/Поглед.инфо/ И след тези поредни избори животът на българския избирател с нищо няма да се промени. Демокрацията в нашата страна обаче спечели нещо много голямо и съществено, за което електоратът оттук нататък си струва да се бори: преференциалния вот. Тези избори доказаха на практика, че преференциалния вот работи. И то работи толкова добре, че, бъдете сигурни, политиците от всички партии ще се погрижат той да бъде премахнат или границата му ще бъде изменена така, че да няма никакъв смисъл.
Разцепването на БСП и образуването на АБВ досущ повтаря схемата СДС-ДСБ. Този филм вече сме го гледали в синьо, сега ни го прожектират в червено. Драмата в БСП ще продължи да се задълбочава, понеже тази партия не се ангажира с абсолютно никакъв политически маркетинг. Тя се движи по инерция, без много усилия на ума, изсмуквайки последните сили за симпатия у своите привърженици и то по един твърде арогантен начин.
Защо?
Защото експлоатира лоялността на своя твърд електорат като нарушава всички принципи на естествения политически подбор, пробутвайки удобни схеми на върхушката. Тоест, водачът на листата в район Х може и да е най-противното лице за местните избиратели, но той ще бъде наложен, въпреки електоралната логика, защото, примерно, е удобен за ръководството по една или друга причина, а обикновено знаем, че причините са обичайните – финансови.
Всъщност БСП паразитира върху остатъците от спомените и не полага никакви усилия да прелъстява своя електорат. С други думи, БСП наистина ще отмре, ако не направи решителна и радикална крачка към промяна: да се превърне от паразитираща партия – в партия, която може да привлича нов електорат. За целта БСП трябва да направи няколко неща:
- първо, да махне някои отчайващи физиономии, еталон на посредствеността, които се водят знакови лица на БСП, и на тяхно място да създаде нови такива, тоест да подмени „качеството” на върхушката си към по-добро;
- второ, да започне да изговаря конкретни истини, като напусне традиционния езиков фалш, който отстранява избирателите;
- трето, да открие грамотни хора, които да изработят стратегия за общуване с избирателите, тоест БСП трябва да работят усилено в областта на политическия маркетинг, нещо, което, според мен, е напълно непонятно за българските политици изобщо.
Политическият маркетинг е съвкупност от техники, анализ, планиране и реализация на общуването между политиците и избирателите по начин, който да осигури най-добро позициониране на политическата партия в изборния ден. Това е инструментална концепция, това е отговор на въпросите - как да стане, какво да се прави, за да бъде спечелен електоралния, избирателния пазар. Всеки политик при демокрацията представлява политически продукт, който излиза на електоралния пазар с цел да спечели вниманиетона потребяващите политически услуги. От тази гледна точка безскрупулното експлоатиране на доверието на твърдите електорати, без никакво съобразяване с основните правила на политическия маркетинг, води до провали. Днес търговските техники са проникнали дълбоко в политическата сфера и успешният политик се изгражда буквално по формули за въздействие. Така че БСП е много далеч от това как успешно да общува с избирателите си. БСП винаги е водила деструктивни кампании за разграждане на противника и никога съзидателни. Въпреки че в партийните си редици има специалисти по политология и дори по политически маркетинг, и въпреки че има финансови средства, БСП никога не е показала експертност по въпроса, тъкмо обратното: опитите на БСП за кампаниен креатив са отчайващо бездарни винаги! Вероятно защото принципът на подбор на хора, които биха могли да свършат тази работа, е познатата ни още от комунизма антиселекция. Тази партия разчита на електорат, движен от схемата на минали зависимости, родов принцип и идеологическата консервация на възрастните хора, тоест на електорат като непроменлива величина. Това е грешка, която започва да се плаща със свиване на електората. Електоратът изисква грижи и отглеждане. Обикновено сегментацията на политическия пазар се прави най-общо по линията на твърди и колебаещи се избиратели, но това е най-грубия и най-популярен разрез. Изучаването и предизборният анализ на твърдите избиратели имат огромен смисъл, както и това на колебаещите се в основното им поделяне на емоционални и рационални, тъй като без този анализ, направен от кадърни експерти, на политическите партии могат да им бъдат сервирани огромни изненади.
Завършвам с това, че вечните водачи на листи в БСП нямат огледало за задно виждане и явно не виждат че застаналите зад тях избиратели стават все по-малко. Когато след поредните избори се установи този факт, безобразно е да не се направят радикални промени и отново старите физиономии, омръзнали до смърт, да бъдат предния план. Защото това, че си си заровил главата в пясъка, не значи, че никой не те вижда.
