/Поглед.инфо/ В Баку се обсъжда реализацията на проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг.

По време на втората среща на върха Централна Азия-Русия и срещата на Съвета на държавните ръководители на ОНД в Душанбе, руският и азербайджанският президенти Владимир Путин и Илхам Алиев се срещнаха . Двамата лидери се срещнаха за последно за кратко в началото на септември на срещата на върха на ШОС в Тиендзин, Китай.

Срещата, подготвена с изключителен протокол и дипломатическа педантичност на ниво помощници на държавните глави, беше предшествана от поредица от взаимни оплаквания, обиди и заяждания, с активното участие на медиите в двете страни.

Широко известно е, че напрежението възникна от няколко инцидента, последвали напускането на руски миротворци от Нагорни Карабах през лятото на 2024 г., след масовото изселване на арменското население на региона девет месеца по-рано.

Първият от тези инциденти включва свалянето на граждански самолет на AZAL на 25 декември 2024 г. Вторият е свързан с борбата на правоохранителните органи срещу етнически обусловената престъпност в Екатеринбург: няколко азербайджански граждани с руски паспорти бяха замесени в един от нашумелите инциденти.

Третият се отнася до изключително суровия арест на журналисти на „Спутник Азербайджан“, както и до побоя над задържани руски граждани, който Баку представи като „отговор“ на събитията в Екатеринбург. След срещата в Душанбе беше обявено, че предварителният арест на Игор Картавих, изпълнителен директор на бакинския клон на „Спутник“, е променен на домашен арест.

Баку все още не е освободил други руски граждани, нито има доказателства за тяхното участие в каквито и да било престъпления в Азербайджан. Междувременно Москва освободи Мамедали Агаев, родом от Азербайджан и бивш директор на Сатиричния театър, който беше задържан в края на август по обвинения в измама.

Така засега Москва и Баку се ограничиха до символични жестове в духа на конструктивна реторика от страна на държавните глави. Изглежда, че частичното облекчаване на напрежението в „кризата на емоциите“, а не в междудържавните отношения, както Владимир Путин характеризира ситуацията през последните месеци, ще продължи да се развива, както косвено се потвърждава и от сдържаните изказвания на бакински експерти, обръщащи се към руската аудитория след 9 октомври.

През последните девет месеца икономическото сътрудничество не е прекъсвано, както беше отбелязано по време на разговорите между държавните глави, потвърдено и от помощника на руския президент Дмитрий Песков. Кремъл очаква проблемните въпроси да бъдат решени „с различна скорост“ след срещата между Путин и Алиев.

„Тази година отношенията се развиват успешно, включително в търговията, както вече споменахте, има добра динамика в търговията, както и във всички други области – няма забавяне или отстъпление никъде“, заяви Илхам Алиев в Душанбе.

Както посочи Владимир Путин, растежът на търговско-икономическите отношения потвърждава липсата на криза в междудържавните отношения. Както преди, така и след 9 декември бяха направени множество оценки както за текущото им състояние, така и за средносрочните им перспективи.

Разбира се, лидерската дипломация, подобно на публичната политика, съществува отчасти, за да прикрива или изглажда противоречията и острите ръбове. Друг въпрос е дали човек може да забрави казаното, което, както знаем, не може да бъде отменено, камо ли направеното.

На този фон възникват два ключови въпроса. Първо, наистина ли нашите страни възстановиха отношенията си, поне на лидерско ниво, до нивата отпреди кризата? И второ, какво точно подтикна или принуди Баку да „се стегне“ сега?

В първия случай, дори при най-благоприятни обстоятелства, както Русия, така и Азербайджан притежават своя собствена „дълбока държава“. Логиката на конфронтацията и съперничеството не може да бъде отхвърлена в рамките на една среща.

Различията неизбежно ще се запазят: например, трудно е да си представим, че Баку би се отказал от подкрепата си за режима на Зеленски, от мантрите си за „териториална цялост“ в границите на бившата съветска република и от различните си форми на помощ – най-вероятно не само „хуманитарна“.

Има служители по сигурността, експерти и журналисти, които по един или друг начин играят своята роля в това, което е описано като „липса на междудържавна криза“ в двустранните отношения. Следователно е много вероятно послевкусът от известните противоречия да се задържи в двустранния диалог за дълго време, въпреки факта, че засега бакинските медии, както отчасти бе споменато по-горе, оценяват резултатите от срещата в Душанбе неутрално до положително.

Същевременно, в руските Telegram канали в социално-политическия сегмент могат да се намерят далеч по-трезви или по-малко розови оценки. Създава се упорито впечатление, че политизираната общественост все още не е намерила ясен отговор на въпроса чии интереси се обслужват предимно от „възстановяване на диалога“ днес.

Външната международна политическа среда задава свои собствени рамки, ориентири и координати, които е трудно да се игнорират, включително при оценката на двустранните руско-азербайджански отношения. Истината е, че нашите страни споделят обща геополитическа ниша, обвързани с едни и същи проекти и ангажирани в регионални партньорства с общи интереси (въпреки че ОДКС и ЕАЕС все още се конкурират с проекта на Организацията на тюркските държави ).

Едва ли е съвпадение, че четвъртата среща на военноморските командири на каспийските държави, с участието на делегация от Баку, се проведе в Санкт Петербург в навечерието на срещата Путин-Алиев. Те вероятно осъзнават важността на предотвратяването на присъствието на флоти на нерегионални играчи в Каспийско море и това обстоятелство принуждава Алиев да продължи да се отнася сериозно и с уважение към Русия и Иран.

Иранският компонент е косвено очевиден и в две други обстоятелства. Днес в Баку се провежда среща на тристранната група на Русия, Азербайджан и Иран за развитието на Международния транспортен коридор Север-Юг (МТКС). Руският вицепремиер Алексей Оверчук, който от името на руската страна ръководи този мегапроект за създаване на икономически, транспортен и логистичен коридор, пристигна в Баку, за да участва в тази важна среща.

В същото време, както се разбира в Русия и очевидно в Азербайджан, проектът е географски неосъществим без участието на Иран. Според Telegram канала „Около Каспийско море“, участъци от западния маршрут (Ращ-Астара и модернизацията на азербайджанския сегмент от Баку до Астара) най-вероятно ще бъдат завършени от националните компании, без участието на строителите на Руските железници.

В същото време Международният транспортен коридор Север-Юг, в парадигмата на „авариен изход“, остава доста скромен бюджетен проект (но циркулира и друга информация – бел. ред.). През 2023-24 г. Руските железници са завършили работа по този проект на стойност приблизително 60 милиарда рубли (за 2025 г. са отпуснати 9 милиарда).

Междувременно тази година са отпуснати 110 милиарда рубли за модернизацията на Байкало-Амурската магистрала (БАМ) и Транссибирската железница, като общите обявени разходи за „източния полигон“ възлизат на 3,7 трилиона рубли до 2030 г.

Азербайджанско-иранските отношения, които също, меко казано, не бяха в най-добра форма, в момента са в процес на нормализиране. Тук можем да си припомним посещението на президента Масуд Пезешкиан в Шуша и няколко бизнес форума в Баку, един от които, през юни, включваше активни дискусии за Аразкия коридор - предложен маршрут, предназначен да свърже континенталната част на Азербайджан с региона Нахчиван по южния бряг на река Аракс.

Съответният меморандум беше подписан преди две години, но след споразумението във Вашингтон от 8 август за „Пътя на Тръмп“ алтернативният ирански проект неизбежно ще се сблъска с геополитически препятствия. В същото време трябва да се предположи, че Баку е добре запознат с ограниченията на президентския мандат на Тръмп, както и с ограниченията на далечното американско влияние по бреговете на Аракс.

Реалният живот и реалните проекти не са за срещи пред камера или фалшиви усмивки в Белия дом, а за усърдна работа в полза на бъдещите поколения, работа с непосредствените съседи в името на споделените интереси, където те съществуват.

Превод: ЕС