/Поглед.инфо/ Колкото и обвинения, основателни или не, да се хвърлят по Сталин, има поне един факт, макар почти всички да са онемели за него, който е безспорен - той е пълководец №1 на света през ХХ век. Ако толкова хвалените военачалници на западната коалиция заради десанта в Нормандия през Втората световна война служеха в Червената армия, едва ли биха стигнали до по-висока длъжност от тази на полк. Леонид Брежнев, спомняте си "Малая земля", нали? Може би и заради това нападките срещу Сталин са крайни и без спирачки. Той е анатемосван повече от Хитлер, навярно по този начин някои целят да сложат поне знак за равенство между тях. Хиляди страници с това твърдение изписаха вече. Но, за жалост на днешните неонацисти, включително и у нас, това е празно и най-вече бездарно лицемерие.

Преди 11 години излезе на български и книга, в която се изследват стиховете и живописните платна, които създават на младини Сталин и Хитлер. В своя паралел между двамата творци авторът Сергей Кормилицин е категоричен - те са притежавали талант, който при друго тяхно житейско развитие би могъл да създаде значими творби. Особено това се отнася за Сталин. Негови стихотворения, още по времето, когато той е само юношата Сосо Джугашвили, се публикуват дори в читанки и са любими на поколения грузински деца. Обаче той до края на живота си не позволява да бъде преиздаван, включително и в луксозни юбилейни издания, въпреки мераците на заобикалящите го да "натрупат точки" пред него по този начин. Освен всичко друго се оказва, че противно на някои твърдения, той е бил доста образован, четял е Платон в оригинал, а в библиотеката му е имало над 20 000 тома и по тях той си е водил бележки.

Да, Сталин е писал стихове. Лично мен ме разтърси едно стихотворение с доста литературни "грапавини" от края на Втората световна война, което също ще прочетете по-долу. То е уникално свидетелство за един грохнал вече човек, комуто войната е изсмукала всичките сили и "отреденото му време свършва", налегнали са го непосилна умора и безразличие дори към заобикалящото го.

Нека поне за момент оставим настрана личните си страсти и да надникнем в поетичния свят на този обожествяван и сатанизиран човек. Има над какво да се замислим.

Из "Поетът срещу художника", Сергей Кормилицин, изд. НСМ медия, 2009 г.

Добре образован човек

Митът за бюрократа, провинциалиста и невежата Сталин е създаден от Троцки. Историците повтарят тази глупост, защото не разполагат с информация. Струва си да се отбележи, че самият Сталин иска да го смятат за човек от народните низини. Това му помага в борбата срещу  "интелектуалците" в комунистическата партия. 

Но сега вече знаем, че в библиотеката му е имало над 20 хил. тома, че всеки ден той прекарва часове над книгите. Прави бележки върху полетата им и си води каталог. Вкусовете му са еклектични: Мопасан, Уайлд, Гогол, Гьоте, Зола, когото обожава. Харесва поезията. На младини пише стихове на родния си грузински език, някои от които са излишно сантиментални, но има и наистина добри. Сталин е ерудиран човек. Той цитира дълги откъси от Библията, трудове на Бисмарк, произведения на Чехов... 

Семинарията дава задълбочени знания, с което могат да се похвалят малко учебни заведения от края на XIX век. Сталин е изключително надарен ученик. Майка му страстно желае да стане свещеник, но последната година той зарязва семинарията и минава в нелегалност. Получавал е високи оценки по всички предмети:  математика, богословие, гръцки, руски... С други думи, този син на обущар и перачка има високи интелектуални способности - например, чете Платон в оригинал. Когато идва на власт, винаги сам и почти без чернови пише своите речи и статии. Стилът му се отличава с яснота и честност, изтънченост. 

Саймън Сибег Монтефиоре

Цит. по Жувер В.: Секреты жизни и смерти Сталина...

Стиховете на Сталин

През целия си живот Сталин запазва най-добри спомени за класика на грузинската литература Иля Григориевич Чавчавадзе. В разговор с кинорежисьора М. Чиаурели той казва:

- Дали пренебрегваме Чавчавадзе, защото е княз? Но кой друг от грузинските писатели е написал такива страници за взаимоотношенията между помещиците и селяните, както Чавчавадзе? Безусловно той е най-голямата фигура сред грузинските писатели от ХIХ и началото на ХХ век. 

Ако Джугашвили беше решил да посвети живота си на поезията, Чавчавадзе би могъл да изиграе значителна роля в живота му, след като подбира няколко от най-добрите стихотворения на 16-годишния семинарист и ги публикува в издавания от него литературен вестник "Иверия". Джугашвили веднага получава признание. Неговото стихотворение "Утро" по препоръка на Иля Чавчавадзе влиза в буквара "Деда Ена" и в продължение на дълги години остава едно от най-любимите стихотворения на грузинските деца. От всичко написано от Сосо Джугашвили са запазени само шест стихотворения, публикувани във вестниците "Иверия" и "Квали" през 1895-1896 г. 

Поетът и преводач Александър Ойслендер ми разказваше как веднъж го повикали при секретаря на ЦК на партията по пропагандата и му дали стихове за превод от грузински на руски. Ойслендер бил виждал тези стихове в стария учебник "Родно слово" за началното грузинско училище и веднага се досетил, че принадлежат на Сталин. Те са изложени на грузински в музея в Гори. Когато Ойслендер, треперещ от страх, донесъл преводите, му връчили чанта. Той я отворил у дома си - била пълна с пари. Стиховете така и не били публикувани на руски. За причината може само да се досещаме.

