Никога не съм се съмнявала в крайната цел на проекта „Бойко Борисов”. Още с идването си на власт министър-председателят даде да се разбере, че неговите интереси са насочени главно в овладяването на енергийните проекти, които кабинетът „Станишев” подписа, както и в пренасочването им към „правилните играчи”.
Доказателства много. Още на втория си работен ден като министър-председател Борисов проведе 30-минутен телефонен разговор с премиера на Турция Реджеб Ердоган. По време на разговора двамата са обсъдили възможностите за двустранно сътрудничество в сферата на регионалното развитие, сигурността и бъдещето на Проекта „Набуко".
Малко по-късно започнаха съдебни гонения срещу една от емблематичните личности в българската енегретика Христо Ковачки. Стигна се дотам, че сметките на бизнесмена бяха блокирани, което направи невъзможно участието му в различни енергийни проеки, както и обезпечаването на заеми от Европейския съюз, дадени му за модернизация и развитие на енергийни обекти, които са под негово попечителство. Но затова медиите покорно мълчат, а съдът не успя да докаже нито едно обвинение. Подобна е и съдбата на бизнесмена Васил Божков.
Паметен момент за историята на Европейския съюз ще остане кандидатурата на тогавашния външен министър Румяна Желева за еврокомисар, когато Борисов самодоволно заяви: „Искам да дадете на България ресор „Енергетика”. Подобно поведение не си позволяват и най-силните на деня. Всички войни в съвременната история се водят именно за господство над петрола. Пословичната некомпетентност на Желева и амбициите на Борисов претърпяха фиаско, а вместо ресор „Енергетика”, страната ни подобаващо получи „Бедствия и аварии”.
Проектът АЕЦ Белене отново е на дневен ред и вече “структуро определящ” за икономиката на България. В истерията около преговорите с Русия и последните подписани договорености се оказа, че не друг, а приятелят на Борисов Валентин Златев консултира руската компания “Росатом”, присъствайки на разговорите в Москва, водени на високо правителствено ниво. Макар това да се отрича.
Разбира се, Валентин Златев е един от добре поготвените специалисти в енергетиката, но присъствието му като главен преговарящ с държавата, след като Агенция „Митници” отне лицензите на складове на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД, буди много въпросителни.
Всеки, който иска може да провери в сайта на комбината, че на практика Валентин Златев няма нищо общо с неговото управлението. Той дори не е в Управителния му съвет. Негов управител е Сергей Михайлович Андронов. Валентин Златев е управител на търговската верига на „ЛУКойл” с бензиностанции, която е напълно отделна структура от „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.
Няколко дни преди отнемането на лицензите в нарочна пресконференция Председателят на УС на нефтокомбината Сергей Андронов казва, че на всички определени точки за контрол за изходящи продукти на територията на производствената площадка на „ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД са монтирани измервателни уреди, отговарящи на Закона за измерванията, с изключение на тръбопроводите между двата данъчни склада, собственост на дружеството и пирсовете на НТ „Росенец”. На НТ „Росенец” има денонощен митнически контрол и замерването се извършва от международно сертифицирана независима инспектираща организация за стоков контрол, което е в съответствие с международната практика. На базата на тези документи се извършват и разплащанията с контрагентите, които са изплатили получените продукти без забележки или претенции за количеството.
Председателят на УС обяви пред журналистите, че е договорено с Агенция „Митници” до края на годината дружеството да монтира необходимите измервателни уреди за контрол над количествата горива. За целта на дружеството е отпуснат кредит за над 11 млн. долара за изготвяне на проекта, доставка на оборудването и монтаж на нови съоръженията, съгласно законодателството на Р България. До сега използваните уреди съответстват на най-добрите световни практики и позволяват да се контролира в пълен мащаб движението на горивата.
Освен това, само преди месец Годишното общо събрание на акционерите отчете балансовите загуби, реализирани от дружеството след изплащане на данъците /120 млн. 463 хил. лв/ след направени инвестиции през изтеклата година.
Намесата на Валентин Златев в този момент поражда само въпросителни. Не случайно лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев окачестви случващото се като „добре подготвен театър между двамата приятели Борисов и Златев”.
След което Валентин Златев даде дълга пресконференция, добре отразена от медиите, в която акцент бяха отношенията му с министър-председателя.
Това ме накара да си спомня за една друга история, която ми се случи преди години, докато работех като редактор във вестник „Пари”.
