/Поглед.инфо/ Българите пишат на руския император през 1876 г.

146 години оттогава!

Двата месеца - април 1876 г. и април 1877 г., са съдбовни за българите. Решава се дали след 5 века робство отечеството ни ще се възроди, или ще си остане заспала провинция на прогнилата отвсякъде турска империя. Много превратности оттогава са ни застигали, немалко наши управници са се опитвали да омаловажават и принизяват събитията, благодарение на които свободата изгрява над отечеството ни. Дори се е стигало дотам и днес да се твърди, че било по-добре да не сме се освободили, щом това се е случило благодарение на русите. Но още от средните векове българинът е гледал с надежда и упование към дядо Иван и вярата, че той ще ни освободи е влязла в генетичния ни код. Тази вяра и в най-тежките моменти не ни е напускала.

Ето защо днес, в паметните дни около Априлското въстание, ще ви припомня някои позабравени документи, чиито букви, напоени с кръв и неописуеми страдания, са легнали дълбоко в темелите на народната свяст.

Документи за историята на българския народ ХV – Х1Х век, сборник, изд. „Народна просвета”, 1986 г.:

Шифрован доклад от Найден Геров до ген. Николай Игнатиев в Цариград от 4 март 1876 г.

Шифровано

До негово превъзходителство г. Игнатиев

Пловдив, 4 март 1876 г.

С приближаването на пролетта вълнението на духовете се усилва все повече и повече. Според най-нови сведения между българите действително се правят приготовления за въстание и опит за това ще бъде направен непременно някъде. Дали с оглед на това, или заради нещо друго, турците от своя страна по внушение на властта също се въоръжават. В същото време в джамиите се проповядва народът да се опълчи против неверните. Настроението и на двете страни е такова, че в случай на избухване ще стане голямо кръвопролитие.

[Геров]

Из адрес на българския народ до руския император Александър 11, май 1876 г.

Преизпълнена с нечовешки злодейства, чашата на страданията [преля] и накрая доведе мирните българи в различните части на своето отечество до печалната необходимост да се вдигнат масово за защита на своята безопасност, от която не само християнската рая, но и представителите на великите държави не са обезпечени. Осем милиона българи, населяващи Балканския полуостров, стоят сега като един човек на стража на своята обща безопасност и няма да се откажат от започнатото от тях свято дело, докато не отвоюват своите граждански и политически права.

Едноплеменната на Русия България, която черпи своята цивилизация от Русия, България, намираща облекчение на своята участ във високото покровителство на Ваше императорско величество, тази същата България, имаща своето високо историческо значение на страниците на световната история, прибягва сега до Ваше величество и със сълзи умолява, тебе, царю славен, да я избавиш от владичеството на нечестивите османци. Цялата надежда на преданите на тебе осем милиона българи е обърната към ваше Величество. Всички те са решили да обърнат по-скоро в пепел всички свои села и да загинат в постоянна и кръвопролитна борба с турците, отколкото да остават повече под тяхното позорно владичество. В твоите могъщи ръце, най-велики господарю от господарите, се намира сега мирът на цяла Европа, подари и на преданата на тебе и твоя славен престол България политически живот, която во веки веков ще прославя твоето свещено име, както го прославят 40 милиона селяни, призовани от тебе към живот.

Предани на Ваше императорско величество българи.

България

май 1876 година

Манифест на Александър 11 за обявяване на освободителната война, 12 април 1877 г.

Превод от руски:

Височайши манифест за обявяване на освободителната война 1877–1878 г.

С божията милост ние, Александър Втори, император и самодържец всерусийски, цар полски, велик княз финландски и прочее, и прочее и прочее

На всички наши любезни верноподаници е известно онова живо участие, което Ние винаги сме взимали в съдбите на угнетеното християнско население в Турция. Желанието да се подобри и осигури неговото положение е споделял с Нас и целия руски народ, който изразява сега своята готовност за нови жертви за облекчаване участта на християните на Балканския полуостров. Кръвта и достоянието [имотът] на нашите верноподаници винаги са ни били скъпи, цялото наше царуване свидетелства за Нашата постоянна загриженост да запазим за Русия благословението на мира… Ние не сме преставали да се стремим в продължение на две години към това да склоним Портата към преобразувания, които биха могли да предпазят християните, на Босна, Херцеговина и България от произвола на местните власти. Извършването на тези преобразувания изцяло произтичаше от предишните задължения, тържествено приети от Портата пред лицето на цяла Европа. Нашите усилия, поддържани от съвокупните дипломатически настоявания на другите правителства, не доведоха обаче до желаната цел. Портата остана непреклонна в своя решителен отказ от всякакво решително обезпечаване на безопасността на своите християнски поданици и отхвърли постановленията на цариградската конференция…

Изчерпвайки докрай нашето миролюбие, Ние сме принудени от високомерното упорство на Портата да пристъпим към по-решителни действия. Това го изисква и чувството ни за справедливост, и чувството за Нашето собствено достойнство. Турция със своя отказ Ни принуди да се обърнем към силата на оръжието… Ние изразихме намерението си да действаме самостоятелно, когато Ние счетем това за нужно и когато честта на Русия изисква това.

Сега, призовавайки божията благословия над доблестната Наша войска, ние [за]повядаме да се навлезе в пределите на Турция.

Издаден в Кишинев, април 12 ден на хиляда осемстотин седемдесет и седма година от Рождество Христово и двадесет и трета от Нашето царуване

Александър

Обнародван на 12 април 1877 г.

Възвание на БЦБО към българския народ от 12 април 1877 г.

