/Поглед.инфо/ Всяко говорене на Борисов и хората около него се превръща във фарс и става все по-опасно не само за имиджа и демокрацията на България, но и за националната сигурност на страната. В политиката всяка дума има значение. Дипломацията на България е поставена на карта.

Явно управляващите не съзнават как всичко това изглежда през призмата на дипломацията, политическите наблюдатели, независимите журналисти, българите пребиваващи или живеещи в чужбина, както и на всички български граждани?

Борисов достигна до критичната точка, в която всяка негова дума се обръща срещу самия него. Това доказа и поредният фарс на внезапно организираната конференция на ГЕРБ, която имаше за цел да покаже на обществото колко обичан е вождът. Не се получи! Напротив, бяхме свидетели на обратен ефект! Аплаузите - малко, погледите - безразлични, очакванията – огромни! И като финал - побой над журналисти и мирни граждани от близки до управляващите!

Срещата на ГЕРБ се оказа всъщност митинг на поляна, на който Борисов трябваше да надъха съпартийците си за предстоящите политически размествания. Министър-председателят опита за пореден път да покаже себе си в бяло, но не се получи. Защото страхът и слабостта му прозираха от всяка дума. Доказателство е дадената заявка за оставка, дали тя ще се случи – предстои да разберем. Борисов няма друг полезен ход. Оставката е един предпазен механизъм на демокрацията, както за управляващите, така и за цялото общество.

Борисов за пореден път, дано да е за последен, се опита да прехвърли отговорността върху всички останали, доказвайки за още веднъж, че той и съратниците му живеят в паралелна реалност. Отново бяха посочени имена и лица като врагове, отново беше употребена заплаха към обществото, отново неуспешните политики на България бяха развети като бойно знаме на успеха.

“Не желая по никакъв начин държавата да бъде разединена, да бъда разединител, но ние имаме коалиционни партньори и споразумение и по него сме писали, че трябва да изкараме мандата.”, каза пред своите съпартийци Борисов.

„Готов съм да си тръгна по всяко време, ако от това зависи. Аз не съм Радев да се радвам, когато затварят кръстовища, когато хората се бият по улиците", каза премиерът Борисов. И вместо да се противопоставят на желанието му за оставка, мнозинството от ГЕРБ останаха мълчаливи.

Един ден повече не трябва да стоим в управлението, ако хората не ни искат, отсече Борисов. Поза или кризисен ПР?

Вече около месец десетки хиляди български граждани, не само в центъра на столицата, но из цяла България и по света, протестират срещу упадъка и морала на управляващите.

Исканията на протеста са ясни: оставка на правителството, оставка на главния прокурор, с цел възстановяване върховенството на закона, под мотото: Мутри вън!“.

Това стана възможно, след като безпрецедентното нахлуване на прокуратурата с тежко въоръжени полицаи в Президентството и похода на Христо Иванов до лятната резиденция на почетния лидер на ДПС, Ахмед Доган. Тези две акции показаха на българската общественост, че България е държава, завладяна от олигархични и задкулисни интереси.

Ако в началото световните медии мълчаха, то към днешна дата се надпреварват да отразяват протестите в България и да показват и описват образа на премиера Борисов. Всички до един акцентират върху записите с гласа на премиера, както и на снимките от спалнята му, на които се вижда пословичното му шкафче с пистолета, златото и парите.

Страната ни е била обект на различни критики в международната преса, но никога досега в най-новата си история не е показвана в този аспект, както го направи американското Politico, като написа за Борисов: Кризата с корупцията в България „сложи въжето” на премиера“. Още по-трудна за коментар е оценката за България, дадена от немската ARD в нарочен репортаж: „Държава като кочина“.

Има ли някой нормален българин, който да остане безразличен към написаното и показаното в международните медии? Има ли някой нормален българин, който да не е разбрал какво се случва във българските водещи телевизии, след като беше показан рекламният договор на Нова телевизия?

За разлика от колегите си по света, водещите български телевизии мълчат за случващото се в България. Както и за протестите на българите по света. Ярък пример е Канна Рачева от БТВ, която не знаела, но щяла да си измисли... Журналистите имат функцията да бъдат стожери на истината, във всичките й форми. Трябва да задават въпроси, да се ровят в кирливите ризи на властта, да я разследват. Добрият журналист трябва винаги да бъде в опозиция! А не да бъде в нейна услуга.

Трябваше ли да се стигне до това журналистката Полина Паунова да бъде дърпана и бита от близки до управляващите, за да се събуди журналистическата гилдия в България?

Срам, срам, голям срам... за българската журналистика. Всяко само-цензуриране рано или късно се обръща срещу самата медия. Така ли не разбраха, че всяко премълчаване на фактите е съучастие в уронване престижа на България пред света.

Моята, вашата, нашата Родина!

И после, моля никой да не се изненадва защо родната ни журналистика е на последно място в класациите за свобода на словото. А министър-председателят нарича дръжачките на тв микрофона „кокошки“ и „мисирки“, виждайки в тях личната си проекция.

Тук е мястото да се подчертае как малки новинарски Интернет сайтове години наред пишат за упадъка на управлявалите, за корекционни схеми и сделки, за злоупотреба с власт и търговия с влияние. Благодарение на тях българската общественост научаваше какво се случва в политическата действителност. Дълго време тези малки новинарски Интернет сайтове биваха пренебрегвани, а списващите в тях журналисти преследвани от закона. Но днес тези малки новинарски Интернет сайтове са основния източник на информация за случващото се в страната. Днес те са стожерите на истината. Благодарение на тях чухме записите с гласа на Борисов и Борис Велчев. Благодарение на тях, видяхме снимките от спалнята на премиера. Благодарения на тях чуваме и четем различното мнение, което показва реалния пулс на българското обществото. Благодарение на тях българското общество преодоля собствените си страхове от властта. И излезе на протест!

Мотото на протестите Мутри вън!“ не е случайно. Не е необходимо да се цитират имена, достатъчно е да се прочете какво означава тази дума в българския тълковен речник или какво е значението й в българския жаргон.

Мутра

Човек с криминално поведение, принадлежащ предимно към организираните престъпни среди, обвързани с властта и превърнали се в обществено-политическо явление след 1990 г.

Човек с особени антропологични белези, с триъгълни плещи и квадратна глава; със силно агресивно поведение.

Нетактичен мускулест мъж с криминално досие. По думите на ген. лейт. Бойко Борисов - добре облечен бизнесмен.

Някой, който много прилича на Бойко Борисов...

Ха-ха, гледай го тоя - прилича малко на Бойко Борисов като млад! ... Само дето не му е провървяло толкова в живота и си е останал просто една мутра-охраните... (https://www.bgjargon.com/word/meaning/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B0)

Думата „Мутра“ в буквален смисъл изразява негативното отношение на обществото към определена група. Тя се свързва с физически силни и ниско интелигентни индивиди, изпълнители на противозаконни задачи в престъпни организации, враждебно настроени и склонни към насилие спрямо обикновените хора.

За никого не е тайна, че в годините на прехода една определена група, наречена от обществото за по-кратно „мутри“, утвърди властта си по силов и незаконен начин върху средства за производство и към днешна дата оказват огромно икономическо влияние върху българското общество, а оттам - и по отношение на българската култура, политика и изкуство.

Ограниченият мироглед на тази властова прослойка се отразява върху политиката, който се проявява в системна корупция и некомпетентност, както и липса на върховенство на закона. Ставаме свидетели как това влияе и на икономиката като на лице са огромно неравенство между бедни и богати, липса на конкурентоспособност, неефективно усвояване на евросубсидии, укриване на данъци и т.н.. И не на последно място и в културата, където пошлостта вземат връх не само в музиката, театъра, но в модата.

Безспорен факт е, че с продължителното налагане на икономическата си власт в продължение на 30 години, мутрите се превръщат във властващата олигархия, която все повече се слива с държавата и налага модела на примитивния капиталистически авторитаризъм. През последното десетилетие ставаме свидетели на един дивашки капитализъм.

Към днешна дата за българското общество мутрата е въплъщение на възтържествувалата духовна деградация и ограниченост, доминантно мислене, силови действия, общувайки по между си с обръщения като „братко“ или „браток“.

Това последното обръщение ни е познато от един запис на премиера...

Интересно, след вчерашния фарс дали Борисов и кликата около него си дават сметка каква вреда нанасят върху имиджа на страната?

Кой би искал да инвестира в страна, в която министър-председателят спи с пистолет върху нощното си шкафче, което е пълно с банкноти от по 500 евро и кюлчета злато?

Кой вярва на министър-председател, който редовно погазва държавността и институциите, за когото Народното събрание има функция на печат, който да изпълнява личните му желания?

Кой вярва на министър-председател, който редовно погазва държавността и не се явява на отчет пред Народното събрание? Някой може ли да каже кога Борисов за последно е бил в Народното събрание?

Кой би искал да прави политика със страна, чийто министър-председател казва, че е „на...ал“ колегите си от ЕС или пък нарича председателя на Народното събрание кърджалииска п...тка“?

Кой иска да работи с министър-председател, който казва за държавния глава на страната си този прост летец“...„този трябва да го правите смешен...“?

Кой иска да работи с министър-председател, който заплашва европейски депутат и журналист?

Кой все още вярва, че българският министър-председател не е свързан с корекционни схеми след изтичане на аудио с разговор между него и председателя на Висшия съдебен съвет Борис Велчев, в който той го нарича „братиньо“?

Кой още вярва, че Висшият съдебен съвет е независим под ръководството на Борис Велчев?

Кой още вярва в Прокуратурата, която вместо да събира доказателства, се превърна в медиен обвинител, погазвайки върховенството на закона и презумпцията за невинност?

Кой все още вярва на Борисов, който нарича журналистите „мисирки“ или „тулупи“?

Кой все още вярва на Борисов и компания, които наричат мирно протестиращите български граждани, които искат оставката му, „тълпа“, „лумпени“ или „екстремисти“?

Кой все още вярва на Борисов, който доказа връзката си с ДПС като поиска оставката на трима министри...?

Кой все още вярва на Борисов, който каза, че служебния кабинет, оглавяван от поф. Герджиков, е нареден от Шиши?

Кой още вярва на министър-председател, който вместо да вземе необходимите мерки, защото полицаи са надвишили правомощията си, нанасяйки зверски побои над мирни граждани, той арогантно посочи, че на бития младеж дядо му е виновен и заради него Борисов не бил учил в чужбина?

Кой още вярва на Борисов, който харчи народните пари за каквото си пожелае, без да се съобразява с бюджетното законодателство?

Кой вярва вече на министър-председателят, който вместо да ръководи държавата от кабинета си, се е превърнал в комикс на Фейсбук герой, пускайки клипчета как кара джипката си, проверявайки на всеки десет метра инфраструктунрите проекти?

Кой вярва още на Борисов, след последния запис в който разговаря с „Томислав (е)“ на един език, подобаващ повече на каруцар, отколкото на държавен мъж.

Вече няма съмнение, че гласът от един от записите е на премиера. Доказаха го две независими експертизи. При това американски!

В нормалните държави, дори и при най-малко съмнение, подозираното лице се отстранява от поста си, до доказване на истинността на записите. А когато се докаже, че те са истински, подава оставка. Без коментар! Така постъпват хората с морал и достойнство!

Но Борисов е опериран от тези човешки качества – морал и достойнство. Какво значат те за него?

Примерите за липсата на морал и достойнство у Борисов са толкова много, че пораждат погнуса и отвращение у всеки нормален човек.

Ето какво казва доктор Димитров, дядото на бития на 10 юли от полицията студент Евгени Марчев: “Бях изумен, изненадан съм, омерзение съм, отчаян съм дори, че начело на нашата държава има такива хора. Какво трябва да направите още за тази оставка? Малко морал, много малко морал се иска. На вас ви липсва много, много морал. Направете го. Не създавайте кръвопролития в държавата."

За огромно съжаление, всеки международен репортаж, през последните години, свързан с България, показва страната ни предимно в негативен аспект. И как да бъде по друг начин, след като проблемите започват и в свършват в Министерския съвет. Това може да ви го каже всеки българин, намиращ се извън България!

„За всичко, което се случва у нас, моментално се пише в чуждата преса. Отразен е абсолютно всеки корекционен скандал, включително последните, казва пред БНР Зинаида Златанова, експерт по европейските въпроси, бивш ръководител на представителството на Европейската комисия в София и бивш вицепремиер по европейските фондове.

„Когато до името ти слагат „забъркан в корупционен скандал“ или до името на държавата ни слагат „най-бедната и корумпираната“, много е трудно да преговаряш за каквото и да било със своите партньори, за съжаление“.

Имиджът на страната ни много трудно може да бъде поправен в годините напред, коментира още Златанова.

Факт, имиджът на България е на карта... Но за Борисов и компания това е без особено значение. Упорството на управляващите да останат на власт вкарва бъдещето на България в задънена улица. Важно е личното оцеляване.

Всеки опит за уронване имиджа на държавата рано или късно води до национална катастрофа.

А Прокуратурата мълчи... по важна е битовата престъпност.

Внушенията, че ако Борисов подаде оставка и кабинетът си тръгне, ще настане хаос в страната, са неоснователни. България е имала не едно или две служебни правителства в най-новата си история.

"Служебно правителство - абсурд! Тогава протестът ще се подмени с наш протест.“, каза по време на една от пресконференциите си Борисов.

Защо и от какво се страхува Борисов, ако целият е в бяло? Защо и кого заплашва?

Вече за никого не е ясно, че страхът на Борисов и компания е, че ако бъде назначено служебно правителство, може да изляват на бял свят доста нелицеприятни истини за управлението на България през последните години. Страхът на Борисов и компания е, че ако бъде назначено служебно правителство, няма да могат да контролират следващия вот за избор на Народно събрание.

И какво написа Нора Стоичкова в един свой коментар: „Аз ли нещо недоразбрах, или Борисов криво се изрази - ако БСП или "градската десница" дойде на власт, този същият човек, дето народът му иска оставката, щял да изкара протестърите по центъра на София. И с какви пари интересно ще пазарува протестърите? Ами, с нашите пари“.

Пари, които Борисов раздава винаги от първо лице... „аз дадох“, „аз наредих“, „аз казах“... Парите, предоставени от ЕС, също се предоставят на база БВП. С тях Борисов строи магистрали, тръбопроводи, пречиствателни станции и други инфраструктурни съоръжения.

В този ред на мисли, само ще подчертая, че всеки един от тези инфраструктури проекти, както и други обекти, с които се хвали Борисов, е залегнал в Програмата за развитие на България 2004-2020 още при присъединяването на страната ни към Европейския съюз. За която Борисов и компания нямат никакъв, абсолютно никакъв принос. И за да е ясно, повтарям, тази програма беше задължително условие за присъединяване на България към ЕС. Това включва задължителното подобрение на инфраструктурата на страната – пътища и магистрали, както и задължителното построяване на пречиствателни станции с населени места над 15 хиляди жители и така необходимите сметища за отпадъци. Дори строителството на метрото и зала „Армеец“ в София се реализираха въпреки Борисов.

На практика, в последното десетилетие Борисов изпълнява програми и проекти, написани или стартирани от кабинетите на Симеон Сакскуборгготски и Сергей Станишев.

„Борисов няма история на успехи в преговорите с Брюксел“, казва Зинаида Златанова, експерт по европейските въпроси, бивш ръководител на представителството на Европейската комисия в София и бивш вицепремиер по европейските фондове пред БНР.

Златанова дава за пример преговорите за пакета „Мобилност“, а относно преговорите за влизането в ERM – II заяви: „Не бяха добре проведени по простата причина, че в момента ние търпим всички задължения, изпълняваме задължения, но, така да се каже, позитивите и плюсовете ще дойдат, едва когато ние ефективно се присъединим към еврозоната и въведем еврото, което може да се отложи с 10 години… Всичко, което България получава като плюсове от членството си, се дължи повече на Европейската комисия и самия Брюксел, отколкото на нашето правителство, за съжаление“.

Макар да няма никакви успехи в преговорите с ЕС, Борисов е майстор на манипулациите, с които се опитва да си купи спокойствие. Предимно с пари, с много пари... Тези дни ставаме свидетели как раздава народни пари на килограм... без скрупули, без свян... Народни пари!

Няма как да бъдеш безразличен към случващото се в България. Националното достойнството и морал на българите достигна точката си на търпимост, а народният страх от бухалките, облечени в закон, е преодолян и стотици хиляди българи из страната и по света са на протест.

Единственият начин България да си върне самочувствието е да изкара управляващите от техните леговища и да ги накара да замълчат!

Мутри вън!

* Диана Димитрова - авторка в Поглед.инфо, от Нова Зеландия