Румъния (съответно под 4% и под 5%). В Еврозоната инфлацията е към 2%. Дания, Ирландия и Гърция не могат да стигнат по този показател и жалкия 1%.
Обърнете внимание и на още един „дребен факт“. България кандидатства за едновременно влизане в банковия съюз и валутния механизъм ERM II. Сред основните изисквания за прием, освен бюджетен дефицит в рамките на 3% от БВП, публична задлъжнялост под 60%, са налице и рамки за дългосрочните лихвени проценти и инфлацията. Именно според тези критерии темпът на повишение на ценовото равнище не трябва да надвишава 1,5 процентни пункта над осреднените стойности в трите държави от съюза с най-ниска степен на инфлация, т.е. под 1,5%.. Ако и следващата година не изпълним този критерий (дали е справедлив или не, това не е важно, факт е че го има), то Еврозоната ще продължи да е точно толкова далече от България, колкото е и сега.
– Доколко адекватни са мерките за противодействие на поскъпването, които се предлагат от различни политически сили и институции – БСП например поиска да се намали ДДС за хляба на 5%, от ВМРО предлагат таван на търговските надценки, Порожанов излезе с екстравагантната идея търговците да работят без печалба… Вашият коментар?
– Ако хлебозаводите можеха да се трансформират на банки, със сигурност щяха да го направят – там печалбите са много по-високи. Но не могат. Ако българинът не знаеше значението на основното съществително на живота у нас – „комата!“, със сигурност щеше да предпочита пасти. Но предпочита хляб наш насущний!
Няма производител („капиталист“, по една икономическа терминология), който да работи без печалба (нарастваща!). Затова призивите за „икономически патриотизъм“ по отношение на хляба не могат да заменят здравословното парично обращение. В случая се появиха интересни и оригинални политически екстензии, които обаче няма да смъкнат цената на хляба. Ако се предложи „търговците да работят без печалба“, търговците ще се въргалят от смях до припадък. Ако се сложи „таван на търговските надценки“, много бързо ще се покаже (счетоводно) че себестойността расте – и при едни и същи търговски надценки – крайната цена на хляба също нараства. Ако се намали ДДС на хляба на 5%, (в други страни ефектът е известен), то производители и търговци ще ръкопляскат задружно: цената на хляба ще падне с 4-5 стотинки, но делът на печалбите ще се увеличи.
Колкото мафията може да се пребори с престъпността, толкова и правителството може да се пребори с нарастването на цената на хляба. И все пак има един разумен ход– темпът на нарастването на реалните парични доходи да изпреварва темпа на нарастване на цените на стоките от първа необходимост. Да не подценяваме сегашното правителство, то вече започна да го прави – с повишението с 10% на заплатите на администрацията и динамиката на минималната работна заплата. Тронът не се напуска лесно!
– Освен поскъпването на храните и услугите, ни готвят и здравна реформа, която от мнозина хора се определя като геноцид – да плащаме от джоба си за лечение над 700 лв. и втора здравна осигуровка от 12 на сто. Как ще се отрази на системата и на обикновените хора тази допълнителна тежест?
– Щом някой в България заговори за „здравна реформа“, 100 000 българи започват да си стягат куфарите за Западна Европа. Цели 28 години се „реформираме“ и формалните и неформалните доплащания в „здравната система“ винаги нарастват.
Преди години здравето беше основно достъпно благо. Сега поддържането на здравето е лукс за малцина (здравето не е лекуване на болни хора, а създаване на условия да няма болни). Да имаш чист въздух, да работиш само по 40 часа седмично и да получаваш достойна заплата, в България е лукс за малцина.
Затова беше прав Джон Кенеди, който предупреждаваше че „ако свободното общество не може да помогне на много то бедни, то няма да може да защити и малкото богати“. Не се ли забелязва и у нас нещо като (справедлива!) ненавист към богатите (особено към „законно облагодетелствалите се“ в и около парламент и правителство)?!
Затова „Здравна реформа“ (с голямо „З“) трябва да означава осигуряване на такива условия на живот, които да не допускат „принудително“ заболяване от качеството на този живот; но също така означава солидарна система, при която всички дружно да помагаме на онези, които – при сегашните условия! – са пострадали и са се разболели.
Плутокрацията в момента осребрява високите си постове (и доходи) с тезата че трябва да се премахне „монопола на Здравната каса“, а не че от тази каса се краде безобразно! Но ако си против монопола въобще, то и правителството е монопол, („защо нямаме поне 4-5 едновременни правителство“), а Б.Б. е хипермонополист – никой не смее да му противоречи?!
Първа задача, следователно: „Махнете крадците, които се препитават организирано от Здравната каса, парите ще стигат за всичко“.
– Какви най-неотложни мерки според вас са необходими да бъдат предприети, за да оцелеят хората, не ви питам – за да живеят по-добре, а за да оцелеят? Има ли предел търпението на българина?
– Колкото и да е странно, България попада в групата на развитите страни според Индекса на човешкото развитие на ООН, тази година сме на 51-во място, придвижили сме се напред. Няма умрели от глад (или не се знаят?), по има поразени от здравната система, образователната система и системата на „културата“. Но имаме унижени, оскърбени и гладуващи. Ако думата ни е за тях, необходима е управленска политическа система, която да реши в рамките на 4-5 години въпиещите въпроси на настоящето на тези хора.
Но горните задачи са свързани с промяна във фискалната (и в частност – в данъчната) политика на държавата. Провелата се наскоро дискусия, в която участвах, заедно с министър Горанов, показа че ГЕРБ биха дискутирали този въпрос, но не могат да променят системата, понеже имат заробващ договор с „патриотите“ по този въпрос. Вероятно при следващи избори ГЕРБ ще направят смела крачка напред без гирите на краката си.
Но не може да се чака. Страдащото мнозинство настоява за премахване на плоския данък и замяната му с прогресивен, въвеждане на семейно подоходно облагане (ако искаме да имаме здрави деца); „отрицателен данък“ за тези, които имат доходи под жизнения минимум (т.е. ако двама души с две деца имат доходи общо 1100 лв. месечно, а минимума на човек е 321 лв., то държавата ще „доплаща“ ежемесечно 184 лв.); „данъчна ваканция“ за лицата с висше образование 4-5 години (колкото години са били необходими за бакалавър и магистър); преразглеждане на ДДС, на данък дивидент, на данък печалба и т.н. Необходима е смела фискална реформа.
Сегашната фискална система е изгодна за 1% от гражданите, но е гилотина за поне 40% от останалите. Който въведе „плоския данък“ трябва да си посипе главата с пепел и да замълчи следващите 10 години! Затова БСП – като отговорна за сегашната данъчна система, която устройва богаташите – трябва да поеме инициативата и са настоява да промяна на системата!
– Ако в социално отношение нещата у нас се влошават, какво да очакваме с икономиката ни – каква е прогнозата ви за нея?
– България не е уникално космическо явление. В много отношения приличаме на други „братски“ страни, които имат същите проблеми. Така например, след 1990 г. свободното движение на хора трансформира 12-15 млн. източно европейци в граждани на други централно и западноевропейски страни. Румъния загуби 3,5 млн. граждани, България – към 2,0 млн., а Литва и Латвия паднаха съответно под 3 млн. и под 2 млн. Ако нямаш развиваща се демографска система, придружена с добра здравна, образователна и културна система, нямаш добро бъдеще. Това са количествените показатели, не по-добри са качествените индикатори: качество на здравеопазването, качество на образованието и качество на културата.
При стационарни политико-управленски условия може да очакваме продължаващ „отлив“ на млади хора към по-развитите страни; „прилив“ на мигранти от други страни, които тълкуват България като първоначален „вход“ към по-развитите страни. Затова имаме общи интереси с другите източноевропейски страни, които настояват за мощен поток инвестиции от ЕС, за да постигнат „догонващо развитие“ в обозримо бъдеще (до 2030 г.).
Необходима е, следователно обща визия за бъдещето на България, която да направи не само анализ на състоянието на болника, но и да предпише необходимото лечение от типа „благоденствие за всички“ (даже по-стойностно от Лудвиг Ерхард). Хубаво е че БСП стартира обсъждането на своята „Визия за България“, която – колкото и да е критикувана отвън и отвътре – може да се оформи като приемлив краен продукт. Дискусията е отворена, може да се мисли така, че да защити интересите на онези 99%, социално-икономически гилотинирани от прехода.
