Сегиз-тогиз някой се присеща за ролята на интелектуалците в обществото. Стъпвайки върху цитати от Ноам Чомски и дори от Хосе Ортега-и-Гасет, споделя разочарованието си, че хората на духа не са на висотата на своята мисия. Не само не могат да припарят в задръстените от златки и фънкита медии, но и вече като че ли нямат желание да заемат публично позиция.
От време на време и някои от интелектуалците се сещат за отговорността си пред обществото. Наскоро част от тях, събрани на кръгла маса, алармираха за плачевното състояние на музея на Яворов в столицата. По законите на реституцията сградата на "Раковски" 136, на чийто втори етаж през 1912-1913 г. живеят поетът и Лора Каравелова, е върната на наследниците. След няколко продажби и препродажби тя попада в ръцете на масони, които през 2009 г. заявяват: "В момента сме на финала на пълното реставриране на къщата." Четири години по-късно не само няма реставриране, но и зданието е толкова опасно, че има разпореждане в музея да не влизат големи групи от хора. Нещо повече - сегашните собственици твърдят, че къщата трябва да се събори и изгради отново. Според Министерството на културата обаче това е недопустимо, нужно е само конструктивно укрепване.
"Масоните чакат къщата да падне, за да се окаже, че мястото е тяхно, и да вдигнат нова сграда" - предупреждава проф. Михаил Неделчев. Може и да е прав. Още повече, че и според ексминистъра Вежди Рашидов те са купили имота, защото са си правили "аритметики" да надстроят още пет етажа над сегашните три. Само че от предупрежденията има смисъл, когато са своевременни. В далечната 1995 г., когато оглавявах ресорната парламентарна комисия, бяхме наясно, че в много случаи реституцията ще влоши състоянието на паметниците на културата. Ето защо предвидихме законова възможност сградите, които са с голямо историческо значение, да могат да бъдат отчуждавани. Разбира се, само ако има безспорни доказателства, че за тях не се полагат нужните грижи, и срещу обезщетение.
Тогава "държава" беше мръсна дума и законът бе посрещнат на нож, включително и от тези, които днес с голямо закъснение си отвориха очите. По повод на излъчено по БНТ на 30 октомври 1995 г. публицистично предаване в. "Демокрация" писа: "В съвсем явен текст народният избраник обясни на народа си, че всеки, който си построи красива къща, може веднага да се прости с нея. Защото Иво е измислил закон, според който държавата ще конфискува всяко нещо, което си хареса и обяви за паметник на културата. Това се нарича хунта. Слава Богу, държавата има Конституционен съд да я опази от Иво-Атанасовците. Слава Богу, музеят на Яворов скоро ще отвори врати като част от нов културен комплекс."
Подобно профанизиране си позволи и сериозният в. "24 часа". Ако имаш нещастието да дадеш подслон на бъдещ титан, един ден ще се простиш с родната ти къща, защото държавата ще я превърне в музей. "И понеже по правило гениите живеят в бедност, някогашният ти дом ще се напълни със съмнителни експонати от вехтошарските магазини", за да се "натамани обстановката, в която историческата личност е обитавала твоята собственост". Авторката дори внушава паралел с описан от Михаил Зошченко случай, в който наемател попадал все на квартири, обитавани някога от Пушкин. Щом държавната комисия установявала това, го изхвърляла от жилището, и така, докато духът на великия поет довел човечеца до психическо разстройство. "А у нас поети - колкото щеш", предупреждава вестникът.
Близо 20 години по-късно виждаме, че не са се сбъднали нито светлите обещания за нов културен комплекс, нито тъмните прокоби за масова национализация. Несъмнено е само едно - бяха осуетени възможностите държавата да отчужди сградите с голямо историческо значение, чиито собственици са нехайни към културното наследство, и да поеме грижата в свои ръце. Не получиха развитие и други идеи, които навремето включихме в закона - срещу ипотека държавата да дава пари за паметниците, ако собствениците им нямат средства за реставриране, както и същите да могат да кандидатстват за държавна субсидия за поддържане на обектите в добро състояние.
"Има два пътя за решаване на проблема - твърди сега Михаил Неделчев. - Първият е масоните да подарят сградата на България, а другият - да кажат колко струва, колко са инвестирали досега и тогава всички вкупом ще застанем пред вратата на министъра, който и да е той, за да купи къщата за държавата." С други думи, интелектуалците вече търсят помощ от онова, което някога синият вестник нарече "хунта". И в това няма нищо чудно. "Държавата е лош стопанин" е сред най-вредните митове на прехода и това все повече се осъзнава. Сега, в навечерието на изборите, е особено важно да видим кой предлага повече държава, включително и в сферата на културата. За да спрем недостойните "аритметики" около духовете на големите българи.
Други текстове от автора на ivoatanasov.info
