Днешното футболно дерби между ЦСКА и "Левски", колкото и неочаквано, толкова и логично с оглед на нечувания скандал в синия клуб, ни връща във втората половина на 60-те, и то не на стадиона, а на сцената. Добри Жотев вече е написал пиесата "Обличането на Венера", поставена от Леон Даниел в Сатирата и от Иля Велчев в телевизионния театър. Нейният сюжет осмива някои от абсурдите не само в тогавашното общество, но и в човешките отношения въобще. Пред публиката звучи повтаряният и сега до безкрай въпрос: "Кой?", "Кой купи на детето жабата?" Играчката е подарена от непознат чичко, а не от любовник, но съпругата се досеща, че ще бъде заподозряна в лъжа, ако каже истината. Когато не верността, а подозрението се е превърнало в най-сигурния пазител на любовта, жената се бои не от истината, а от мъжа си. И накрая го излъгва, че си има любовник, само и само да му позволи да се почувства прав. Това издевателство над нормалните отношения авторът сравнява с обличането на Венера. В течение на векове хората постепенно се отдалечават от разбирането, че богинята на любовта е истински красива само без дрехи. Започват да я обличат, и то във все по-неподходящи одежди, докато в един момент тя престава да прилича на себе си.
Полезният път като че ли е назад, в събличането. Голата Венера отново ще засияе с античната си красота. А любовта ще стане истинска, ако се освободи от подозренията. Ще бъде естествена, като между брат и сестра, и повече няма да й се налага да се регистрира в специално учреждение, за да й се осигури трайност. Нито пък съпрузите, когато вече не могат да живеят заедно, ще бъдат освобождавани един от друг в друго учреждение, което не се интересува дали между тях все още има обич, а мери на везна чия вина е по-тежка.
Пътят назад не подмина и Народното събрание. "Да съблечем фланелката на парламента!", призова депутатът Главчев, един от главните в опозицията, може би не само заради името си. Апелът не беше нужен - бившите управляващи отдавна се занимават единствено с това и не мислят да спират. "Ще продължим да проваляме работата на парламента!", закани се и лидерът им Борисов. Наясно е, че, проваляйки работата на парламента, проваля и самия парламент. Поради което с познатия ни футболен ентусиазъм блокира заседания, играе си с кворума, внася вот след вот, а депутатите му се забавляват с "влез-излез" от залата и не се регистрират, дори когато са вътре. Струва им се, че парламентът ще стане истински, когато го разголят докрай. Ще заприлича на предишния, който не беше зачитан дори от собствения им премиер, позволил си да нарече депутатите "безделници". В представите им точно такова Народно събрание е мечтата на избирателя.
Събличащите обаче не си дават сметка, че с действията оголват и собствената си същност. Която няма как да се хареса на публиката или поне на онази част от нея, която смята, че Народното събрание е избрано да работи. И че осуетяването на заседанията му може и да е демократично, но с него не се изчерпва демокрацията. Тя предполага избраниците да отстояват интересите на гражданите с позиции и гласуване в залата, а не само с интервюта в кулоарите. И да признават за легитимен не само онзи парламент, в който са на власт, но и този, в който са в опозиция. В противен случай събличането му постига обратен ефект. Небивалата продължителност, обем и злост на сегашния саботаж проваля не просто парламента, а парламентаризма. Неслучайно след повече от сто дни протести бившите управляващи не качват рейтинга си. Обезсмислянето на Народното събрание като център на взимане на решения, започнато от тях още в миналия мандат, не обръща политическото махало, а възражда илюзията за "силната ръка". Ето как пътят назад, към събличането, се оказва не само ненужен, но и вреден. Все по-видимо става, че е по-добре парламентът да е облечен с всички недостатъци на тази форма на управление, но да работи, вместо да бъде блокиран.
В синия клуб събличащите също не прозряха простия факт, че всъщност съблякоха себе си. Стана ясно какви нрави господстват сега в отбора, кичещ се с името на най-великия българин. Поредният треньор в неуспешния сезон беше публично линчуван още при представянето си. Вместо да оценят факта, че е направил предишния си отбор два пъти шампион, самозабравили се фенове се взряха в детските му години, когато се бил възхищавал на вечния противник, и пред очите буквално на цял свят унизиха и себе си, и него, като му съблякоха синята фланелка.
Оказа се, че не сме готови за голата Венера. Нито за истинската любов, за почтената политика и за достойнството в спорта. И за каквото и да било друго събличане. Неслучайно действието в пиесата на Жотев се развива далеч напред във времето. Може би авторовата фантазия някога ще се превърне в реалност, но дотогава ще си останем не само зрители, но и действащи лица в "Обличането на Венера".
Други текстове от автора на www.ivoatanasov.info
Дума
