/Поглед.инфо/ Има една позабравена табелка, на която някой някога е написал че „Обединението прави силата“. Това е вярно, както и обратното – силата също води до „обединение“, спомнете си колко случайни паразити се полепиха по БКП 1945-1989 г., по СДС след 1990 г. и по ГЕРБ след 2010 г. Да не продължавам с фактите колко дребни хищници се вмъкнаха под кожата на новите политически гостоприемници в момента, когато се разбра, че на Борисов се клатят рейтингите.
През прекрасните десетилетия, през които се осъществяваше вдъхновяващият „Преход“ (за малцина – към богатството и разкоша, за повечето – към труда и прехраната ден за ден, за трети – към оня свят), няма човек, който да не е проумял философското значение на координатната система „ляво – дясно“, особено ако са те натикали в ъгъла на историята и икономиката. А когато някой се подхване да обяснява че вече „няма ляво, няма дясно“, надникнете в банковите му сметки и ще се ококорите от платената цена на това словоизлияние!
Сега малко аритметика от първи клас. Статистиката ще ни бръкне в очите с факта че над 2/3 от българските граждани са „леви“ (по икономически възможности и социално положение), към ¼ са „средна класа“ (ако малцинство може да е „среда“, но в политиката всичко може!) и едва под 0,1% са онези обитатели от Острова на блажените или на брега около Росенец („чистата“ десница). Един е още „по-така“, но няма да му споменавам името, понеже го знаете, а и той си го знае.
Да повторя, че май се отклонихте от основното, над 2/3 от българските граждани са потенциално „леви“ хора. Болшинството! Но партиите в България, носещи етикет „леви“, са толкова много, че рискуват в недалечно бъдеще да надминат числеността на населението на Европейския съюз. На първо място, да не пропусна, „лего“ конструкта БСП, щедро обгрижвана с огромна ежегодна държавна субсидия (за разлика от останалите „леви“ партии), което в някои учебници по икономика се нарича траен „монопол“. А че конструктът е „лего“ се вижда и отвъд океана (няма значение кой) – малките „семейни войни“ в БСП са толкова шумни и яростни, че голяма част от жителите на Югоизточна Европа не могат да се наспят като хората от тази олелия. И че са наистина „семейни“, това също се документира: дядото е бил от БКП, бащата – от БСП (понякога минал и през СДС, и през приватизацията), достойният внук – от ПЕС в Брюксел с вила в Швейцария, например.
Та хората в България, които искат „лява политика“ са над 2/3, а за всички „леви“ партии през новия век гласуват под 1/3 от случайно гласувалите на някои още по-случайни избори. С хартия и химикалка, с машини, с трактори или с мотики – няма значение как. Това, на човешки език, се нарича „диалектическо разминаване“ на посоките, мисленето и идеите.
Тези, които гледат по-далече, но виждат и по-наблизо (например, най-голямото неравенство в най-бедната страна в ЕС), отдавна мечтаят за Голямата лява коалиция. Коалиция се нарича такова временно обединение, по време на което участниците се сдружават за постигане на точно определени общи цели, но водени всеки от собствения си интерес. В случая, миниформатът може да бъде „предизборна“, максиформатът – „идейна“ коалиция.
Преди десетина дни отново се надуха фанфарите че се подготвя „Голяма лява коалиция“ със съорганизатор БСП. В тази „голяма“ и „лява“ коалиция трябваше да се впишат нови партии и безпартийни граждани, системно гравитиращи към лявата идея. Самата БСП има чудесна практика да инкорпорира (тази дума не е най-точната, но още няма измислена точна дума на български език за подобен тип „коалиране“) множество други партии, въпреки че ако помолите редови партиен член на БСП да напише с тебешир на черната дъска имената на другите партии от „БСП за България“, със сигурност ще му се лепне слаба оценка в ученическия бележник.
