/Поглед.инфо/ Както казва Хоумър Симпсън от анимационния сериал “Семейство Симпсън”: „Лиса, много е лесно да бъдеш президент, главното е да покажеш на армията накъде да стреля”. Да не говорим, че колата на Хоумър е направена от „рециклирани съветски танкове”. В този смисъл президентът на България Росен Плевнелиев сюжетно много точно отговаря на анимационната представа за президент на една държава. Той непрекъснато обяснява не само на българската армия (която не съществува), но и на съвкупната армия на НАТО (нещо като кабинетна формация) накъде трябва да стрелят. В последното си интервю за британската преса българският президент отново призова НАТО да положи повече усилия в борбата си с руската агресия. Всъщност Плевнелиев е обикновена пощенска кутия, неинтелигентен високоговорител и пропагандатор на американските интереси, намерения и планове. Този човек не бива повече да бъде български президент, а трябва да продължи следващия си мандат в някоя американска неправителствена организация, част от мрежовата война на САЩ на Балканите. Още повече, че клетките на американската мрежова сила моментално се включиха да защитават приключилия му авторитет под лозунга: „Да браним смелостта на Плевнелиев!”.
Всъщност Плевнелиев е толкова ниска топка, че е унизително дори да се брани. Трябва да ви кажа, че и Държавният департамент няма да го брани. Използването е едно, подкрепата – съвсем друго. В тази игра няма чувства, има капацитет на полезност. Когато той се изчерпи, просто те изхвърлят. Откакто Росен Плевнелиев е заел този пост, той е образец за разделител на нацията и за фрапиращи дипломатически грешки. Би било самоубийство ГЕРБ да го издигне за втори мандат. Макар и да е най-силната партия, което гарантира известна предвидимост на изборния резултат, издигането на Плевнелиев ще бъде комична катастрофа. Освен това Плевнелиев, разчитайки на превития си гръбнак, претендира да е в много топли отношения със западните партньори в лицето на САЩ, откъдето очаква помощ и подкрепа за изборите.
Само че обществените фигури за влияние, чрез които американската доктрина успешно се прокарва, трябва да имат висок обществен престиж. Те спират да са ефективни, ако се излагат постоянно, ако техният рейтинг е нищожен, или ако предизвикват непрекъснати скандали и настройват общественото мнение срещу себе си. Всичко това подлага на риск стратегическите операции на САЩ за влияние в дадена държава, защото те са ефективни, само когато са под естествено прикритие. По всички правила на оперативните служби, един агент е истински ефективен агент, ако никой не знае, че е агент. Когато е разконспириран и всички знаят, че е агент, той бива оттеглян. За съжаление Плевнелиев вече не може да е ефективен, защото доверието към него е катастрофално ниско, а постъпките, думите и действията му предизвикват присмех и дискредитират тези, чиято стратегия обслужва.
В този смисъл надеждите му за американска подкрепа изглеждат напразни, но от друга страна американците напоследък са много изнервени и правят доста грешки. Те имат огромни проблеми вътре в държавата си, а също и в глобален план, тъй като започват сериозно да губят влияние, и в Азия, и в Близкия изток, и в Латинска Америка. Преди време италианският генерал Фабио Мини заяви пред медиите, че „със своето упорито търсене на врага, с което са заети генералите от Пентагона, САЩ могат да потопят Европа в голям сериозен конфликт”. И това ще стане след напускането на поста от Обама. Според италианския генерал (подчертавам, че Фабио е човек от НАТО, който е ръководел операциите в Косово) американските военни очакват от следващото правителство на Америка да одобри война в Европа. Като най-вероятна полоса на действията се разглеждат балтийските републики и Източна Европа. Желанието да се накаже Русия за нейната самостоятелна политика е обсебило умовете на американците. „Гардиън” също подчертава, че на базата на предизборната кампания може да се направи изводът, че САЩ искат и се готвят за война с Русия.
Разбира се, много факти убягват от интелектуалната рамка на българския държавен глава. Просто не са му зададени като алгоритъм от господарите и той не може да си позволи да мисли по тях. Комичните, а твърде често просто некадърни дипломатически изпълнения на Плевнелиев, посветени на американската чест и слава, могат да бъдат приети като част от естествената слугинска природа и народопсихология на българите, дето се казва такъв е материалът – предателски.
Завършвам с една фраза от хумористичната книга „Пътеводител на галактическия стопаджия”: Президентите нямат власт, те просто отвличат вниманието. Плевнелиев не само няма власт, няма и гръбнак. Радан Кънев казва, че президентът бил „смел”. Единствената смелост, която виждаме е, че през Плевнелиев протичат чужди сигнали към също така чужди сили. Той е използван за дразнител, за увеличаване на напрежението, за отключване на пропагандни дебати, за обработване на общественото мнение, за извъндипломатични послания, провокации към Русия и пр. Той просто е кукла в чужда игра. Мъка, мъка,…българска…
„Деконструкция”, БНР