Бях поканена на коктейл във Военния клуб. Вечерта беше организирана от фирма „Литаско България” за която по-късно разбрах, че е официалният представител на ОАО "Лукойл" – Русия в България и се занимава с външнотърговската дейност на "Лукойл Нефтохим" – Бургас. Пропускателният режим за коктейла беше все едно, че влизаш в Белия дом – по списък. Тук беше руският посланик, видни бизнесмани, депутати от всички парламентарни групи. Пееше Лили Иванова. Нямаше как да не направи впечатление, че единственият който липсваше в тържествена вечер, беше Валентин Златев.
Съвсем спонтанно попитах стоящия до мен депутат от тогавашното ОДС какво се случва и къде е Златев. А той ми сподели, че според информацията, която има, нещата в комбината не вървят и май че Златев е отстранен от длъжност като председател на Управителния съвет на ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.
Естествено, на следващия ден споделих това с главния си редактор, който знаейки какъв риск поемаме, ми възложи да направя проучване и ако имаме действителни доказателства, ще публикуваме новината. И тъй като всичко е свързано с пари, възложихме на репортерката в Бургас да проучи какви за финансовите резултати на нефтокомбината. Съпоставихме последните николко години и резултатът не зъкъсня. При еднакво натоварване и обем на производство, финансовите резултати се оказаха доста противоречиви. Резултатите бяха от периода в който Валентин Златев е бил председател на Управителния съвет на ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас” АД.
След публиакцията на метериала, която уж беше подписана от „Екип на „Пари”, личният пиар на Валентин Златев - Диана Дамянова се обади с разпореждане да бъда уволнена, а над репортерката от Бургас, която събра част от информацията, дълго време оказваха психически репресии.
Естествено, моето уволнение не се състоя, защото тогавашният собственик на вестника беше получил потвърждение на тъй дълго пазената в държавата тайна.
Още по-интересно беше след това: по-мобилния ми телефон с мен се свърза един от бившите шефове на УБО и ме помоли, ако е възможно да се срещна с „едни господа, които идват, за да се срещнат специално с мен и ако е възможно да разговарям на руски”. Естествено, в редакцията знаеха за този разговор, но дори и аз самата не знаех с кого ще се срещна.
Като в криминален филм, точно в седем часа вечерта от офиса на вестник „Пари”дойде да ме вземе черен джип „Мерцедес”. Срещата се проведе в лобито на хотел „Хилтън”. Пред мен стоеше неособено висок джентълмен със строг поглед, придружен от още две яки момчета, които делекатно седнаха на съседната маса. На разговора присъстваше още бившият шеф на УБО и представител на „Литаско – България”. След като и двамата преодоляхме първоначалното си смущение, а аз бързо трябваше да възстановя руския си език. Проведохме разговор, който продължи повече от час.
Моят събеседник сподели, че е изпратен лично от шефа на „ЛУКойл”, за да разговаря с мен и да се изяснят фактите около изнасянето на тази информация. Аз през цялото време обяснявх как съм разбрала за уволнението на Валентин Златев. Истината е, че аз не знаех нищо, само предположиш и събрах фактите. Повторих това под различна форма поне 100 пъти.
Според моя събеседник с този материал съм можела да предизвикам международен конфликт. Истината е, че той сподели с мен това, което трябваше да знам за „черешката на тортата”, както условно нарекохме ситуацията и като финал на разговора ми остави номера на своя мобилен телефон, който можех да ползвам по свяко време, ако имам нужда. Истината е, че никога не го използвах.
Последваха няколко дни с покани от различни хора, на различни нива, от различни политически формации, които искаха да знаят как съм разбрала за уволнението на Валентин Златев. Именно в тези „непринудени” разговори научих, че Стоил Стоилов от СИК, който в качеството си на лоялен дистрибутор на петролни продукти, е бил готвен от „ЛУКойл” да замести Златев, но малко преди това бе взривен в асанора на сградата на СИК. Всички помним, че първи на местопроизшествието пристигна тогавашният Главен секретар на Министерството на вътрешните работи – Бойко Борисов.
И пак в тези разговори научих, че през 90-те години фирма "Ипон" е създадена от СИК, за да поеме охранителния бизнес на групировката. Запознати твърдят, че по онова време стикерите на СИК и "Ипон" можели да се видят залепени една до друга върху витрините на много частни заведения и публични сгради. СИК се занимава със застрахките, а "Ипон" охранява въпросните обекти.
