Една от водещите компании на България - "Булгартабак", например е унищожена без милост, дори костите й оглозгаха чужди и свои. Освен политическата поръчка да рушат, която тъй послушно изпълниха новоизлюпени политици, заслужава да се отбележи и нещо твърде ясно вече - ламтежът за ограбване на милиарди. Предприятието е мафиотски приватизирано при първото правителство на Борисов, след това източено, разпродадено на чужди компании, барабар с българските марки цигари, и унищожено. Негодници отвсякъде!
Днес ви предлагаме частичка от спомените, в които са включени много документи, на генералния директор на "Булгартабак" Димитър Ядков - гениален "червен" бизнесмен, роден през 1927 г. в с. Горно Драглище, Разложко. Той ръководи предприятието 20 години и го прави първа световна сила в бранша. То се конкурира и побеждава в продажбата на цигари могъщите тютюневи холдинги на САЩ. Но те не му нанасят удари под кръста, а му помагат с всичко, за да се развива, с една едничка нескривана от тях цел - чрез него да навлязат в необятния съветски пазар, който братушките ни са предоставили наистина по братски и в него сме били монополисти. Когато Димитър Ядков влиза в кабинета на Хю Кълман, генерален директор на "Филип Морис", с удивление вижда на стената над бюрото му карта на света, в която върху страните от Източна Германия до Владивосток е написано БУЛГАРТАБАК. Това е българската тютюнева империя, макар и далеч не цялата, в която тя е всевластен господар, и за която, по думите на мистър Кълман, той искрено завижда на Димитър Ядков.
И янките нахлуват в края на миналия век в нея, но вече нас ни няма не само там, но и в България, защото повечето супер модерни предприятия за обработка на тютюни и производство на цигари ги няма. И виновни няма...
Коя ли фирма е написана сега върху картата на света над бюрото на президента на "Филип Морис" вместо "Булгартабак"?
"Булгартабак", спомени, Димитър Ядков, изд. "Сибия", 2003 г.
Из предговора на автора
Признавам, че болката ми за Булгартабак се обаждаше през всичките години, откакто съм извън системата. Често връщах картината от последното заседание, което проведох като генерален директор, на което обобщихме резултатите за осемте месеца на 1991 г. Произведени бяха около 60 000 тона цигари, от които 48 000 тона за износ и 12 000 тона за вътрешния пазар. Изнесени бяха 25 000 тона тютюн, а валутните постъпления надхвърляха 320 милиона долара и 60 милиона рубли. Всеки месец след април 1991 г. в хазната постъпваха над 60 милиона долара само от износ на цигари и тютюн... Към тогавашна дата обединението нямаше нито лев външни или вътрешни задължения.
Това бе и моят отчет в какво състояние оставях компанията, която ръководих и която бе моя съдба в продължение на близо двадесет години. Това бе и неоспоримото свидетелство за това как действахме ние в онова размирно време, когато едно след друго се разпускаха стопанските обединения... нашите фабрики работеха с пълен капацитет, докато другите големи предприятия затваряха врати и оставяха на улицата работниците си.
На фона на абсурдното искане "да осъдим Съветския съюз", ние изнасяхме за Русия 54 000 тона цигари. Можеше ли някой тогава да проумее и оцени, че го правим за пръв път с директното кредитиране от 75 милиона долара, дадени от съветското правителство! Ще бъде ли някой някога съден за това, че пренебрегна този огромен пазар, който западните компании чакаха да се отвори с голямо нетърпение?
На същото заседание взехме решение по приетата програма да вложим 66 милиона долара до края на 1993 г. за модернизация и реконструкция. Каква дързост! Крояхме планове за бъдещо развитие и влагане на нови милиони, макар че усещахме започващия разпад на икономиката ни. Може би не очаквахме пропадането да стане толкова бързо и така безвъзвратно. Или просто надеждата умираше последна.
На това последно заседание реших отново да изложа вижданията си за бъдещото развитие на Булгартабак, с който се разделях. Запазването на пазарите, непрекъсната борба за тях посочих като задачи от съдбоносно значение. Изтъкнах и необходимостта от преструктуриране на системата. Имах предвид "дамоклевия меч", който бе издигнат над компанията ни от един министър, цинично заявил, че неговата задача е "да разтуря, а не да изгражда." Именно той лансира идеята Булгартабак да се нареже на 26 парчета...
През същата 1991 година, само три месеца преди последния ми работен ден, провеждахме откровен разговор с наши партньори от западни фирми. Какво да направим, за да оцелеем при новите реалности? "Каквито и промени да направите, при тази усложнена обстановка, нужно е да запазите Булгартабак като единна структура, и то много по-силна от досега. Нормално е да допускате чуждестранно участие, но трябва да внимавате с компании, които един ден ще влязат във вашата къща и ще бъдат господарите. Добър партньор е този, който носи не само пари за инвестиции, но и ноу-хау, маркетинг, пазари, управление. Нужна ви е компания партньор, а не такава, която да ви измества."
На последното ни събиране пред стопанския съвет споделих, че виждам обединението ни като една мощна икономическа групировка, с обща политика и стратегия, съставена от най-малко три самостоятелни фирми - по изкупуването, преработката и реализацията на тютюните; по производството и реализацията на цигарите, както и друга за странични и спомагателни дейности. Държавата трябва да държи 51% от акциите, а групировката да се управлява изцяло по принципите на частните компании. Така тя ще остане като един от локомотивите на българската икономика.
Другата ми идея беше известна - от месеци това, което сондирахме и дообмисляхме със съветските и западните ни партньори, бе кооперирането. Най-сериозни бяха разговорите ни с една от най-големите световни компании, Бритиш Американ Тъбекоу. На срещата ни в Хамбург вицепрезидентът на групировката в Лондон г-н Стюарт Уотъртън заяви: "По сътрудничеството между нашите компании смятам, че се извърши сериозна работа. Замисленото съвместно предприятие ще бъде полезно и за двете страни." На най-високо равнище водехме преговори с Москва и срещахме пълна подкрепа от властите там. Заключителните разговори бяха определени за октомври.
Сега вече мога да попитам защо и кой уби всички тези инициативи?
... Има един неоспорим факт, който стои зад нашия шеметен успех. Още с първото затопляне в отношенията запад-изток, ние получихме свободен достъп до най-съвременния опит, техника и технологии на американските тютюневи компании. Ние влизахме в техните заводи, пращахме там наши специалисти и посрещахме американски партньори у нас. Те ръководеха големи експериментални участъци на наша земя.
Но несправедливо е да се мисли, че действахме наготово - имаме пазар, използваме го, черпим опит, прилагаме го. Успехът беше определено наш, и то извоюван с труд, с прозорливост, с активни действия, творчество и борба за място под слънцето. Вярно е, че руският пазар и този на СИВ ни бяха гарантирани. Но ние излязохме от рамките на простото снабдяване и спечелихме други пазари по всички правила на конкуренцията, действахме в пазарната икономика като опитни играчи. Не случайно десет години Булгартабак беше на челното място в битката за най-големия ни западен вносител на цигари - иранския пазар. Ние търгувахме с над 130 компании от 36 страни по целия свят. В продължение на двадесет години делихме първото място в света по износ на цигари със САЩ...
И ето връщам се назад във времето - от 1972 г., когато прекрачих прага на обединението като генерален директор...
В началото на втората седмица се обадиха от съветското посолство, че търговският представител Гричин иска да се срещнем. Това бе първият чуждестранен представител, който ме посети... Последваха срещи и с търговските представители на ГДР, ЧСРР, Полша, Унгария и др...
И случайността помага
Беше 15 октомври. В новата ми работа се случи нещо неочаквано. Секретарката ме уведоми, че с мен от Скопие иска да говори търговският директор на Македония табак Данчо Шатурков. След като се представи, той каза, че при тях има отговорна делегация по тютюните от САЩ. В последният момент са решили, ако може утре - за един ден - да ни посетят. "Искат да се запознаят с Булгартабак и тютюните ви, но нямат входни визи. Друже Ядков, такава среща ще бъде полезна за Булгартабак и си струва да направиш всичко възможно..." Казах, че след час ще се обадя.
Знаех, че още не съм подготвен за такава среща, а в същото време имах силното усещане, че това е шанс, който не бива да се изпуска. Събрах ръководството и някои специалисти и поисках тяхното мнение. Всички считаха, че такава среща е нужна, но времето за организирането й е много малко... Заместникът по производството Иван Цонев... предложи срещата да се проведе в Станке Димитров (сега Дупница). "Освен, че е най-близко до границата, в това предприятие има добри условия да покажем нашите тютюни. Ако все пак от някои няма, ще уредим да бъдат доставени".
... Обадихме се в "Македония табак", че утре в 8.30 ч. наш представител ще чака делегацията на границата... На другия ден там ги чакаше Петър Стайков, зам. търговски директор, с добър английски, а ние заминахме директно за Станке Димитров.
Делегацията пристигна навреме - 6 души с две луксозни коли на "Македония табак". От обичайното представяне стана ясно, че двама от тях са президенти. Най-възрастният, г-н Джак Уайднър, леко прегърбен, с остри сини подвижни очи, бе президент на Глен Тъбекоу - специализирана фирма по тютюните на концерна Рейнолдс. Другият, значително по-млад... бе Херолд Вертхаймер - президент на Сокотаб - фирма, специализирана в доставката на ориенталски тютюни за САЩ...
Веднага ми направи впечатление, че лично ръководителят на делегацията - президентът на Глен Тъбекоу, г-н Уайднър, седна на централния стол, на който седяха главните експерти, и започна преглеждане на балите. По едно време, като взе снопче тютюн от бала произход "Джебел басма" първа класа, заби нос в него и усещайки тайнствения аромат, неповторим и единствен, в очите му проблеснаха сълзи. Поглаждайки нежно листята с ръцете си, развълнуван изрече: "... Е, мой стари приятелю, след почти 30 години раздяла доживяхме да се видим отново." Всички усещахме, че сме свидетели на трогателна "среща". Това може да се случи само с хора, отдадени на тази професия, дълбоко свързани с тази специфична стока, наречена тютюн, с която, когато се свържеш истински, е за цял живот.
След това, по време на обяда, разбрахме, че г-н Уайднър преди войната е бил представител на Рейнолдс в гр. Кавала и е купувал български тютюни. Оттогава познава "Джебела", един според него уникален по вкус, аромат и горяемост ориенталски тютюн.
На тази среща бяха поръчани и първите количества български тютюни от новата реколта, които да се подготвят за следващото посещение на американските ни гости през февруари 1973 г. Така се сложи началото на едно полезно сътрудничество и износа на наши тютюни за САЩ.
А сега към Москва
Като нов генерален директор естествено бе най-напред да посетя Съветския съюз, необятния, най-големия пазар за българските цигари, и да се запозная с нашите партньори - двете външнотърговски организации, чрез които изнасяме тютюна и цигарите, както и с Главтабак, централното управление на тяхната тютюнева промишленост...
Запознахме се с генералния директор на ВТО "Продинторг" Бородко... Това посещение бе за мен важно и поучително. По всички обсъждани въпроси постигнахме съгласие...
Трябва да призная, че още не бях се замислял върху контурите и пространствата на съветския пазар. Нямах още мярката за това какво означаваха тези 37 000 тона тютюн и 44 000 тона цигари, които трябваше да доставяме всяка година от текущата петилетка. Бях изпитал само трудностите и в производството, и доставката на договорените количества, особено на цигарите. Договореностите не бяха наши, ние просто изпълнявахме сключените договори между правителствата... През следващите години в контакта със световния опит щях истински да осъзная и разбера мащаба, неизмеримата цена и роля на този огромен съветски пазар за развитието на българското тютюнево стопанство.
САЩ: открито подадена ръка
Още на 30 март (1973 г. - б. Хр.Г.) получих заповед 213 на заместник-председателя на министерския съвет проф. Иван Попов, с която ме командироват в САЩ и Канада от 14 юли до 3 август в делегация, ръководена от Андрей Луканов. Трябваше да участвам в учредителна среща на българо-американски икономически съвет (БАИС); да установим лични контакти с американски и канадски фирми от тютюневия бранш; да се запознаем с опита в производството, промишлената обработка и производството на цигари, както и с научно-изследователската и внедрителската дейност.
Учредителната среща се проведе във Вашингтон, в сградата на Белия дом... След пресконференцията се състоя и първата ми среща с помощник-секретаря на земеделието на САЩ г-н Майер, която завърши с официален обяд...
Всички предвидени срещи се провеждаха с участието лично на президентите на компаниите... За близо две седмици ни бе предоставена пълна възможност да се запознаем с 4 от 6-те фабрики, в това число и най-новата на Рейнолдс и тази на Филип Морис, която бе в усилен строеж. Посетихме и най-модерните предприятия за преработка на едролисти тютюни, включително и първото с електронна сортировка...
С основание се питахме... кое определяше изключителното внимание на американските тютюневи компании към нас? Някои неща се изясниха в офиса на президента (Хю Кълман - б. Хр.Г.) на Филип Морис на последната ми среща в Ню Йорк. След обичайните приветствия седнахме на кафе... Погледнах и към картата зад бюрото на президента, върху която буквите БУЛГАРТАБАК бяха изписани - от Източна Германия, през Чехословакия, огромните пространства на СССР до Владивосток... На въпроса "как се чувствам сега тук", отговорих: "Като в кабинет на Пенгагона"... "А защо?" "Ами ето тази карта зад вас..." "Не грешите, г-н Ядков, че това е "Пентагона" на "Филип Морис". Ние разглеждаме света ето така", президентът стана и посочи картата. "Вижте сферите на влияние. Ето тук на този пазар е БАТ, там е "Рейнолдс", ето къде е и Реемстсма... на тези пазари е и Филип Морис. Бих казал ние сме почти навсякъде, с изключение на тази огромна територия, на която сте вие Булгартабак... Трябва да призная, господин Ядков, че истински ви завиждам. Все сънувам тези пазари. Казвам го с благородна завист, защото за нашата компания пазарът е над всичко."
След всички срещи имах чувството, че в чужбина оценяват по-реалистично мястото на Булгартабак, отколкото у нас.
Следва
