/Поглед.инфо/ Ние все още не знаем дали някога България ще стане нормална демократична държава с функционираща икономика, но сме сигурни в едно: в момента тази страна е напрегната посттоталитарна структура с квази демократични политически практики и с дълбоко деформиран пазар, съсипан от олигархия, зверска корупция, тежка бюрокрация, партийни политически кражби, некадърен елит и какво ли още не.

Въпреки, че цялата 2013 година отмина под знака на протеста, отново партократичната върхушка, в която всички партии са производни на едно и също минало, на един и същ инкубатор, на едни и същи проектанти, отново тази върхушка измами гражданите. Става ми крайно тъжно за тази наша държава. Системата мимикрира заблудително в една или друга посока, наляво или надясно, но всъщност остава същата. Това е холограма, която колкото и да се опитваме да разкъсаме и променим, тя отново и отново, дори в най-малките си детайли, съдържа всички пороци на своята първоприрода. Нуждаем се от дълбока, драстична, радикална промяна в областта на политическото мислене и управленските практики. Държавата ни е впримчена в стари структури на поведение и в ужасни практики на връзкарство, които потискат предприемчивите умове за сметка на доверените лица, така наречения crony capitalism, който се оказва удобното продължение на феномена „връзкарство” при комунизма. В този кабинет е пълно със служители-държанки, както и в предния кабинет и по-предишния, и т.н., които са уредени по партийна и роднинска линия.

За да сполучи държавата ни, трябва, първо, нашите политици да се научат да я обичат, второ, да не я грабят, трето, да престанат да играят новата икономическа игра със стари хватки. Рано или късно изкуствените икономически субекти и империи рухват, защото те не почиват на никакви пазарни механизми, защото не може дълго да изкривяваш пазара чрез рекет, принуда, корупция и всякакви мошеничества. Да, икономическата истина сочи, че пазарите много често не са конкурентни, дори когато има наличие на много фирми. Но ако на Запад под подобен случай се разбират монополни и антиконкурентни практики в стила на доказани пазарни феномени като Майкрософт, то на Изток става дума за напълно неконкурентни фирми, узурпирали сателирането около властта, и съществуващи единствено през източването на държавата.

Поначало симбиозата власт-бизнес съществува навсякъде по света. Да ощетиш държавата в полза на частен интерес е обичайно явление във всички страни, то е част от обикновеното функциониране на икономиките. Например, през 2003 американското правителство увеличава помощите за лекарства по програмата „Медикеър”, но, заедно с това, законово решава, че няма да контролира договарянето на цените на лекарствата и по този начин подарява на фармацевтичните компании около 50 милиарда долара годишно.

Схема на източване, добре позната и у нас.

Разликата е, че българската държава е изключително бедна. Българските новобогаташи така и не разбраха, че икономиката е прекалено сложна система, а в истински сложните системи богатството трябва да се измерва не с пари, а със способността за адаптиране. Защото този вид богатство определя изборите, които можеш да направиш, а от там и възможностите за бъдещето. Българските новобогаташи изнудват системата, изкривяват я според себе си, само и само да натрупат едни активи, после обаче, каквито и пари да имат, те се провалят, защото не могат да се справят с последващите движения на пазара, защото техните умения не са бизнес-умения, те не са конструктори на икономическата среда, те са рекетьори, мошеници и крадци, които набират активите си по един единствен начин - корумпирайки властта.

Да, всичко започва от несъстоятелния ни елит, произведен от фалшивия ни приватизационен процес.

Затова и държавата загива, а скованата ни нечувствителна политика по отношение на загиването на тази държава е потресаващо явление. Година след година не се намира някой, който да отмести мисленето в друга посока. И аз вече се питам, способни ли са обичайните български правителства да произведат и да защитят нови силни идеи, нови пътища, от които се нуждае страната ни, за да не се самоунищожава?!

Отговорът е: не.

Политиците ни се придържат към една остаряла, неработеща концепция за управление на държавните ресурси - концепцията за разграбването им, - и никакви кризисни мерки няма да ни спасят. Българският елит, както политически, така и икономически, е най-безсилният на света, той показва безусловно абсолютна неспособност за общи действия, които да бъдат полезни за държавата. Общо разтурване, да, но ако е за общо съзидание, никога не ни търсете!

Деконструкция, БНР


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели