/Поглед.инфо/ Още когато ГЕРБ прегърна насилствено нищожната демодирана злобна десница, за да сътвори „кабинет на стабилността”, беше ясно, че това правителство скоро ще се разклати. Най-вече защото реформаторите няма да издържат да не се ОТРЕКАТ от Борисов и да го залеят публично със своето презрение. Просто те така се осъществяват – през омразата. Така дишат. Ако не изпитваха омраза, как щяха да се идентифицират? Това е най-важната им черта, която ги отличава от всички останали политически ангажирани групи в българското общество. Всеки грамотен човек разбра, че Бойко прибра под шлифера си тези, които винаги са го ненавиждали, само защото имаше много силен натиск отвън да ги прибере. В името на спокойствието с брюкселските псевдовелики фактори, нищо че беше нещо като национално предателство, Борисов предостави на ненавиждащите го дори ключовите министерства – като външно министерство, министерство на отбраната, министерство на икономиката, министерство на правосъдието, министерство на здравеопазването, министерство на образованието и др. Въпросът „защо е това несъразмерно разпределение на министерските кресла в полза на реформаторите” многократно бе задаван на премиера. Но отговор нямаше. Защото как би могъл Борисов публично да обясни, че го притискат отвън и му се налага да прави понякога такива компромиси с фигурите за министри, които могат да бъдат определени като тежка излагация. Реформаторите обаче, типично в техен стил, не разбраха правилно жеста, поеха още по-дълбоко въздух, надуха се като плондери и зачакаха удобния момент, за да забият нож в гърба на техния благодетел Борисов, който ги прибра на топло и им даде легитимност след толкова години на пълна изолация и глад. От време на време грантовите НПО-та и Протестна мрежа не можеха да се въздържат и изплюваха по нещо из медиите срещу заговора на Борисов с мафията, само за да му напомнят, че са му смъртни врагове и че според тях, от тях зависи благоденствието му. Въпреки това, Борисов с широк жест на човек, който има всичко и се чувства удобно в кожата си, не им обръщаше внимание и не предприемаше действия срещу тях. И правилно, както учат класиците: Не мрази враговете си, това пречи на решенията ти! Още когато ги прибра и им даде позиции, които не заслужават, Борисов трябваше да е наясно, че това няма да му донесе спокойствие, а и няма да му се размине. Това са истерици, които не могат да работят в екип, освен това, което е по-важно, са тежка агентура за чуждо влияние. Най-фатална е ситуацията в министерство на отбраната и външно министерство. Там некомпетентността и липсата на експертност застрашава националната сигурност на държавата. В областта на отбраната няма какво повече да бъде унищожавано, всичко е унищожено. Опасността обаче идва от вземането на определени решения, свързани с въвличането на страната ни в чужди стратегически схеми. При създалата се остра международна обстановка, на прага на световна война, позицията на министър Ненчев не е вече комична, а направо опасна. Същото се отнася и за Дани Митов, чиито изказвания в критични моменти са едно продължение на доктрината на Държавния департамент на САЩ, а България все още се счита де юре за суверенна държава със свои национални интереси. Но както казват римляните, учените глупаци са най-лошите глупаци. Те са здрави, но около тях всички страдат. Борисов, разбира се, знае всичко това много добре. Оставил е правителството му да е инфилтрирано до дупка. И да правят в тези министерства каквото поискат господарите. Само че Борисов не е наясно, че това няма да го спаси. Онези пак ще го клатят. Така че дали ще откаже на кукловодите на Христо Иванов да овладеят съдебната власт или ще им я предостави на тепсия, за оцеляването на премиера няма значение. След съдебната власт ще искат нещо друго. Грешката на Борисов беше, че им даде прекалено много власт. Ето какви лозунги издигнаха протестиращите в подкрепа на подалия оставка Христо Иванов: „Пълна и безусловна декомунизация и лустрация!”, „Христо Иванов – премиер!”, „Да опраскаме прасешкия парламент”, „Борисов, Цацаров, Местан – в един казан”. Сами по себе си тези лозунги подсказват пълната липса на адекватност на протестиращите. Лумпени! За каква декомунизация може да става дума в един свят на пълен американски произвол по паралелите и меридианите на планетата ни! Остана ли и един сантиметър от България, който да не е декомунизиран? Проблемите на света отдавна са съвсем други. Проблемите на националните държави са напълно различни от тези в началото на 90-те. Четвърт век по-късно темата за комунизма е просто начин да се заслепи зрението на хората за болните въпроси на съвременния ден. Четвърт век под маскировката за декомунизация се разграждаха носещите конструкции на държавността. И сега отново някакви хора продължават да използват пак същата маскировка, за да прикриват зад това свои политически цели. Например бихте ли ми казали чия справедливост обслужва проектът за Закон за юридическите лица с нестопанска цел, изготвен (както пише вестник „Труд”), за да се осигури държавно финансиране на грантовите НПО-та, които кукловодите от протестърско-реформаторското задкулисие използват, за да плащат легално на „професионалните протестъри”?! Още малко и ще накарат Борисов да започне да си плаща за протестите срещу него. Чудя се, защо когато сформираше кабинета си, Борисов ги прибра на трапезата и им повярва, че този път няма да доносничат и да истеризират отново държавата…
„Деконструкция”, БНР
