Като част от поредицата срещи, които осъществявам с различни представители на гражданското общество, се срещнах с представители на Центъра за Независим живот. Не можахме да се видим лице в лице с повече представители от центъра поради транспортните проблеми на града ни, особено за трудно придвижващи се хора. За щастие скайп ни даде възможността за комуникация и от разстояние.
Наистина повечето хора не можем да си представим какъв проблем може да се окажат високите стъпала в автобусите, липсата на подходящи тротоари или бързо затварящите се врати на метрото. Или онези 20 сантиметра между перона и мотрисата на метрото, които са почти невъзможни за преодоляване с инвалидна количка. Именно това са и причините почти да не виждаме хора с увреждания по улиците на града. Не защото не съществуват. А защото няма как да излязат от вкъщи.
Столична община има три основни задължения относно тези хора: да им даде възможност да водят активен живот като им се помага да правят това, което не могат да правят сами, като осигури подходящ за ползване транспорт и като пригоди инфраструктурата на общината за хората с такива потребности.
Общината им предоставя две ключови услуги: личен асистент и специализиран транспорт. При сегашната си реализация обаче те са със сбъркана концепция и силно ограничен обем. На финансовата помощ за личен асистент се гледа като допълнително заплащане на член от семейството. Бърка се социалното подпомагане с даването на възможност на група от обществото да живее качествен и пълноценен живот.
Отделно, общината дава едва 2.50 лева на час за личен асистент, като силно ограничава и броя на часовете. Кандидатствате за 300 часа месечно, дават 120. Няма критерии, няма яснота кой е в комисията, тази комисия никога не вижда очи в очи самите хора с увреждания, работи само по документи. Как тогава разбира кой от какво има нужда, тези хора са със строго индивидуализирани проблеми.
Същевременно в момента специализираният транспорт се извършва от 5 коли за 19000 регистрирани души и става с предварителна заявка като понякога се налага да изпълнява и ролята на линейка.
Ще отправя питане към Столична община относно наредбата за личен асистент, за да се изчисти и изясни неговата функция и да се върне практиката той да е асистент за независим живот, не просто вид социална пенсия. Това трябва да се допълни от други специализирани услуги за останалите нуждаещи се от подобни дейности граждани.
Заедно с хората с увреждания ще направя и конкретни предложения за промяна на тази наредба, за да ангажира по-ясно и целенасочено Столична общината с проблемите на тази група от хора.