/Поглед.инфо/ Винаги съм смятала, че функциите на българската президентска институция са много орязани и че трябва президентът да има по-сериозни възможности за въздействие върху обществото и политическото равновесие. Странното и неравновесно поведение на настоящия президент Плевнелиев обаче ми подсказва, че подобно разширяване на правомощията би могло да бъде и фатално.
Много се коментира речта на президента в парламента, в която се спрягаха думички като доверие, европейска солидарност, работещи регулатори, борба с корупцията, мерките в подкрепа на малките и средни предприятия, намаляване на младежката безработица и пр. В тази реч, изпълнена с клишета в стил комсомолско събрание, президентът обяви кой е най-ценния ресурс – обществената подкрепа.
Да, това е най-ценният ресурс, но,за съжаление, Плевнелиев е лишен от този ресурс. В крайна сметка той обяви, че имаме четири приоритетни цели: влизане в Шенген, влизане в преходния валутен механизъм ERM II на еврозоната, влизане в единния надзорен механизъм на Европейския банков съюз, задействане на Европейския енергиен съюз в България (минимум 3 източника на газ, либерализация на пазара и създаване на енергийна борса за югоизточна Европа). Осъществяването на тези цели щяло, казва президентът, да повдигне самочувствието и амбициите на българите да изковем своето достойно място в семейството на европейските народи.
И да, прави са коментаторите, че липсваше едно ЧНГ накрая. Президентът нищо не каза за демографския погром, за това, че много скоро българската общност ще се превърне в малцинство спрямо другите етнически общности, които нарастват с огромни темпове и необратимо. Нищо не каза за опустошителната битова престъпност из провинцията и селата, където читава къща не може да остане, без да бъде ограбена множество пъти. Нищо не каза за болничната мафия, която източва здравната каса, правейки всевъзможни операции на здрави пациенти, поставяйки стентове в здрави съдове, и дори пращайки здрави хора на химиотерапия с фалшива диагноза рак (познавам лично такъв случай). Нищо не каза за бедността, за контролираната от чуждите централи върхушка,за деиндустриализацията на България, за това, че нито един български дребен земеделски производител не може да остави земята си без да спи като пазач до нея, заради масовите набези на крадци. Нищо не каза за начина, по който живеят пенсионерите в България, за разлика от всички други европейски държави. Нищо не каза за липсата на плурализъм в България, за това, че медийната среда е окупирана от псевдоексперти на чужда хранилика, които обясняват как да се затвори АЕЦ „Козлодуй”. Нищо не каза за сваления суверинитет на страната, в която няколко посолства подреждат обществените фигури, министрите, политическите решения и за съжаление решенията, свързани с националната сигурност на страната ни. Нищо не каза за това, че няма такава държава, която някога да издава своите агенти, сътрудничели на разузнаването, й просто няма такава държава в ЕС, чийто двор да е чак толкова разграден. Президентът нищо не каза и за това, че народът не иска да се въвлича в геополитически конфликт на чужди интереси, не иска война и противопоставяне, не иска военни бази, не иска да бъде плацдарм за агресивни действия срещу Русия. Плевнелиев иска да бъде преизбран за президент, но шансовете му са малки, затова търси подкрепа от САЩ, сподели из медиите социологът Андрей Райчев. Намирам за удачно да завърша този коментар с това мнение на г-н Райчев.
