/Поглед.инфо/ Всеки европеец, отивайки в Турция, няма как да не се чувства особено и различно. Ако идваш от Швейцария, Великобритания или от Австрия, Истанбул ще ти се стори твърде шумен, твърде мръсен, твърде разнообразен и претрупан, не особено подреден, даже хаотичен, с много тежък автомобилен трафик по улиците и какво ли още не. Всеки европеец може да открие страшно много несъвършенства в Турция и да обясни защо Турция не може да бъде член на ЕС – права на гражданите, цензура, авторитарни нагласи на властта, корупция, съдебна система,проблеми съссвободата, със сигурносттаи пр. Но както и да злорадстваме ние българите относно Турция, има няколко безспорни факта в тази страна, които забиват нашата държава от ЕС в земята и ни отнемат всякакво право да раздаваме каквито и да било оценки за Турция.
Първо, Ердоган се е погрижил да направи великолепен трамваен транспорт в Истанбул, който се движи самостоятелно и независимо от натъпкания уличен трафик. Той е бърз, чист, модерен и наистина удобен. Нищо общо с трамвайния пейзаж в България.
Второ, метрото също е добре уредено, идеално поддържано, пътувайки с него трудно можеш да кажеш, че не си в ЕС – хората са облечени чисто, четат книги, слушат музика, мъжете стават от местата за да отстъпят място на жените, възпитана и културна атмосфера, в която се движат интересни млади хора.
Трето, най-важното: независимо от всички недоразумения, които могат да се видят в Турция, университетите изглеждат прекрасно подредени, модерно обзаведени, с хубаво подрязани зелени площи, с чудесен климат за работа, едни добре оформени културни петна, които ако щете контрастират с останалото.
Турцияqв лицето на своите управнициqе взела най-мъдрото възможно решение. Турският елит е разбрал, че бъдещето на една нация зависи от качеството, хигиената, атмосферата и естетиката на университетите. Турският елит е разбрал, че инвестициите в образованието променят характера на нацията, променят не просто умовете, но и нравите. Че именно парите и усилията, вложени в образованост и култура, ще премахнат всички недостатъци на сегашната действителност, включително мръсотията по улиците. Истината е, че прерастването на средното и висшето образование в култура, е един мъчителен, много дълъг и индиректен процес. Това е процес, свързан не само с науката, която се преподава в университетите, но и с цялостната атмосфера в тези сгради, с начина, по който преподавателите общуват, с тоалетните, ако щете и с лафките за хранене. Този процес е свързан с корупцията и небрежността в университетите. Университетите на една нация са средище за възпитание, а не просто сграда за раздаване на празни дипломи.
Имаме огромни претенции към Турция, но всъщност дълбоко издишаме по отношение на стратегическите цели. Турция е бивша империя. Тя има истинкти за опазване на нацията, има стратегии за бъдещето, има планове.
Защо ви разказвам това ли?
Защото преди време Турция признаваше дипломите на турски граждани, завършилиqнапримерqТехническия университет в София. Сега вече не ги признава. Смята, че образованието ни не е достатъчно добро. Вие влизали ли сте в Техническия университет в София? Виждали ли сте как изглеждат залите, мебелите, асансьорите, местата за хранене, кабинетите на преподавателите?! Те са смущаващо запуснати, стари, изтърбушени, просто фатални. Не говоря да има шезлонги, каквито има в градините на европейските университети, не говоря за райграс, става дума за една умишлена запуснатост на нашето образование, която освен в материален смисъл, за съжаление се изразява и в пълен разпад на качеството на обучението.
„Няма спасение – казва ми с горчивина една студентка от СУ – трябва да се въведе нещо като образователна диктатура, за да се пооправят поне малко нещата. Всичко е рухнало от немарливост и безхаберие.”
Заедно с разграждането на икономическата база на страната, съществена черта на посткомунистическия хаос у нас е пълната девалвация на образованието ни. Разпадът в образованието е просто част от общия разпад на тази държава. Закриваме служби, закриваме индустрии, инсталираме тежка посредственост в управлението и административния апарат. Няма нищо чудно, че по улиците се движат все по-опростачени млади хора с объркани мисли, заготовки за ума и чалгаджийски външен вид. Просперитетът или деградацията на една държава са пряко свързани с просветната й система.
Някой ще каже, че всички умни млади българи учат в чужбина, и ето после се връщат, значи пак си имаме високообразован елит. Знаете ли,че просветната система в една страна просмуква всичкия й въздух, създава хоризонта й, инфилтрира се в клетките на всеки гражданин, от първи клас до края на живота му. Няма значение каква част от нацията ни учи в чужбина. Грандиозният механизъм на една държава се изгражда от културното захранване и общата просветна грижа, които се вдишват със самото раждане на човека. Ние българите сме дълбоко неинтелигентни в планирането на нашето бъдеще. Ние сме дълбоко неинтелигентни в стратегията ни за национална сигурност. Всъщност нямаме абсолютно никаква стратегия.