През 1949 г. по инициатива на Л. Берия е направен опит тайно от Сталин за 70-годишнината на вожда да се издадат негови стихове на руски в луксозно оформление. Под най-строга тайна са привлечени най-добрите преводачи - твърди се, че сред тях са Б. Пастернак и А. Твардовски. След като се запознава с безименния буквален превод, и без да се досеща кой е авторът им, един от майсторите на поетичния превод казва простодушно: "Това е направо за Сталинска награда първа степен". 

Но в самия разгар на преводите се получава строга заповед: работата незабавно да се прекрати. Мисля, че няма защо да се чудим чия е заповедта. Така по волята на Сталин поетът Йосиф Джугашвили не става лауреат на Сталинска награда. 

Галина Нейхаус съобщава за телефонни разговори на Пастернак с вожда. Именно в нейните разкази фигурира легендарното обръщение на Сталин към Пастернак да прочете и оцени стиховете на негов приятел. Поетът разбира, че става дума за стихове на самия Сталин. Може би тук се крие ключът към тайната на техните взаимоотношения? Скромният поет Сталин на свой ред попада под въздействието на "харизматичната индивидуалност" на големия поет Пастернак.

Тази мисъл е абсурдна само на пръв поглед. Епитетът "скромен" почти не съдържа ирония. Вождът не настоява за публикация на своите стихове и дори в грубостта и фамилиарността му личи неговото уважение (макар и снизходително) към поета. Затова не можем категорично да твърдим, че Сталин не е способен да осъзнае поетичния дар на Пастернак.

"След няколко дни донасят стиховете. Те се оказват примитивни и безинтересни. Пастернак мъчително размишлява как да му отговори, но дълго време никой не се обажда и той се успокоява, решавайки, че нещата са потънали в забрава. Неочаквано обаче телефонът звъни. И тогава Пастернак решително казва, че стиховете са лоши и "по-добре неговият приятел да се занимава с друга работа, ако има такава". Сталин помълчава и казва: "Благодаря за откровеността, така и ще му предам!" След това Пастернак очаква да го арестуват. 

... Политическите му противници неведнъж ще го обвиняват за незавършената семинария и ще го характеризират като "недоучил семинарист". Но не може да се каже, че имат право. Защото семинарията дава много на бъдещия революционер: образованието му е добро. И дори да не му достигат практически знания в много области, в теоретичните въпроси е добре подкован. Кръжокът на любителите на забранени четива, в който участва, не се оказва безполезно развлечение. А и в чантата на изключения студент лежи тетрадка със стихове, които очевидно са добри, защото след няколко години те (все с този, отчасти шеговит, отчасти трогателен подпис "Сосо") ще украсят страниците на издадените от Келенджеридзе помагала по теория на словото, както и книгата "Христоматия, или сборник на най-добрите образци на грузинското слово". Посвещението на Еристави ще влезе в юбилейния, посветен на княз Рафаел сборник, излязъл през 1899 г., а "Утро" - в издадения през 1916 г. от Якоб Гогебашвили учебник по роден език "Деда Ена".

Не е зле за един недоучил семинарист, нали?

Стихове на Йосиф Джугашвили

Утро

В студено утро роза се събуди,

към теменужка синя се наведе.

Бързо вятърът пробуди

момина сълза - тя главица сведе.

Нагоре чучулига излетя,

звънливо се издигна в небесата.

Славей песен там запя

за любовта си към цветята.

***    

Луната със неземна светлина

озарява този земен свят

и сянка някъде в далечина

лъчи излъчва, синкави на цвят.

Горичката спокойна, безметежна

песента на славея оглася

и нечий глас самотен, нежен,

на моята душа приглася.

Когато си поеме дъх,

отново изворът звъни, 

а увита във тревожен мъх

безсънната гора мълчи.

Героят, гонен от тъмата,

навестява своя роден край,

нечакано разпръсне се мъглата

и слънчев лъч си там играй.

Тъмната бездна ще загуби власт, 

мракът само спомен ще изглежда

и на сърцето ни небесен глас

ще изпрати радост и надежда.

Зная, че таз надежда клета

е чиста в моята душа.

Нагоре се стреми душата на поета,

а в сърцето зрее красота.

... Но всичко хубаво постепенно свършва. Така и "светлият" сталински период постепенно приключва. Той все по-малко се интересува от детайлите, все по-малко се намесва в делничния живот на страната. Именно това е трагичната му грешка, защото онези, които издига на ръководни постове, постепенно започват да отнемат части от неговата власт.

Той може, както и преди, да бъде енергичен, има моменти на активност, когато решава правилни ли са едни или други събития, наказва и помилва. Членовете на Политбюро се страхуват най-много от тези моменти, защото тогава виждат предишния Сталин, опасния и страшния.

Но това се случва все по-рядко. Изглежда, всичките му сили се изразходват във войната. Сега просто чака да изтече отреденото му време и се обръща повече към миналото, отколкото към бъдещето. Изглежда, по това време отново започва да пише стихове. Поне следният текст се приписва на неговото перо: 

Да поговорим с теб за вечността:

толкова вина понесох аз.

Но кой насочваше и моята съдба?

Усещах погледа му всеки час.

Не даваше покой на тялото ми уморено,

Владееше и живееше във мен.

Роб аз бях на цялата вселена - 

желязно управлявах ден след ден.

Кой беше моят таен повелител?

Какво си бе поставил той за цел?

Аз пък - роб, съдия и изпълнител,

 да съм всичко и за всички бях приел.

Не мога и до днес да разбера:

откъде такава сила, воля, власт?

Сякаш механизъм, моята душа

смазваше в човека всяка страст.

Едва през четиридесет и пета, в кратък миг

веднъж прошепна тихо той:

"Ти беше мой послушник и войник,

Наближава и за теб покой!"

Котюков Л. "Забытый поет Йосиф Сталин", М., 2002

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели