Участвах като кандидат за председател на ГС на БСП без особени илюзии за успех. Нарочно не правих никаква кампания, не предлагах никакви места, не купувах и не продавах подкрепа. Исках от тази конференция честен разговор и честен избор.
Конференцията беше желязно администрирана. В пълна сила действаха задкулисни апаратни механизми. Никога не съм бил силен в тях и не искам да бъда. Ако цената на спечелена победа е надпревара на различни видове апарати, по-добре да загубя.
Целта не оправдава средствата. Никога няма да ме видите да раздавам листчета, да обещавам постове или да търгувам влияние.
Хората ме познават пределно добре, знаят работата ми, видяха кампанията ми за кмет. Едва ли имаха нужда от още информация. Тези 32 гласа /от около 200 участници/, които получих са получени честно и от сърце. Затова благодаря лично на всеки един от подкрепилите ме- безкористно и безрезервно. Всеки един може да разчита на пълната ми и безрезервна подкрепа.
Подобен тип администрирани конференции убиват имунната система на една партия. Печели този, който получи подкрепа на апарата, а не подкрепа на хората. Такъв тип избори са сделка, не свободна воля. Те водят точно до това, от което се страхуваме- капсулиране и разделителни линии с обществото.
Знам, че за тези ми думи върху мен ще се нахвърлят доста хора. По правило все такива, дето на един мажоритарен избор не са били, един път не са си сложили главата в торбата.
Така или иначе конференцията мина. Резултатите са такива, каквито са. Изводите са такива, каквито са. Успех на победителите. Съболезнования на загубилите.
В живота е така- човек трябва да умее да минава и през победи, и през загуби.
И от време на време да сяда на последния ред.
Понякога оттам се вижда най-добре.