Когато "Нефтохим" е приватизиран от руската "Лукойл", тази схема с малки изменения влиза и там. Фирми на СИК поемат дистрибуцията на горивата, а "Ипон" на Бойко Борисов се заема с охраната, в това число и на тръбите.
Още оттогава датират близките отношения между днешния премиер Бойко Борисов и тогавашния генералния директор на "Лукойл" за България Валентин Златев.
Като потвърждение е наскоро публикуваната в Уикилийкс нередактирана телеграма на американския посланик Джеймс Пардю. От нея научаваме, че в края на 90-те, малко след като Лукойл купува рафинерията, охранителната фирма на Борисов Ипон е избрана да охранява всички петролопроводи на компанията, което е съществен източник на приходи през следващите години.
Въпреки че след назначаването на Борисов за гл. секретар на МВР той прехвърля акциите си от фирмата на Д. Бадънков (бивш началник на направление "Охранителна полиция" към СДВР, чийто син е служител на ГКПП-Аерогара София) слуховете твърдят, че той продължава да управлява фирмата дистанционно.
След назначаването на Борисов в МВР фирмата му бележи небивал разцвет. Според запознати с охранителния бранш каъм момента “Ипон” се нарежда сред най-големите охранителни фирми в страната (охранителният й състав възлиза на около 800-900 души). Фирмата охранява редица обекти и лица, вкл. "Мобилтел", тръбопроводите на "ЛУКойл", хазартната фирма "Ай Джи Ем", Първа източна международна банка, "Булинс"; къщите и вилите на Славчо Христов, Николай Маринов "Маргина", Младен Михалев "Маджо" и др. През лятото на 2000 год. "Ипон" поема физическата охрана на Общинска банка с протекциите на Стефан Софиянски, Сава Джендов (бивш началник на УБО) и др. От пролетта на 2001 год. "Ипон" охранява и алкохолната фирма "Синхрон инвест". Съвсем отскоро фирмата охранява най-големите български вестници „Труд” и „24 часа”, като по този начин независимостта и обективността на най-четените български вестници е поставена под съмнение.
Запознати твърдят, че в труден за фирмата на Борисов момент шефът на рафинерията му предлага най-изгодната възможна сделка – да охранява всички тръбопроводи, петролни бази (които са около десетина) и офиси на “ЛУКойл” в България, без петролната рафинерия край Бургас. Договор за охрана на стойност 9 милиона лева. По това време Валентин Златев все още се ползва с безрезервната подкрепа на Русия и на политическата власт в България, което му позволява да разполага с неограничени финансови ресурси при вземането на еднолични решения.
Рафинерията отвътре към този момент се охранява от фирма „ЛУКома”. Тя е изцяло българска фирма, собственост на 100% на Петър Василев, който едновременно е дясна ръка на Златев, но и близък приятел на Борисов. Двамата се познават отвремето, когато и са охранявали Тодор Живков.
Естествено, "Лукойл" е достатъчно мощна фирма, за да организира сама своята охрана и дистрибуцията на своето производство, но тогава биха секнали паричните потоци, които са давани за охрана. Потърпевш е, разбира се, крайният потребител.
Схемата е добре разработена и работи до момента, в който финансовите резултати пораждат съмнения в централата на “ЛУКойл” - Москва, че някой отклонява количества с горива от “Нефтохим”. Разследването на руснаците показва, че почти през вечер, под прикритието на служителите на “ЛУКома” от “Нефтохим” са излизали цистерни с петролни продукти, които не са били вписвани в нито един отчетен документ.
„Черешката на тортата” е собствено разследване, което руснаците са направили, изпращайки подставени лица в хотелите на фамилия Златеви в Обзор, Слънчев бряг и особено в тузарския им комплекс за голф в Правец. За тях особен интерес преставляват средствата с които са построени хотелите, както и тяхната поддръжка.
Шефът на охранителната фирма “ЛУКома” Петър Василев без много шум е отстранен от руснаците, но след като им прехвърля цялата собственост на фирмата. Постепенно и Валентин Златев бива отстранен от ръководните постове в “Нефтохим – Бургас”, но за да не се вдига много шум около този скандал, руснаците го оставят като ръководител на фирмата за доставка на горива по бензиностанциите, където количествата са определени и няма какво да откраднеш.
Скандалът в рафинерията грижливо бива пазен от медиите с цел да не повлияе върху участието на “ЛУКойл” в проекта за петролопровода Бургас – Александруполис. Въпреки това Владимир Путин отстранява фирмата от проекта без каквито и да било обяснения. С действията си той превръща “ЛУКойл” в задкулисен играч в битката за строежа на тръбопровода.