(Уж) „Голямата лява коалиция“ вече е факт, но идеята за „Голямата лява коалиция“ се провали. Защо ли? Много просто, ето защо.
Първо, коалиция означава стиковане на сходни идеи и програми, при което се получава постепенно сближаване на различни позиции чрез системни итерации и преговори. Разбира се, ако си комплексар и се оценяваш като малоценен (може да нямаш документ че си такъв, но да си го мислиш), може да приемеш вече готова програма без да я обсъждаш и без да прибавиш поне три твои думи към нея. Но ако си „мъжко момиче“ като Татяна Дончева, подобен подход е недопустим. Също така, ако някога си чел първите петнайсет страници от „Принос към историята на социализма в България“ (жокер за името на автора: първото му име е същото като на футболиста Бербатов, а фамилията е на „Дядото“), няма да се съгласиш за гражданите да има стръмна скала на данъчно облагане, а за фирмите – „плосък данък“. И тогава ще пратиш „Много специални поздрави!“ на „лявата“ програма на БСП и особено на милионерите в депутатските й листи.
Второ, името на всяка коалиция говори за членовете й, както и за техните цели. Една лява коалиция може да носи имена като „Лява алтернатива“, „Лява перспектива“ (заемам го от Г. Първанов), „Обединен ляв блок“, та даже и „Лява коалиция“. А една коалиция с наименование „БСП за България“ означава само БСП и нищо друго. Точка! Ако си вътре, т.е. нямаш никакво друго значение, освен на обикновен електрон от партиен атом, еднозначно наречен БСП.
Трето, взрете се внимателно в снимките (по-долу) при подписването на коалиционните споразумения. Освен впечатляващата тържествена атмосфера и ведрите усмивки по радостните лица на подписващите, позволете да подмина с пренебрежение отсъствието на маски в затворено вътрешно помещение, въпреки че доц. Мангъров отсъства. Последният факт (партиен бал без маски) сигурно би накарал членовете на закрития НОЩ да подскочат и да извикат на помощ специалните части, вероятно и Гешев, но в случая това няма значение; медиците ще преценят след десетина дни за ефектите. Но преподавателите по дипломатически етикет и протокол със сигурност ще освежат бъдещите си лекции с пример как председателят на БСП е заел централната началническа част на масата, а допълващите партньори са на позициите на членовете на Изпълнителното бюро, но поне не са на позициите на носачите на кафе. Кафе няма, но очевидно Петков и Кадиев са пили по една студена вода (чашите им са вече празни!), но за проф. Минчо Христов няма сервирана и една чаша с вода… Та снимките илюстрират напълно равенството на коалицията; понижавайки имиджа на допълващия персонал.
Че „Голямата лява коалиция“ не се получи, е вече исторически факт. Че има и друга нова „Голяма лява коалиция“ също е факт, тя е с нетърпимост към майката БСП. Вероятно и майката подготвя мощна артилерийска стрелба от верни тролове и още по-верни медии по новата си „рожба“. Многодетна майка, какво да се прави, надмина бройката на децата на знаменитата Мия Фароу (14, ако не знаете)! И всичките гледат в различни посоки, и всичките са „автентично“ леви…
При затворени (отвътре, не отвън!) врати на партиите, при отсъствието на „кръгли маси“ за изглаждане или притъпяване на противоречията в идеологическо отношение, при силен нарцисизъм у лидерите (поне да бяха лидери-влекачи), „Голямата лява коалиция“ няма как да се композира. Затова оставам силен песимист по повод на близкото бъдеще, но не по-малко убеден оптимист за малко по-далечните години. Когато „обективните фактори“ говорят, „субективните фактори“ трябва да се съобразят с тях. Освен ако личните цели и стремежи не се свързват с мекото кресло в парламента, служебния автомобил, високата заплата и някоя и друга уговорка за кредит от ББР или „обществена поръчка“ за роднини и приятели.
Следващата команда: „Паразити, вън!“. Давам я назаем на президента.
