/Поглед.инфо/ Безкрай глупости и лъжи през отминалите три десетилетия се изприказваха и изписаха за това как "руските щикове и камшици са поробили българския народ". Ей така, поради болшевишкия си характер едва ли не. Как ли щяхме да си живеем, ако американците и англичаните бяха успели след 1944 г. да дарят половин България на послушните гърци, турци и сърби и се бяха намърдали в остатъка от територията ни? Не знаят пишман писарушките, или си траят, че може да има и съвсем други, и то свръх причини, за да се настанят братушките у нас, а и в Румъния. За нея ясно - заради петрола, без който германската армия остава беззащитна пред парада на английските и американските войски в Европа след Ламанша.

Но се оказва, че България притежава нещо много по-стратегическо от петрола - уран, който в Съветския съюз тогава все още не се добива. А нацистите са сложили ръка на него у нас още през 1938 г. Дали великите победителки във Втората световна война не се борят една с друга за мъничето България, не за да ѝ донесат демокрация и правдини, а за да се докопат до урана ѝ? А с каква демокрация можеха да ни дарят англосаксонците тогава, може да съдим и по тая от 1989-а насам. Някои си падат по нея.
Много бързо българският уран тръгва към създателя на съветската атомна бомба акад. Курчатов - различни са данните за количеството му, но то се измерва в десетки тонове. Чехите изпращат повече, но нашият уран превъзхожда чешкия по качеството си.
Още много факти изнася проф. Йордан Баев в новото издание на изследването си за КГБ в България и за отношенията между съветските и българските тайни служби, откъси от което ви предлагаме днес. Добавили сме и частичка от мемоарите на Чърчил към темата. С какъв трепет наблюдава Чърчил сценката между Труман и Сталин, когато американският президент съобщава на съветския това, че вече има атомна бомба. И българомразецът Чърчил, съзрял веселото изражение на Сталин, стига до извода, че на него му липсват "необходимите познания за изследванията в тази област" и че си няма представа дори за какво му говори Труман. Наивникът Чърчил - той дори не подозира, че преди 7 месеца лично Сталин е подписал постановление за "организиране в България на търсене, проучване и добив на уранова руда".
Да добавим, че през всички години до 1992 г. с нашия уран плащахме на СССР обработката му, за да ни го върнат като ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй". При вече разработени находища, при добив на около 645 т годишно, през 1992 г. правителството на Филип Димитров закри уранодобива у нас, вместо държавата ни да печели от него. Никоя страна в света, имаща ядрени централи, не закрива урановото си производство. Само България.

Проф. Йордан Баев, "КГБ в България. Сътрудничеството между съветските и българските тайни служби (1944-1991)", изд. "Българска история", 2021 г.

Из четвърта глава "Съвместни операции"
...Първата широкомащабна операция на НКГБ в България е свързана със строго секретния проект за създаване на съветско ядрено оръжие. Част от публикациите по този въпрос се позовават единствено на мемоарите на ген. Павел Судоплатов, в които наред с действителни факти съществува известно хронологично объркване и неточности. През последното десетилетие в рамките на научни изследвания в Русия по т.нар. "атомен проект" бяха обнародвани редица нови автентични свидетелства, които е уместно да бъдат припомнени накратко.
За разлика от казаното от Павел Судоплатов, урановите находища в България стават известни на съветското правителство не през февруари 1945 г., а три месеца по-рано. Проучването на документацията, придобита от представителите на СМЕРШ и ГРУ в София през септември - октомври 1944 г., разкрива, че още през 1938-1939 г. германски специалисти започват разработването на първото ураново находище в района на Стара планина ("Готен"). След получаване на разузнавателните сведения, на 21 ноември 1944 г. по предложение на наркома на НКВД Лавренти Берия е прието разпореждане на съветското правителство за изпращане в България на специалисти за проверка на място на геологичните данни за урановото находище "Готен". До този момент уранови залежи не са били разработвани на територията на Съветския съюз и е от изключително значение събирането на всички налични данни за получаване на стратегическата суровина. Важността на поставената задача проличава и от факта, че за ръководител на групата е определен началникът на Четвърти специален отдел на НКВД комисарят от Държавна сигурност (ген.-майор) В.А. Кравченко... В докладна записка до Берия от 12 януари 1945 г. В.А. Кравченко предлага Готенското находище да бъде взето на концесия чрез създаване на смесено рудодобивно предприятие. На 23 януари копие от докладната записка е изпратена до Сталин с приложен проект за "организиране на българско-съветско акционерно дружество по геоложко проучване и добив на уран".
На 27 януари 1945 г. е прието постановление №7 408сс на ДКО на СССР, подписано от Й.В. Сталин, за "организиране в България на търсене, проучване и добив на уранова руда". В постановлението се регламентира да бъдат проведени преговори с българското правителство за създаване на смесено акционерно дружество. С цел запазване на строго секретната информация местонаходището "Готен" е назовано "радиево", а не ураново. По-нататъшни практически стъпки по изпълнение на правителственото решение не са предприети до края на Втората световна война.
Десетина дни след ядрените експлозии над Хирошима и Нагазаки в Кремъл подготвят поредица от нови правителствени решения за мащабно интензифициране на работата по съветския ядрен проект.
В постановлението от 20 август 1945 г. изрично се нарежда: "Да се възложи на Специалния комитет при ДКО ръководството на всички работи по... използване на урановите находища извън СССР (България, Чехословакия и други страни)." След провеждане на конфиденциални двустранни преговори, на 17 октомври 1945 г. в София е подписано междудържавно споразумение за създаване на смесено българо-съветско минно дружество. В споразумението се предвижда разработване през 1946-1947 г. на урановите находища в Готен и Стрелча (известни под общото название мини "Бухово")... На 9 ноември 1945 г. е подписано специално постановление №2 853-22сс на съветското правителство "За мероприятията по организиране на съветско-българското минно дружество"...
В изпълнение на ново правителствено решение от 15 март 1946 г., в рамките на десетина дни Първо главно управление при МС на СССР изпраща в България четири комплексни геоложки групи с пълно оборудване, а впоследствие и голяма група химици. Общият брой на квалифицираните инженерни специалисти надхвърля 300 души. За охрана на секретния обект "Бухово" е изпратена охранителна част от Вътрешни войски на МГБ (Министерство государственной безопасности). Ръководството на обекта е възложено на подполковник И.А. Шчорс. Минен инженер по образование, в годините на войната Игор Шчорс е бил началник на отделение в Четвърто управление на НКГБ (Народный комиссариат государственной безопасности)...
Първите доставки на уранов концентрат за съветския атомен проект от рудника край връх Готен, на няколко километра от с. Бухово, са осъществени още през първата половина на април 1946 г. Наличните данни внасят известна корекция в твърденията на ген. Судоплатов, че от България е било организирано изпращане на 1,5 тона уранов концентрат седмично. Поне в началните месеци добивът е около 1,3 тона месечно. В отчет до съветското ръководство от 15 август 1946 г. се отбелязва, че за първите три месеца организирани доставки на уранов концентрат от "рудниците в чужбина" в Съветския съюз са изпратени общо 9,9 тона, от които 5,3 тона от мина "Яхимов" в Чехословакия, 4,3 тона от мина "Бухово" в България и 300 кг от мина "Йохангеоргенщат" в Саксония, Германия.
Вероятно отговаря на истината друго твърдение на Павел Судоплатов - за по-високата концентрация на уранова руда в българските залежи в сравнение с добиваната руда от Чехословакия. При всички случаи, има основание да се смята, че българските доставки осигуряват успешния пуск на първия ядрен реактор в Европа, създаден от екипа на акад. И.В. Курчатов през декември 1946 г. След 1947 г. съветският атомен проект разчита вече в много по-голяма степен на новите находища на собствена територия, разработени от двата гиганта на ядрената индустрия - Комбинат № 6 и Прибалтийския комбинат.


Акад. Игор Курчатов

Трудно е да се докаже още едно твърдение на ген. Судоплатов - за успешни съвместни действия на съветската и българската контраразузнавателни служби срещу опитите на британски и американски военни разузнавачи да проникнат в секретния обект "Бухово" и дори да "отвлекат" ръководителя на проекта Игор Шчорс. В архивите на българското контраразузнаване има отделни сведения, но от началото на 50-те години, че представители на турското разузнаване проявяват подчертан интерес към урановите мини в България. В един рапорт от 4 май 1954 г. се докладва за опит на британското военно аташе полк. Робърт Стивънс да осъществи визуално наблюдение в мина "Бухово". В други донесения от това време се споменава също за проявен интерес към урановите находища от страна на представители на гръцкото и израелското разузнавания. Със съдействието на агенти сред местното население усилията на разузнавателни служби от НАТО за достъп до един от най-секретните обекти в България през първите години на Студената война са били парирани успешно...

Някогашната мина "Бухово" днес

Уинстън Чърчил, "Втората световна война", том 6, КК "Труд", 1995 г.

Из глава "Потсдам: Атомната бомба"
На 17 юли светът беше разтърсен от една новина. Следобеда Стимсън се отби в жилището ми и ми показа лист хартия, на който бе написано: "Бебетата се родиха благополучно." В същия миг разбрах, че се е случило нещо необикновено. "Това означава - каза той, - че експериментът в мексиканската пустиня е сполучлив. Атомната бомба е вече действителност..."
По-сложен беше въпросът как да съобщим на Сталин. Ние с президента вече не смятахме, че ще имаме нужда от неговата помощ за победата над Япония...
На следващия ден, 24 юли, след като пленарното ни съвещание свърши, всички станахме от кръглата маса, скупчихме се за кратки разговори по двама, по трима, преди да се разотидем, и тогава видях как президентът се приближи към Сталин и двамата започнаха разговор на четири очи в присъствието единствено на преводачите си. Бях на пет ярда от тях и внимателно наблюдавах този паметен разговор. Знаех какво ще направи президентът. За мен беше интересно как ще реагира Сталин. Сцената е още пред очите ми. Той като че ли остана доволен. Нова бомба! С невероятна мощност! По всяка вероятност ще реши от един път японската война! Какъв късмет! Това беше моментното ми впечатление и смятам, че той въобще не си даде сметка за смисъла за току що получената вест. Очевидно в напрегнатото му и преуморено съзнание няма място за атомни бомби. Ако той бе имал и най-малката представа за революцията в световните отношения, която вече е в ход, реакцията му щеше да бъде съвсем различна... Но лицето му запази веселото си изражение и разговорът между двамата бързо приключи. Докато чакахме колите си, ненадейно се оказах до Труман.
- Как мина - попитах.
- Не ме попита нищо повече - отвърна ми президентът.
Ето защо съм сигурен, че тогава на Сталин му липсваха необходимите познания както за изследванията в тази област, в която Съединените щати и Великобритания работеха от дълго време, така и за резултата, за който Съединените щати бяха похарчили над 400 милиона лири, впускайки се в това рисковано начинание.
Повече този въпрос не беше засегнат на Потсдамската конференция. Нито беше повдигнат от страна на Съветската делегация.

Съв. секретно
От особена важност
ДЪРЖАВЕН КОМИТЕТ ПО ОТБРАНАТА
ПОСТАНОВЛЕНИЕ №ГКО-7408ссов
27 януари 1945 г., Москва, Кремъл
За мерките за разширяване на суровинната база за производството на металически уран
1. Да се организират в България издирване, разузнаване и добив на уранови руди в урановото находище Готен и в неговия район, а също геологическо проучване на други известни или можещи да бъдат открити находища на уранови руди и минерали.
2. Да се поръча на НКИД на СССР (на др. Молотов) да проведе преговори с правителството на България за създаването на смесено българо-съветско акционерно дружество с преобладаване на съветски капитал за провеждане на издирване, проучване и добиване на уранови руди на урановото находище Готен и в неговия район...
Преговорите с българските власти и цялата документация по създаването и оформянето на акционерното дружество да се провеждат като находището се нарича радиево.
Председател на Държавния комитет по отбраната
Й. СТАЛИН
http://teatrskazka.com/Raznoe/PostanovGKO/194501/gko_7408.html

превод Велиана ХРИСТОВА

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели