/Поглед.инфо/ Голямото менте, наречено Европейски съюз, най-после започна да се пропуква. Неочаквано това се случи не къде да е, а по стените на гръцката амфора. Няма значение докъде ще стигне СИРИЗА в опита си да промени статуквото, няма значение и доколко тя ще се провали. По-голямата част от гърците, гласували за лявата радикална партия, съвсем открито не вярват, че тя ще успее да реализира повечето си намерения. Но мнозина знаят, че това е само началото и знакът за вече започналия и необратим разпад на финансовата олигархична структура ЕС, която все още развява лицемерно опърпаното знаме на някакви безплодни ценности.
Политиката за евроатлантически наивници може и да е успешна във все още материално задоволения Север. Само че вече не върши работа в обедняващия и събуждащ се Юг. Много скоро към избора на Гърция ще се присъединят Испания и Португалия, а след тях – и народите на всички европейски държави, които вече не приемат както васалното си положение спрямо САЩ, така и издевателствата на неолибералния европейски елит над живота на обикновените хора. Съпротивителните сили на Стария континент ще продължат да се обединяват в няколко посоки, които се очертават и днес.
Първо, Европа ще става все по-лява. Това е неизбежен процес и ще се придвижва на север. Новите леви партии ще набират сила и резонансът от техния възход ще разклати компрометираното статукво на чиновническо-бюрократичната клика, която държи в хватката си все по-недоволното, а някъде и изнемогващо от затягането на коланите население.
Второ, Европа ще става все по-патриотична. Опитът тя да бъде ислямизирана включва стратегията да бъде предварително цивилизационно обезсилена чрез превръщането й в психиатрична лаборатотия, произвеждаща безлична, третополова и мултикултурна човешка маса. Този експеримент, въпреки че е набрал висока скорост и е предизвикал сериозни поражения в много общности, ще среща все по-нарастващата съпротива на европейските нации, които започнаха бавно да осъзнават целенасоченото претопяване на своята природна, човешка, културна, религиозна и цивилизационна идентичност. Тези наченки на нов Ренесанс ще се придвижват и на юг, в неспокойните буферни територии, които все по-тежко понасят увеличаващия се натиск от прииждащите ислямски маси. Европа рано или късно ще осъзнае, че коварно беше принудена да толерира чуждото култутно-религиозно нашествие на своя земя, за да изгуби своята собствена цивилизационна същност, в която са корените, крепящи нейното историческо оцеляване.
Трето, Европа ще става все по-антиамериканска. Налаганото от САЩ Трансатлантическо търговко споразумение (TTIP) в крайна сметка ще бъде отхвърлено от европейските граждански общества, осъзнаващи все по-ясно вредите, които носи със себе си това поредно издевателство над суверенитета на техните държави. Народите рано или късно ще защитят здравето на децата си и земята си от гмо-отровите, които се опитват да проникнат в лъскавите опаковки отвъд океана. Европа няма да допусне превръщането на териториите си в лунни пустини, надупчени за шистов газ от сондите на световния хегемон.
Четвърто, Европа много много скоро ще осъзнае, че 70 години след края на Втората световна война е обединена в съюз, подкрепил фашистките военни формирования в Киев, които вече излъчиха свое правителство и под неговата опека извършват истински геноцид над хиляди мирни жители и невинни деца в Украйна. И същият този Европейски съюз продължава да подкрепя една откровено фашистка власт, водена на къса каишка от своя ментор САЩ. Въпреки медийните манипулации обаче, обществата на Европа започват да проглеждат за истината, че в реално време и пред очите им в Източна Украйна се извършва чудовищно престъпление срещу човечеството, за което не се пестят нито средства, нито човешки животи.
Пето, Европа ще преосмисля все повече поведението си спрямо Русия, която е част от нейната история и цивилизация. Много скоро ще изплува прозрението, че агресорът на Стария континент е не Русия, а САЩ, които започнаха първоначално скрито, а след това и явно, поредната си кървава война, този път на европейска земя, заплашвайки мира в целия свят. Ципрас, който се обяви категорично против санкциите срещу Русия, ще бъде последван и от други лидери. Орбан вече не е сам. Ципрас е гласът от юг, който се осмели да назове дръзко и още по-високо събитията на международната сцена с истинските им имена. И засега няма никакви индикации, че ще успеят да го откажат да го прави.
А това е най-важното, от което се нуждае Европа. Осъзнаване. И излизане от коварния геополитически капан, в който тя попадна, водена от своята глупост.
Къде е България във всичко това?
За съжаление с днешна дата тя вегетира в крайно изтощение и в някакво безсъзнателно състояние, като не излъчва дори елементарни признаци на суверенност и рефлектира със слаби движения единствено в жалките си опити да копи-пейства ходовете на големите играчи. Картинката е отчайваща и ако има някаква надежда за нас, то тя е в положителния геополитически изход, който би повлиял косвено на процесите в най-бедната и обезлюдяваща европейска държава. България е повалена от сериозно автоимунно заболяване и няма нито продуктивно гражданско самосъзнание, нито националеноотговорен елит, който би бил способен да защити найния интерес и суверенитет.
Ако обаче споменатите по-горе наченки на съпротива и изход от кризата в Европа бъдат ловко неутрализирани и обезвредени от нейните атлантически господари, Старият континент ще се превърне в поредната арена на подготвяната от САЩ гореща война срещу Русия. Виктория Нюланд вече самоуверено и в характерния си начукващ стил начерта фронтовата линия през територията на шест държави, сред които и България, с императивен и неподлежащ на възражение тон. Събитията през идващата пролет ще покажат доколко Европа окончателно е изгубила разсъдъка си и доколко е запазила някакви спомени за своите икономически интереси, автентични цивилизационни ценности, история и идентичност.
А дотогава Брюкселските плъхове ще треперят.
И дано не бъде късно за всички нас, когато видим, че се разбягват първи, напускайки панически потъващия кораб, който построиха собственоръчно, водени от безумието на алчността си.
–––––––––––––––––––––––––
- Не е задължително мнението на автора и на редакцията на Поглед.инфо да съвпадат