Братя!

Народ, който се бори и пролива кръв за своята свобода и независимост, рано или късно ще тържествува. Без жертви няма свобода! Смазани от векове под едно най-варварско иго, многажди, тъй и миналата година, ние въстанахме, за да протестираме по един отчаян начин против нашите вековни притеснители. Турските зверски пълчища удавиха в кръв нашия глас и почнаха ония нечути и неоправдани свирепости, които развълнуваха цял свят. Нашите села бяха изгорени; майки, моми, деца бяха обезчестени и най-немилостиво изклани. Свещениците ни разпънаха [в]се на кръст; божиите храмове бяха осквернени и невинните жертви, облени в кръв, покриваха навред нашите полета. Цяла година носихме ние мъченическия кръст, но всред нашите неописани неволи и страдания имаше една надежда, която ни крепеше. Тази надежда, която нито за минута не ни остави, беше православната и велика Русия.

Братя! Ние не сме чакали напразно нейната могуществена помощ, защото след година ето тя иде да иска отчет за кръвта на нашите мъченици.

Наскоро победоносните руски знамена ще се развяват в нашето отечество и под тяхната зашита ще се положи основа на едно по-добро бъдеще.

Русите идат безкористно, като братя, на помощ, за да направят най-после за нас онова същото, което те друг път направиха за освобождението на гърците, румънците и сърбите.

Българи! [В]сички ние тряб[ва] да стане като един человек да посрещнем братски нашите освободители и да съдействаме с [в]сичките си сили на руската армия. Турското население е въоружено с цел да поднови ланските ужаси; тряб[в]а и ние , колкото и с каквото е възможно да се въоружим, за да не останам беззащитни до пристигането на русите, под славните знамена на които [в]сички тряб[в]а да се съберем.

Въоруженни само, ние ще бъдем достойни за положението, което ни се приготовлява, и ще способстваме да осигурим независимостта на нашето отечество.

Нашият интерес, нашето бъдеще, самото наше спасение изисква да въстанем [в]синца. Отечеството ни вика на оружие! Нека първия гръм на руския топ ни намери готови за тая свещена борба. Многожеланата минути най-сетне настана, за да възтържествува правдата над мрака и азиатската варварщина.

Българи, напред! Бог и нашите руски братя са с нас!

Букурещ, 12 априлий 1877 г.

Български централен комитет в Букурещ: Владимир Йонин, К[ириак] Цанков, О[лимпи] Панов, П[етър] Енче в, Д[имитър] П. Иванов, П[авел] Хр. Висковски, С[тефан] Н. Стамболов, Ив[ан] Кавалджиев, Ив[ан] Вазов.

Из „Записка на ген. Н. Г. Столетов за организирането на българското опълчение”

1877 г.

Образуването на българското опълчение бе решено по политически съображения, а именно: предварително сформиране макар и на няколко неголеми части, имащи известна организация и военно образование, ще предостави на българския народ правилното и възможното най-видно участие в борбата с неговите стари врагове. След това, използвайки предварително сформираните части, които ще се съберат, ще се даде възможност на българите в процеса на самата борба в местата, очистени от неприятелските войски, да организират в по-широки размери милиция за самозащита и вътрешно спокойствие. По такъв начин се считаше, че е възможно да се стигне дотам, че ако Източния въпрос в неговата фаза след войната се внесе за обсъждане в европейския аеропаг, то българският народ няма да се окаже, както в миналите войни, пасивен страдалец, невзимащ участие в борбата и даващ по неволя свои средства и служащ на тази страна, която го владее, като отстъпва на силата и не изразява открито своите политически симпатии…

В Плоещ опълчението бе разположено в учебния лагер под града по пътя към Бузео. За склад на мундирите, амунициите, пушките, патроните и артилерията бяха избрани помещения близо до железопътната гара. В първия ден на пребиваването в Плоещ, 27 април, в редовете на опълчението постъпиха 1200 човека – българи от пребиваващите в Сърбия. Същия ден всяка дружина бе така разделена, че опълчението получи определения 6 дружинен състав. Започнаха да се стичат доброволци. Установен бе ред за приемане на доброволците, за да се приемат само годните за военна служба и да не даде възможност в редовете на опълчението да се промъкнат разни авантюристи и най-вече шпиони на неприятеля…

В деня на Кирил и Методий в лагера и присъствието на Негово Височество главнокомандващия бе осветено донесеното от Самарското земство знаме, дадено на 3-та дружина. При пристигането в Плоещ на господаря император опълченската рота със знамето бе в почетния караул на гарата. След това до самото тръгване, за да се запознаят българите с гарнизонната служба, караулът в Плоещ се представяше от опълчението. Към края на май средния брой в дружините бе до 800 човека…

На 31 май опълчението тръгна от Плоещ през Букурещ към Дунава.

* Черно на бяло

ВАЖНО!!!!

Редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

информира, че организира чрез Клубовете „Приятели на Поглед.инфо“ по предварителна заявка срещи-дискусии в съответните градове по актуални вътрешнополитически и геополитически теми с

доц. Валентин Вацев , Боян Чуков, проф. Нако Стефанов, проф. Людмил Георгиев и други наши автори и с екипа на редакцията.

Заявки изпращайте на email: pogledreporter@abv.bg

Заявки освен от самите клубове могат да постъпват и от отделни читатели на Поглед.инфо и зрители на ПогледТВ.

Колкото повече индивидуални заявки има от един град, толкова вероятността срещата в съответния град да се състои по-рано е по-голяма.

От редакцията на Поглед.инфо и ПогледТВ

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели