/Поглед.инфо/ Битката за контрола над Украйна съвсем не е приключила, въпреки споразумението за предсрочни избори. До споразумение се стигна след като загинаха десетки невинни хора. Правилата на тази игра са такива, че когато ситуацията по опита за преврат зацикли монотонно и безрезултатно, тогава на двете страни трябва да им се „помогне”, за да се ожесточат още повече. Трябва да се разрази, ако е възможно, истинска гражданска война, трябва наистина да загинат хора, а не просто да се свири на пиано, да се думкат барабани и да се палят гуми. И тогава, когато загинат хора, всяко правителство, особено ако е демократично избрано, каквото е в Украйна, неминуемо подава оставка. Защото няма такава власт в цивилизована или дори в полуцивилизована република, която да не рухне, ако заради нея умират невинни хора.
Затова точно в подходящия момент, когато мирната революция е зациклила и заплашва да се оттече в канала, внезапно се появяват и „неизвестните снайперисти”, които стрелят насам-натам, убивайки уж произволно избрани хора. Тяхната цел е да провокират разгаряне на конфликта, да предизвикат кулминация със смъртта на невинните, и в крайна сметка да получат оставката на властта. Отново целта е по-важна от жертвите. А в болните мозъци на организаторите, това е върха на оперативното изкуство.
Междувременно евромайданът започва да се разпада на банди, които обикалят Киев, грабят и нападат какво ли не. Снайперистите не са дилетанти от „гражданското общество”, нито са полицаи от управляващата власт, те са професионалисти-наемници.
Въпросът е кой ги наема?!
Такива „тайнствени стрелци” имаше и през 1993 в Москва, когато отново целта беше да се отключи братоубийствена война. Имаше няколко човека от специалните части „Алфа”, застреляни направо отзад в гърба. Никога не се разбра кой е стрелял. Командирът на „Алфа” тогава Генадий Зайцев разказва: „В един от напрегнатите дни момчетата видяха лежащ на асфалта войник, взеха го и забързаха към болницата. И не щеш ли, в този момент колегата Сергеев получи куршум в гърба. Това беше подлост, която имаше една единствена цел: да озлоби специалните части „Алфа”, след което те да се хвърлят и да избият всички.” Знаете, че специалните части „Алфа” са обучени за справяне с терористи и са едни от най-подготвените бойци в света за специални операции и действия в екстремни и сложни ситуации.
Почеркът „да пострелят снайперисти” непрекъснато се повтаря в разни точки на света. „Неизвестни снайперисти” имаше и по време на арабските пролети в Египет, Тунис, Либия, Сирия и Йемен. Всички помним как телевизионния канал Ал-Джазира съобщава, че в центъра на Кайро снайперисти стрелят по мирните демонстранти и за ужас на света са загинали хора.
Снайперистите са удобна тактика за подобни операции, те не разгонват тълпата, защото са невидими и безшумни, а само я озлобяват. Никой не разбира откъде идват изстрелите и кой всъщност е стрелял. Загиналите демонстранти могат да се припишат на „злия режим, който трябва да бъде свален”, а когато загиналите са от службите на реда – на„уличните врагове”. Никакво разследване никога досега не е дало резултат. Снайперисти имаше и в Киргизия през 2010, където загинаха над 80 човека. През 2009 снайперист застреля 16-годишна студентка в Техеран, чиято снимка обиколи целия свят и стана символ на протестите. За съжаление на инициаторите, в Техеран е малко по-трудно да се разбутват тълпите. Имаше снайперисти и в Турция.
Забележете, че снайперистите никога не стрелят по агресивните нападатели-бойци, които в тълпата създават бой и безредици, тъкмо напротив, те стрелят по напълно невинни хора, включително жени. Защото тяхната цел е да ескалират страстите на уличните бойни действия. Поради тази причина в мелето се убиват и журналисти, тъй като медийния ефект е изключително силен.
Няма власт в света, която би използвала снайперисти срещу улична тълпа от хора. Просто защото убиването на невинни жертви е в силна вреда на всяка политическа власт, чиято цел е да укроти конфликта, а не да го разгаря. Снайперистите имат други задачи, поставени им от други господари. Подобни задачи имат и групичките обучени ултраси, които трябва, предизвиквайки кървав бой в тълпата, да извадят населението от политическата му инертност и да го изведат на революционния терен. И само възторжени клинични идиоти могат да не разбират все още какво точно се случва.
Както казва Александр Дугин, етносоциолог, философ и професор от Московския университет: „В Украйна се води война, която в известен смисъл няма никакво отношение към украинците, те са просто едни пешки. В глобалната геополитическа игра те имат много малък избор за свобода. В Украйна, както и навсякъде другаде, САЩ се борят за правото да се разпореждат със света безгранично. А Русия, заедно с още няколко други страни, настоява да ограничи това право. Европа се опитва да се размърда леко изпод ботуша на Америка, но това е доста сложен процес...”