Случайно или не, но вече втора година правителството на Борисов се опитва да бави проекта под различни мотиви, един от които е оценка на въздействието върху околната среда. Както отбелязва Ройтерс, българското правителство вече на два пъти изпраща отчета за доработка-през ноември 2010 година и през март тази година. Анализаторите дори смятат, че България иска да затвори проекта под предлог, че той е опасен за екологията, за да не заплати неустойка на другите двама участници в проекта Русия и Гърция.
Някак между другото и без много шум именно в този период правителството на Борисов, с Решение № 172 от 22 март 2011 г., предоставя на концесия за срок от 35 години на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД пристанищен терминал Росенец. Той е част от Пристанище за обществен транспорт Бургас и е от изключително национално значение за доставките на петрол и петролни продукти за България. Запознати твърдят, че концесията е отдадена без алтернативни предложения и поставя страна ни в пълна зависимост през следващите години от концесионера. Право и задължение на концесионера през следващите 35 години е да поддържа обекта и извършва пристанищни услуги.
Молбата на Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД за отдаване на въпросната концесия е депозирана още през 2004 година, но не е била удовлетворена нито от правителството на Симеон Сакскобургготски, нито това на Сергей Станишев, поради националната значимост на терминала, както и на факта, че именно от там ще преминава трасето на петролопровода Бургас – Александруполис.
Случайно или не, отнемането на лицензите на „Лукойл Нефтохим Бургас“ – АД на складовете които се намират в този национално значим терминал, стана в момент, в който руската страна заяви, че ще се оттегли от проекта или ще обмисли заобикалянето на България, което поставя на карта отношенията ни с Гърция и Русия.
Съвсем естествено след поредицата от скандали Административният съд в София спря изпълнението на решенията на Агенция "Митници", която прекрати дейността на лицензите за управление на данъчни складове "Нефтохим Бургас" и Нефтен терминал "Росенец" на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД. Заключението на магистратите дойде след жалба, подадена от компанията.
Съдът съобразил обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран складодържател и по отношение на него е приложим режимът на отложено плащане на акциз. За решението са повлияли и обстоятелствата, че има сключени договори за доставка на дизелово гориво с "Холдинг БДЖ” ЕАД и "Столичен транспорт” ЕАД. Представено е и писмо от "Бългериан Авиейшън Груп”, според което не съществуват алтернативни източници за доставка на авиационни горива.
В интервю пред вестник „Труд” Филип Мустаков, главен директор на “Бългериан еър чартър”кава, че ако “Лукойл Ейвиейшън” спре доставките на керосин, компанията спира да лети. И допълва:”Няма друга възможност. Това не е кола - ако на едната бензиностанция ти откажат зареждане, да отидеш на друга. За нас друга бензиностанция няма. Резервоарите на летищата и те са на “Лукойл”, цистерните, които идват до самолетите, са на “Лукойл”... Това е свързана система. Затова, когато се взема важно решение, каквото е отнемането на лиценза, трябва да се мисли предварително. Ако имаше предварителна подготовка и сценарий за реакция - за доставка на допълнително гориво и разблокиране на резерви, от рафинерията биха се замислили. Защото това са загуби и за тях. Сега алтернативата е никаква”.
Законът е еднакъв за всички и трябва да бъде изпълняван и за големи, и за малки. Така премиерът Бойко Борисов преди време коментира проблема с отнетите лицензи на "ЛУКойл".
Няма как обаче да повярва човек на Борисов, когато говори, че законът е над всичко, след като е чул оня запис – “Абе, Мишо Бирата ми се обади сега пак… обещал съм да не го закачам…” или пък знае, че неговата лична фирма години наред е охранявала рафинерията.
А въпросният Мишо Бирата случайно или не беше покосен от сърдечен удар в хотел в Правец, собственост на Валентин Златев.
Смях се от сърце на тази новина, защото ден преди това гледах филма „Механикът” с нашумелия напоследък Джейсън Стейтъм. Главният герой е професионален убиец, работещ за правителството. Той елеминира една от жертвите си чрез сърдечен удар, докато гледа телевизия в хотел...
„Най-добри са тези задачи в които никой не вижда участието ти”, казва в едно от откровенията си героят на Стейтън.
Лошото в случая е, че когато става дума за много, много пари, никой не е застахован...
